Решение № 106 от 17.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. П., 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500177 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 ал.1 т.1 от ГПК.

Обжалван е от длъжник в изпълнителното производство отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие – въвод във владение.

Жалбоподателят „А.П.Т.“ ЕООД с ЕИК 20700152, чрез пълномощника си адвокат Д. В. Н. от Кюстендилска адвокатска колегия с адрес в град С., ул.“Л.“ № 42, вх. „б“, ап. 38 обжалва Постановление за отказ за извършване на въвод с изх. № 3598/01.12.2022 г. по изпълнително дело № 20228850400452 на ЧСИ Г.С.. Следва да се посочи ,че не се касае за частна жалба , тъй като производството пред окръжен съд е контролно-отменително по естеството си.

Обжалва се постановление на ЧСИ Самарджиев, с което е отказал да извърши въвод във владение на взискателя по изпълнителното дело - „А.П.Т.“ ЕООД срещу длъжника Г. Г. Д., ЕГН ********** и е отменил насрочения такъв за 04.12.2022 г. от 11:00 ч. Претенцията е за въвод във владение на следните имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 55155.506. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, 1 засягащо поземления имот от 03.07.2012 г., с адрес на поземления имот: гр.

П., п.к.4400, *** /сто осемдесет и осем/, с площ от 2352 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, който имот е описан в доказателствените документи за собственост като недвижим имот с обща площ от 2352 кв.м. /две хиляди триста петдесет и две квадратни метра/, представляващ част от УПИ IX - производствена база на „Геосонда сервиз96“ ООД в квартал 1 по действащия план на град П. и част от УПИ X Производствена дейност, засягаща югозападната част на същия, за който УПИ е обособен поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в УПИ IX - производствена база на „Геосонда сервиз-96“ ООД сграда - Ремонтна работилница с ВиК и ел. инсталации - масивна конструкция, с площ от 795 кв.м. /седемстотин деветдесет и пет квадратни метра/, заснета като: СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., със застроена площ:

513 кв.м. /петстотин и тринадесет квадратни метра/, с предназначение:

Складова база, склад, със стар идентификатор: ***; СГРАДА с идентификатор №*** с адрес на сградата: гр. П., ул. „А.С.” № 188, разположена в поземлен имот с идентификатор № 55155.506, със застроена площ:

69 кв.м. и сграда с идентификатор

№***/петдесет и пет хиляди сто петдесет и пет, точка, петстотин и шест, точка, хиляда двеста тридесет и седем, точка, три- има разлика в цифровото и словесно описание// с адрес на сградата: гр. П., ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 222 кв.м

Жалбоподателят сочи, че постановлението ,което се обжалва е връчено на взискателя на 09.12.2022г. ,поради което и жалбата е подадена в установения в закона срок.

Моли постановлението да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.

Претендира разноски от ЧСИ. Веднага следва да се посочи, че разноски в това производство ЧСИ не дължи. Предвиден е друг ред за отговорността на ЧСИ , който може да бъде реализиран при наличие на предпоставките за това – в ГПК , респективно ЗЧСИ.

Изпълнително дело № 20228850400452 на ЧСИ Г.С. било образувано по молба на взискателя „А.П.Т.“ ЕООД с ЕИК 207001523 с длъжник - Г. Г. Д., ЕГН ********** за изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 2918 / 2022г., 7 с-в PC П., по силата на които Г. Д. е осъдена да предаде на взискателя описаните недвижими имоти за ползване.

След като е изпълнил процедурата по чл. 428 и сл. от ГПК, ЧСИ Г.С. с Уведомление с изх. № 9583 от 10.11.2022 г., насрочил въвод във владение на 04.12.2022 г. от 11:00 ч.

2

Взискателят заплатил всички дължими такси и разноски С Постановление с изх. № 3598 от 01.12.2022 г., съдебният изпълнител отказал извършването на насрочения от него въвод без ясни и основателни мотиви за това.

Дали са налице предпоставки да се извърши въвода или не съдебният изпълнител е следвало да констатира на място, като прецени кое лице се намира в имота и фактически владее същия и на какво основание, включително противопоставимо ли това основание или не на взискателя. Това не било изпълнено от ЧСИ.

Моли да бъде отменено Постановление за отказ за извършване на въвод с изх. № 3598/01.12.2022 г. по изпълнително дело № 20228850400452 на ЧСИ Г.С. като незаконосъобрано и неправилно и да се дадат указания на съдебния изпълнител да извърши въвод в процесиите имоти, съобразно исканията на взискателя „А.П.Т.“ ЕООД с ЕИК 207001523.

