Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 28.01.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 544/2024
Вид
Решение № 8
Подписан
28.01.2025
В сила
28.01.2025
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Силистра, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500544 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от „ТРАНСКОМ-1“ООД, с ЕИК 118561198, с адрес на управление: гр.Силистра, ул. “Х.

Джамджиев“ №2, чрез адв. Тр.С., против Решение № 610/27.09.2024г., постановено от Районен съд Силистра по гр.д. № 427/2024г. с което е осъден да заплати на Я. А.С. следните суми:

9 620,75 лева, представляваща непогасено задължение на „Транском - 1“ ООД за трудово възнаграждение на ищцата в периода месец декември 2021г. - месец септември 2023г.;

1377,40 лева - обезщетение за забава върху несвоевременно погасените задължения за трудово възнаграждение, начислени до 13 март 2024г.;

1200,00 лева - съдебни разноски, направени от ищцата в хода на производството пред Силистренски районен съд.

Счита, че решението на PC Силистра е неправилно и постановено в нарушение на основно съдопроизводствено правило, съгласно което към всеки правораздавателен акт се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда - чл. 236, ал. 2 от ГПК.

1

Излага подробно съображенията си за неправилност на съдебното решение, поради липсата на нужния за целта анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и по- специално на съдебно-счетоводната експертиза, както и на възраженията, направени от ответната страна.

Предвид на това моли съда да отмени изцяло решение № 610/27.09.2024г., постановено по гр.д. № 427/2024г. от Районен съд Силистра и вместо него постанови друго, с което да:

ОТХВЪРЛИ предявените от Я. А. С. против, „Транском -1“ ООД осъдителни искове за заплащане на непогасени трудови възнаграждения в периода м. декември 2021 г. септември 2023г. и лихви върху тях.

Претендира направените съдебни разноски в хода на производствата в двете съдебни инстанции.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Я. А. С., ЕГН **********, гр. Силистра, ищец по гр.д.

№ 427/ 2024г., чрез пълномощника си - адв. Р. Ж., гр. Варна, е депозирала отговор, с който оспорва жалбата като счита че същата е допустима, но неоснователна.

Съгласен е със заявеното в жалбата, че обжалваното решение на първата инстанция е бедно откъм мотиви и същите се свеждат до общ поглед върху правния спор, очертан с доклада по делото. Счита, че и за двете страни по гражданско дело № 427/ 2024г., би било добре, да получат по - широка правна аргументация на изводите на съда, основани върху събраните в хода на проведените съдебни заседания писмени доказателства и заключението на проведената съдебно -счетоводна експертиза.

Въпреки това, правните изводи са верни и правилни. От събраните по делото доказателства, както и от становището на ответника е видно, че за процесния период, дружеството - работодател, наистина не е изплатило на ищцата дължимите й трудови възнаграждения.

Поради това моли въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт, поради съвпадане на правните изводи, с тези на първоинстанционния съд и да остави без уважение въззивна жалба, с вх. № 9152/ 2024г., депозирана от „ТРАНСКОМ - 1“ ООД гр. Силистра, ЕИК 118561198, срещу Решение № 610/ 27.09.2024г., постановено по гр.д. № 427/ 2024г., като неоснователна.

Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд са предявени искови претенции с правно основание чл.128 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Я. А.С. е претендирала да бъде осъден работодателят й „Транском-1“ООД да й 2 заплати следните суми:

9 283,54 лева, представляваща непогасено задължение на „Транском - 1“ ООД за трудово възнаграждение в периода месец декември 2021г. - месец септември 2023г.;

1350,59 лева - обезщетение за забава върху несвоевременно погасените задължения за трудово възнаграждение, начислени до 13 март 2024г.;

Няма спор между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед от 05.09.2023г. издадена от Изп.директор на дружеството ответник, на основание чл.326 от КТ. Ищцата е заемала длъжността „организатор на труда“.

Твърденият от ищцата факт, че не й е заплатено трудово възнаграждение за посочения период е отрицателен, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение. От негова страна не се сочат такива доказателства. Основният му аргумент е, че счетоводството на търговеца не е водено редовно, поради което отразеното в счетоводните книги не може да служи като доказателство.

В тази насока следва да се има предвид, че доказателствената сила на счетоводните книги не е идентична с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. С оглед на това деление, счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася до факта на писменото изявление и неговия автор, но не и до другите данни, за които документът свидетелства.

Предвид на това, те следва да се преценяват с оглед на вътрешното убеждение на съда и с оглед на всички събрани по делото доказателства. /чл.182 от ГПК; Решение №2/20.01.2011г. на ВКС по гр.д.№478/2010г. , IIIг.о. Решение № 41/26.02.2019г. на ВКС по гр.д.№ 2525/2018г./

По искане на ответника на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е поставена задача да провери редовно ли са водени счетоводните записвания в ответното търговско дружество и могат ли да се използват като сигурен източник за фактите, съдържащи се в тях.

