Решение № 90 от 21.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000029 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

С Решение № 260057/ 18.05.2021 г., постановено по т.д. № 301/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника В.

Г. С., ЕГН **********, от гр. Русе, да заплати на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, сумата 10 367,99 евро неплатена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 12453/ 28.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати 2 184 лева съразмерни разноски по делото; ОТХВЪРЛИЛ е исковете на ищеца срещу ответника, както следва: за заплащане на неплатена главница по договора за кредит за горницата над 10 367,99 евро до предявения размер от 16 206,10 евро; за заплащане на сумата ; за заплащане на сумата 720,80 евро възнаградителна лихва за периода от 10.01.2019 г. до 28.08.2019 г.; за заплащане на сумата 87,22 евро мораторна лихва за периода от 10.01.2019 г.

1 до 28.08.2019 г.; за заплащане на сумата 210 лева такса по договора за периода от 14.01.2019 г. до 28.08.2019 г.; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 819 лева съразмерни разноски.

Недоволен от постановеното Решение, в осъдителната му част, с която е уважен иска на ищеца за сумата 10 367,99 евро, представляваща неплатена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 12453/ 28.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, ответникът В. Г. С., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника си по делото адвокат А. Б. от АК – гр. Русе, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат де доводи, че нищожните клаузи в договора за банков кредит са толкова съществени, че водят изцяло до нищожност на договора, както и че договорът за цесия е недействителен. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваната част и да отхвърли иска за заплащане на главница в размер на 10 367,99 евро. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомен, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат И. С. от АК – гр. София, е подал отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че нищожността на клаузите за капитализиране на просрочените задължения чрез натрупването им към редовната главница не влече нищожност на договора, както и че възражението за нищожност на договора за цесия поради симулация е останало недоказано. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да потвърди решението, в обжалваната част.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 9445/ 30.08.2019 г., от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със 2 седалище в гр. София, срещу ответника В. Г. С., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ и с цена – 33 486,73 лева. В исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 12453/ 28.09.2006 г. ищецът е предоставил на ответника целеви кредит за покупка на недвижим имот в размер на 16 000 евро. На 06.12.2007 г. е бил сключен договор за цесия между банката и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪПВИСИЗ“ АД, с който вземането на банката по договора за кредит е прехвърлено на цесионера. С Допълнително споразумение от 14.03.2009 г. към договора за банков кредит, сключено между длъжника и цесионера, страните са уговорили облекчен ред за погасяване на кредита, като подписът върху него на длъжника доказва, че същият е бил уведомен за договора за цесия. На 26.11.2009 г. е бил сключен договор за обратна цесия. В периода 28.05.2010 г. – 16.09.2014 г. между ищеца и ответника са сключени 8 бр. допълнителни споразумения към договора за кредит, с които страните предоговаряли кредитното правоотношение поради финансови затруднения на длъжника. Въпреки това, ответникът трайно не изпълнявал задълженията си по договора, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като уведомила за това лично длъжника на 28.11.2018 г., чрез ЧСИ В. М.. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата 16 206,10 евро дължима главница за периода от 10.12.2018 г. до 28.08.2019 г.; сумата 720,80 евро възнаградителна лихва за периода ат 10.01.2019 г. до 28.08.2019 г.; сумата 87,22 евро дължима мораторна лихва за периода от 10.01.2019 г. до 28.08.2019 г.; сумата 210 лева такса по договора за периода от 14.01.2019 г. до 28.08.2019 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 30.08.2019 г. – датата на подаване исковата молба, до окончателното й изплащане.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано т.д. № 301/ 2019 г. по описа на съда.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които не са оспорени от ответника и са приети от съда.

Видно от представения Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 12453/ 28.09.2006 г. е, че банката е предоставила на ответника 3

16 000 евро за покупка на недвижим имот и за други разплащания. От приложението към договора се установява, че заемна сметка по договора е била открита на 18.10.2006 г., като липсва спор между страните, че сумата по кредита е била преведена по откритата заемна сметка на кредитополучателя.

С Договор за цесия от 06.12.2007 г., банката в качеството си на цедент е прехвърлила възмездно вземането си по договора за кредит на цесионера „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД.

