Решение № 5181 от 28.08.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15020/2016
- Вид
- Решение № 5181
- Подписан
- 28.08.2020
- В сила
- 20.02.2023
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 28.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На четиринадесети юли година
2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева секретар:
Емилия Кривачкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15020 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ, чл.79, ал.1, пр. І ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, при условията на субективно и обективно съединяване.
Производството е образувано по предявени от „Ю.Б." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** ********чрез адв.Ст.Р. - пълномощник срещу П.А.Д., ЕГН ********** и Е.Щ.Н., ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с чл.430 ТЗ, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца срущу ответниците като солидарни длъжници за следниите суми: сумата 112 465,76 евро, представляваща изискуема главница, за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г., сумата 23 244,67 евро договорна лихва за периода от 30.05.2014г. до 04.08.2016г.; сумата 1 086,31 евро такси за периода от 31.05.2014г. до 04.08.2016 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно Договор за потребителски кредит № HL 21518/ 21.05.2007г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, сключени между банката ищец, в качеството и на кредитор и ответниците, като кредитополучатели и солидарни длъжници. Ищецът обосновава правния си интерес от проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 44163/2016г. на СРС, ГО 120 състав, срещу която длъжниците са възразили своевременно.
Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло ангажимента си да предостави на ответниците кредитополучатели уговорената сума. Твърди се, че на 21.05.2007г. между „Б.П.Б." АД (със сегашно наименование „Ю.Б. АД) и кредитополучателят П.А.Д., ЕГН ********** и Е.Щ. Д., ЕГН **********, понастоящем Е.Щ.Н., бил сключен Договор за потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., по силата на който кредитодателят отпуснал на кредитополучателите кредит в размер на 100 000 евро (сто хиляди евро), а кредитополучателите се задължили да го ползват и върнат, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от договора страните се споразумели, че за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата, подписали договора като кредитополучател, отговарят солидарно. Сочи се, че кредитополучателите дължали на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 2.4 пункта.
Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро бил в размер на 6% (шест процента). Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита.
Сочи се, че съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение отстрана на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, Банката имала право да направи изцяло или частично изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 в случаите на обявяване не предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2 Банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране: на вземането си по установения от закона ред.
Сочи се, че в Приложение към договора от 31.05.2007г. страните констатирали, че заемната сметка по договора е открита на същата дата - 31.05.2007г.
Твърди се, че с
Допълнително споразумение от 27.03.2009г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения на Кредитопрлучателя към Кредитора, като констатирали, че към датата на споразумението задълженията на ответниците кредитополучатели са в общ размер на 100 371 евро. Страните се съгласили, че всички плащания по кредита по чл. 2, ал. 1 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Страните се съгласили още кредитополучателите да ползват дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга. През този период се начислявала годишната лихва съгласно договореното в договора, но кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва, за което кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие.
Сочи се, че в Допълнително споразумение от 27.04.2009г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения на Кредитоболучателя към Кредитора, като констатирали, че към датата на споразумението задълженията на кредитополучателите са в общ размер на 105 188, 66 евро. Страните се съгласили, че всички плащания по кредита по чл. 2, ал. 1 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Страните се съгласили също кредитополучателите да ползват дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга.
Твърди се, че с
Допълнително споразумение от 21.12.2013г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на споразумението задължения на Кредитополучателя към Кредитора, като констатирали, че към датата на споразумението задълженията на кредитополучателите са както следва: 1276,59 евро - просрочена лихва; 14,83 евро - просрочени такси, както и сумата 111
110 евро - редовна главница. Страните се съгласяват, че всички плащания по кредита по чл. 2, ал. 1 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Страните се съгласили кредитополучателя да ползва дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга. Страните приели, че за усвоения кредит Кредитополучателите дължат на Банката преференциална годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна лихвена надбавка в размер на 5,3 пункта като в този период кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 1 000 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след договореното натрупване на лихвите, съобразно чл. 5 от споразумението, се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 5,3 пункта.