В заключението си вещото лице заявява, че „по отношение на начислените и изплатени трудови възнаграждения счетоводството на дружеството не е водено редовно и водените счетоводни записвания… не могат да се използват като сигурен източник за фактите съдържащи се в тях.“

Този аргумент на ответника и експертното заключение в тази му част не са обсъдени от съда в решението му, но това не е от значение за правилността му и не може да послужи като основание за отхвърляне на предявените искове.

Недопустимо е ответникът да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение в случая- нередовното водене на счетоводните книги- и последиците от тази неизправност да се понесат от неговия служител. Дори този служител да е отговарял за съставянето им, то несъмнено ведомостта би следва да се контролира и одобри и от ръководителя му.

3

Освен това, в съдебно заседание вещото лице пояснява, че във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на ищцата е правилно записано и отразено, но не е правилно осчетоводено. Също така заявява, че от ведомостите за заплата могат да се изведат данни за начислената работна заплата.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1,т.1 и т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Изплащането става по начина, уреден в чл.270, ал.3 от КТ, а именно лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

По делото не са представени ведомостите за заплата за процесния период, но ответникът не оспорва констатациите на вещото лице, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение е начислено, но на ведомостта липсва неин подпис, удостоверяващ получаването му. Няма доказателства за превеждане на трудовото възнаграждение по банков път. В проверените ведомости обаче са налице положени подписи от други работници и служители за полученото от тях трудово възнаграждение. От това може да се направи извода, че заплащането е ставало по ведомост и тъй като липсва подпис на ищцата във ведомостта, то следва да се приеме, че начисленото възнаграждение не й е заплатено.

Работодателят не твърди и не представя доказателства за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, поради което претенцията на ищцата за заплащането му е основателна.

Възраженията на законния представител на ответника за неизпълнение на трудовите задължения или лошото им изпълнение от страна на Я. С. са неотносими към разглеждания спор и също не са подкрепени с доказателства.

Тъй като не се доказа, че дължимото трудово възнаграждение е заплатено в предвидения в договор срок, то работодателят дължи и обезщетение за забавата си.

Както беше посочено по-горе налице е разминаване между претендираните от ищцата суми по двата иска и размера, установен от вещото лице, който е по-висок. Районният съд е присъдил възнаграждение и обезщетение за забава в размерите, посочени в експертното заключение, като не е съобразил, че ищцата не е изменила и увеличила исковете си. Така се е произнесъл по непредявен иск. Това води до недопустимост на решението в тази му част, а именно за сумите от:

337.21 лева- разликата между сумите 9602.75 лева- дължимо трудово възнаграждение според съдебната експертиза и сумата от 9 285.54 лева- претендирана от ищца;

26.81 лева- разликата между сумите 1377.40 лева- дължимо трудово възнаграждение според съдебната експертиза и сумата от 1350.59 лева- претендирана от ищца;

В тази част решението следва да бъде обезсилено на основание чл.269 от ГПК във вр. с чл.270, ал. 3 от ГПК, а в останалата част, тъй като и районният съд е достигнал до същия 4 извод, до който и въззивната инстанция, макар и да не е изложил подробно мотивите си, решението му следва да бъде потвърдено

Въпреки този изход от процеса, тъй като претенциите на ищцата са изцяло уважени, решението не следва да се променя в частта му за разноските.

Жалбоподателят следва да заплати на Я. С. сумата от 1000 лева- разноски по делото- заплатено възнаграждение за адвокат.

По тези съображения, Окръжен съд-Силистра

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 610/27.09.2024г., постановено от Районен съд Силистра по гр.д. № 427/2024г. в частта, в която „ТРАНСКОМ-1“ООД, с ЕИК 118561198, с адрес на управление гр.Силистра, е осъден да заплати на Я. А. С., ЕГН ********** следните суми:

337.21 лева- разликата между сумите 9620.75 лева- дължимо трудово възнаграждение според съдебната експертиза, присъдена от съда и сумата от 9 285.54 лева- претендирана от ищца;

26.81 лева- разликата между сумите 1377.40 лева- дължимо обезщетение за забава според съдебната експертиза, присъдена от съда и сумата от 1350.59 лева- претендирана от ищца;

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 610/27.09.2024г., постановено от Районен съд Силистра по гр.д. № 427/2024г. в останалата му част.

ОСЪЖДА

„ТРАНСКОМ-1“ООД, с ЕИК 118561198, с адрес на управление гр.Силистра да заплати на Я. А. С., ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда / леваразноски по в.гр.д.№544/2024г. по описа на ОС-Силистра.