На 14.03.2009 г. между цесионера, в качеството му на кредитор и кредитополучателя В. Г. С. е подписано Допълнително споразумение към договора за банков кредит, с което е уговорен облекчен ред за погасяване вземането на кредитора, като длъжникът се е съгласил дължимата сума да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница.

С Договор за обратна цесия от 26.11.2009 г. вземането е прехвърлено обратно на банката, след което с длъжника са били сключени седем нови допълнителни споразумения, с които е уговорено облекчен ред за погасяване вземането на кредитора.

На длъжника е било връчено лично на 28.11.2018 г., чрез ЧСИ В. М., уведомление на банката за предсрочна изискуемост на кредита, считано от 15.10.2018 г. и покана за доброволното му изплащане в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, като в тази насока липсва плащане.

По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно – икономическа експертиза /СИЕ/. В заключението си вещото лице Ж. Й. Т. е отговорило на поставените й задачи. В о.с.з. на 20.10.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на поставените й въпроси.

Във връзка с оспорване договорите за цесия, процесуалният представител на ответника е поискал да бъдат поставени допълнителни въпроси на вещото лице, формулирани в заседанието и отразени в протокола от него, като съдът е допуснал изготвяне на допълнително заключение. В него вещото лице е отговорило на поставените му задачи, като в о.с.з. на 02.02.2021 г. е заявило, че подържа заключението. Същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

Пред въззивната инстанция въззивният съд служебно е допуснал изслушването на допълнителна СИЕ от вещото лице, изготвило основното и допълнителното заключение със задачата вещото лице да посочи размера на 4 непогасената главница като съобрази договорен лихвен процент от 7,4% след изтичане на втората година от договора за кредит – за целия останал период.

Вещото лице е отговорило на поставената му задача, заключението не е било оспорено от страните и е прието от въззивния съд.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното обжалваната част.

Решение е валидно, допустимо и правилно, в

Спорен пред въззивният съд е въпросът за дължимостта на неплатена главница по банковия кредит в размер на 10 367,99 евро, като във въззивната жалба длъжникът – ответник по делото оспорва дължимостта й с довод за нищожност на сключения договор за банков кредит, поради нищожност на съществени клаузи в него.

Съгласно съдебната практика – Решение № 66/ 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 1504/ 2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., докладчик съдията Костадинка Недкова /посочено и цитирано в мотивите към решението/: „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.“.

Следователно, клаузите в допълнителните споразумения към договора за банков кредит, сключен между банката и длъжникът - нетърговец, с които е уговорено преоформяне на просрочената лихва чрез натрупване към редовната главница, са нищожни поради противоречието им със закона.

Според въззивният съд нищожността на тези клаузи не води до нищожност на договора за банков кредит, тъй като договорът може да се прилага без тях, като следва да се приложат първоначално договорените клаузи в него.

С оглед на това, въззивният съд е допуснал изслушването на допълнителна СИЕ. В изготвеното Заключение вещото лице Ж. Й. Т. е посочило, че остатъкът за плащане по главницата на банковия кредит, към 28.11.2018 г. – когато длъжникът е получил лично уведомление, че кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем и е бил поканен да заплати 5 дължимите суми по него, е в размер на 11 650,37 евро. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от въззивният съд, който го кредитира.

С обжалваното Решение първостепенният съд е осъдил длъжника да заплати на банката – кредитор сумата 10 367,99 евро, която е по-малка от дължимия размер от 11 650,37 евро на непогасената главница, поради което решението е правилно и следва да се потвърди.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и направеното искане от въззиваемия за присъждане на разноски, въззивният съд намира, че следва да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 300 лева, представляващи внесен депозит за изготвяне на допълнителната СИЕ, за което са представени доказателства по делото. Искането за присъждане на транспортни разходи, представляващи гориво, следва да се остави без уважение, тъй като лицето не е командировано, в който случай се изплащат подобни разходи.

Водим от гореизложеното, Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057/ 18.05.2021 г., постановено по т.д. № 301/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваната част.

ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, от гр. Русе, *********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски – внесен депозит за изготвяне на допълнителната СИЕ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7