Твърди се, че с нотариални покани peг. № 5988/16.06.2016г., акт № 93, том III и peг. № 5989/16.06.2016r., акт № 94, том III на нотариус В.М., с рег.№ 053 в регистъра на НК, връчени на 21.06.2016г., ищецът „Ю.Б."
АД уведомил ответниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита към 21.12.2015г., съгласно чл. 18 от договора на обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Сочи се, че с поканата „Ю.Б." АД поканил длъжниците, в седемдневен срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си към банката и ги уведомил, че в противен случай, банката ще упражни правата си по договора.
Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 21.06.2016г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е налице неплащане на повече от три последователни месечни вноски, като е налице автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, но същата е обявена на 23.02.2016г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 05.08.2016г. непогасените вноски по кредита са както следва - 27 погасителни вноски за главница, считано от 30.05.2014г. и 27 погасителни вноски за лихва, считано от 30.05.2014г., със забава в плащането от 797 дни. С оглед неплащането за ищеца „Ю.Б."АД възникнал правен интерес за образуване на заповедно производство на основание чл. 417, т.2 ГПК пред СРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, общото задължение на ответниците възлиза на 136 796,74 евро. Претендират се разноски.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е.Щ., чрез пълномощника адв.В. В. -САК, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна.
Ответницата поддържа, че банката ищец няма право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил фактическия състав обосноваващ това право. Твърди се, че не е налице забава в плащането на анюитетните вноски. В отговора не се оспорва, сключването на Договор за потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., по силата на който банката ищец отпуснала на кредитополучателите кредит за текущи нужди в размер на 100 000 евро, със срок на погасяване 240 месеца. Твърди се, че скоро след сключването на договора банката едностранно увеличила месечната вноска. Твърди се, че ответниците не били съгласни, но продължили да плащат и били принудени да подпишат няколко допълнителни споразумения. Твърди се, че ответниците имат качеството потребители. Сочи се, че процесния договор е за потребителски кредит и в допълнителните споразумения към него се съдържат нищожни клаузи нарушаващи договорното равноправие и позволяващи на ищеца да едностранно да променя лихвения процент по кредита. Сочи се, че в Договор за потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., са нищожни клаузите на чл.3, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.5, чл.6 ал.3, чл.8 ал.2, чл.12, чл.18 ал.1 и ал.2, както и редица конкретизирани в отговора клаузи от допълнителните споразумения.
В отговора е наведен довод, че посочените клаузи от договора за кредит, противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и биват нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Твърди се, че допълнителните споразумения от 27.03.2009г., 27.04.2009г., 05.11.2012г. и от 21.12.2013г. са сключени „благодарение“ на едностранно вдигане на месечната вноски. По силата на всяко от споразуменията освен натрупаните задължения ипреоформянето им в редовна главница отново се предоговорял и размера на дължимата лихва, като същата била посочена като БЛП плюс надбавка, без да се конкретизира как се фармира и изменя БЛП. Твърди се, че всъщност с всяко от допълнителните споразумения се уговаря натрупване на лихва върху лихва – анатоцизъм, която уговорка е нищожна в граждански правоотношения, каквото е и процесното. Сочи се, че тези уговорки са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.
Ответницата сочи, че са налице са противоречия в посочените суми в цитираната от ищеца нотариална покана. Твърди се заплащане на завишени вноски, и за растеж на БЛП по кредитния договор.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.А.Д., чрез адв.Г.Н.–САК- пособен представител назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В отоговора исковата претенция е оспорена, като неоснователна. Твърди се недължимост на вземането за главница, както и на вземането за договорна лихва. Поддържа възражение за нищожност на клаузата на чл.3, ал.5 и 9.4 от Договор за потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., като неравноправни по см. на 143 , т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от банката ищец, с която са изцяло оспорени възраженията по пимените отговори на ответниците. Развити са доводи, че процесния договор за кредит е търговски сделка.
Разпечатката съдържа 37 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe746d8-37ec-4007-a68b-2972bd3d2311