Отговор от длъжника не е постъпил.

ЧСИ е изложил мотиви относно обжалваните действия.

ЧСИ намира ,че жалбата е допустима ,но неоснователна.

Излага доводи относно собствеността на имота ,както и ,че е вписана искова молба вх.№3989/16.06.2022г. пред Окръжен съд П., от Н.В.П. срещу Г.

Г. Д., И.Г.М. и майка им Й.И.М.. С предявения иск се оспорвали правата на ответниците върху имота и се съдържало твърдението ,че владее имота от 2009 година.

Позовава се на ТР от 10.07.2017 г. по ТД 3/2015 г., според което не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението на имота преди завеждането на делото. С още по-голяма сила това се отнасяло за изпълнително основание по реда на чл.417 от ГПК, което няма сила на пресъдено нещо, и няма разпростираща се изпълнителна сила, а удостоверява единствено задължението на длъжника към определен момент.

Въводът не можел да бъде предприет и осъществен срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист .

Съдът намира жалбата за допустима ,като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител , от легитимирано лице ,в установения в закона срок .

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Фактическите обстоятелства не са спорни между страните.

Възникналия спор касае по-скоро приложение на закона.

Видно е от доказателствата , съдържащи се в изпълнителното производство ,че първоначално е образувано производство за принудително изпълнение при друг ЧСИ. Производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.09.2022г. от Районен съд гр. П. на основание Заповед за изпълнение № 1570/2022г. по ЧГД № 2918 от 2022г. на 3

Районен съд гр. П. .Жалбоподателя е взискател ,а длъжник е Г. Г. Д.. Предмет на принудителното изпълнение е предаване на недвижими имоти.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника,като няколко дни след получаването и е направено искане изпълнителните действия да бъдат продължени от ЧСИ Самарджиев, който на 21.10.2022г. е образувал изп.д.№ 20228850400452 и уведомил длъжника за прехвърлянето.

ЧСИ е насрочил принудително изпълнение на 04.12.2022г. от 11:00 часа и уведомил длъжника.

Последвало е обжалваното постановление № 3598/01.12.2022г., с което ЧСИ е постановил отказ за извършване на въвод по изпълнителното дело.

Както е посочил и в мотивите си ,ЧСИ е приел,че има вписана искова молба вх.№3989/16.06.2022г. ,с която пред Окръжен съд П. са предявени искове от Н.В.П. срещу Г. Г. Д., И.Г.М. и майка им Й.И.М., инициираща спор за собственост между страните по отношение на на поземлен имот с идентификатор ***, 4/7 идеални части от сграда с идентификатор № ***, сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, както и че владее имота от 2009 г.

Няма данни по делото , длъжника в изпълнителното производство да е упражнил правата си по чл.414 от ГПК, съдът да се е произнесъл по реда на чл.419 от ГПК или пък заповедния съд да е постановил спиране на изпълнението при условията на чл.420 от ГПК.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение .Последователна е съдебната практика, че ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане.

Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основанията по чл. 423 ГПК.

4

Изложеното до тук не е пряко относимо към производството ,но съдът го прави по повод доводите на съдебния изпълнител, че се касае за изпълнителен лист , издаден въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Издадения изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение и този – въз основа на заповед за изпълнение, задължава с еднаква сила СИ да предприеме действия по изпълнение.

Извършването на въвод във владение е регламентирано в нормите на ГПК - чл.522 и следващите от ГПК .

ЧСИ преждевременно е решил , позовавайки се само на известната му вписана искова молба, че ще отмени насроченото изпълнително действие и съответно ще откаже да извърши такова.

Закона ясно и недвусмислено е очертал задълженията на СИ в ситуацията ,когато намери имота във владение на трето лице. Всички тези действия обаче следва да се предприемат ,след като е насрочен въвод във владение и СИ е бил на място , където съставя и протокол и според конкретната ситуация извършва или не въвода във владение или го отлага.

Без законно основание ЧСИ Самарджиев е отказал да извърши надлежните действия по въвод във владение.

Именно в мотивите на цитираното ТР детайлно са очертани дължимите от СИ действия:

В съответствие с разпоредбата на чл. 522 ГПК въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира във владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК. Същата е озаглавена "Въвод срещу трето лице", което води до извода, че в нея се урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК . От тълкуването на същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две кумулативно 5 съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства.