Решение № 273 от 01.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000301 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4, изречение второ от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 204 от 30.04.2024 година, постановено по т. дело № 236/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е потвърден отказ №**************/09.04.2024 година на длъжностното лице по регистрацията на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. №************** за първоначална регистрация на новоучредено Сдружение „К.р.“.

Срещу решението на ОС – Пловдив е подадена жалба от адвокат С. О. в качеството му на пълномощник на Сдружение „К.р.“. В жалбата се поддържа, че решението на ОС – Пловдив и потвърденият с него отказ на длъжностното лице от Агенцията по вписванията са неправилни и незаконосъобразни. Сочи се, че със съдебното решение са разширени произволно ограниченията по чл. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, които се отнасяли само до учредителите, но не и до останалите членове на сдружението, за които законът не поставял изискване за дееспособност.

Неправилно съдът мотивирал решението си с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т.

2 от ЗЮЛНЦ, която не подкрепяла произволното разширяване на 1 ограниченията по чл. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Не била взета предвид възможността по чл. 21, ал. 5, изречение второ от ЗЮЛНЦ за предоставяне на изпълнението на членските задължения и упражняването на членските права другиму, включително на законните представители на недееспособните лица, когато това е предвидено в устава, който гарантирал спазването на чл. 3 и чл. 4 от ЗЛС.

Изложени са и доводи за неправилност на изводите на съда относно невъзможността за неприсъствено провеждане на Общо събрание, уредена в чл. 17, ал. 2 от Устава, като се твърди, че при липсата на изрично законово ограничение учредителите разполагат с възможността свободно да вземат такова решение съгласно чл. 9 от ЗЗД. Като аргумент в подкрепа на това разбиране са цитирани нормативни актове, забраняващи присъствено провеждане на общи събрания в определени периоди, свързани с обявеното извънредно положение по време на Ковид пандемията.

Според жалбоподателя съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданското законодателство. Поддържа се, че съгласно чл. 9 от ЗЗД, който намирал субсидирано приложение, тъй като приемането на устава на сдружението представлявало многостранна сделка между учредителите на сдружението, волята на частноправните субекти можела да бъде ограничавана само от императивни норми на закона и законовите ограничения не можели да се тълкуват разширително. Съдът смесвал понятията правоспособност и дееспособност и с решението му се нарушавало правото на сдружаване на малолетните и непълнолетните, уредено в чл. 44 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България. Нарушен бил и чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи с лишаването на недееспособните от правото им на сдружаване. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отказа и постановяване на исканото вписване на новоучреденото сдружение в обществена полза. С жалбата са претендирани и разноски за производството по делото съобразно списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в нея.

Срещу жалбата не е подаден отговор от Агенцията по вписванията.

Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, за което законът е 2 предвидил обжалване пред Апелативния съд. Спазен е предвиденият в цитираната разпоредба седемдневен срок за подаването . Съобщението за решението на Пловдивския окръжен съд е получено от жалбоподателя на 13.05.2024 година, а жалбата срещу него е подадена в ОС – Пловдив с вх.

№ 16936/16.05.2024 година, като идентична жалба е подадена директно и в АС – Пловдив с вх. № 4190/15.05.2024 година.

По същество съдът намира, че жалбата срещу решението, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по регистрацията да впише новоучреденото сдружение с нестопанска цел, е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Отказът на длъжностното лице от Агенцията по вписванията №**************/09.04.2024 година, потвърден с обжалваното по настоящото дело решение на ОС – Пловдив, е постановен по заявление А15 с вх. № 20240406162155/06.04.2024 година, подадено от адвокат С. О., с което е поискано вписване на новоучреденото сдружението в обществена полза с наименование „К.р.“.

От изложените от длъжностното лице и от първоинстанционния съд мотиви, с които е постановен, респ. потвърден отказът за първоначално вписване на сдружението, настоящият съдебен състав споделя този, свързан с незаконосъобразност на чл. 8 и чл. 9 от приложения към заявлението устав.

Цитираните текстове от устава предвиждат възможност членове на сдружението да бъдат малолетни и непълнолетни лица. В чл. 8, ал. 2 от устава е предвидено, че молбата на непълнолетните лица се подписва от кандидата и от един от родителите съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛС. Съгласно чл.

8, ал. 3 от устава молбата на малолетните деца се подава и подписва от двамата родители, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЛС, като задължително УС следва да разговаря с детето по чл. 12 от Закона за закрила на детето. С чл. 9, ал. 2 от устава е предвидено, че правата на непълнолетните членове се упражняват в присъствие на един родител, а правата на малолетните членове се упражняват от двамата родители заедно. В устава липсват ограничения за избиране на малолетни и непълнолетни деца в органите на управление на сдружението.

В ЗЮЛНЦ не е въведено изрично изискване лицата, които се приемат за членове на сдружението, да са дееспособни, респ. пълнолетни. Такова изискване има за учредителите, като в чл. 19, ал. 2 е предвидено, че 3 сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява най-малко от седем дееспособни физически лица или три юридически лица. В случая това изискване безспорно е спазено по отношение на учредителите на сдружението.

Имайки предвид правната уредба на сдружението с нестопанска цел, в частност на това в обществена полза, съдът намира, че изискването за навършване на пълнолетие, с което се свързва настъпването на дееспособността, е приложимо не само към учредителите, но и към всички членове на сдружението. Този извод не е свързан с дописване на закона и с разширително тълкуване на изискването за пълнолетие само за учредителите.

Сдруженията с нестопанска цел олицетворяват правото на свободно сдружаване. В този смисъл учредяването, респ. членуването в сдружението зависят от личната преценка и воля на лицата, която не може да бъде заменена от волята на никой друг, включително на законните представители - родители или настойници. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗЛС законните представители на малолетните деца извършват вместо тях и от тяхно име правни действия, но не и действия, изискващи лична преценка, каквато е необходима при упражняване на правото за свободно сдружаване чрез подаване на молба за членство. Предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Устава, че УС задължително следва да разговаря с малолетното дете, създава задължение и за малолетното дете да се яви и да бъде изслушано от лица, представляващи орган на сдружението, без същите да са овластени от закона и без да имат необходимите знания и умения за това. Правото на децата, уредено в чл. 12 от Закона за закрила на детето, свободно да изразяват мнение по всички въпроси от техен интерес, не е равнозначно на задължението им за явяване за изслушване пред УС. Участието на детето в съдебни и административни процедури е свързано със спазването на редица изисквания за подготовката и провеждането му – чл. 15 от ЗЗД, за да бъде осигурена възможността на детето да се информира и за да се предотврати травмирането му. В случая в устава е предвидено задължение за изслушване, което пряко засяга малолетните деца, без каквито и да било гаранции за спазване на техните интереси.

Отказът за вписване на сдружение, допускащо участие като членове на малолетни лица, не е равнозначно на ограничаване на правото на сдружаване по чл. 44, ал. 1 от Конституцията, респ. чл. 11, ал. 1 от Конвенцията за 4 защита правата на човека и основните свободи. В случая не става дума за въведени ограничения на това право, основани на някакъв признак, а за необходимостта от лична преценка за упражняването му и невъзможността тази лична преценка да бъде заменена от решението на някой друг, та било то и родителите на малолетното дете.

В тази връзка следва да се отбележи, че начинът, по който е приет устава от учредителите, не ограничава децата дори от участие в органите на управление. Това би означавало, че техните родители ще вземат решения от името на детето по всички въпроси, касаещи дейността на сдружение за осъществяване на общественополезна дейност, без самите те да са негови членове, което противоречи на смисъла на закона и целите на създаване на такива сдружения.

За невъзможността малолетните да участват като членове на сдружението може да се съди и от разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗЮЛНЦ. Тя предвижда прекратяване на членството при поставяне на лице под пълно запрещение. Правното положение на малолетните и на поставените под пълно запрещение е идентично съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЛС. Поради това липсва основание за разграничение в режима за членство в сдружението на поставени под пълно запрещение и на малолетни. Непосочването в разпоредбата на ЗЮЛНЦ за прекратяване на участието на малолетните, наред с поставените под пълно запрещение, е аргумент, че законът изобщо не допуска тяхното участие като членове.

Предвидената в чл. 21, ал. 5, изречение второ от ЗЮЛНЦ възможност изпълнението на членските задължения и упражняването на членските права да бъде предоставено другиму, ако е предвидено в устава, не е аргумент в подкрепа на разбирането, че малолетните могат да са членове, а техните права и задължения да се упражняват от техните родители. Става дума за „предоставяне“ на права и задължения, което предпоставя способност за изразяване на правно значима воля, каквато малолетните не притежават, а не за упражняване на законно представителство от родителите по силата на закона.

Изложеното по-горе, свързано с допускането на участието като членове в сдружението в обществена полза на малолетни лица, е основание 5 да бъде потвърдено решението на ОС – Пловдив, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията.

За пълнота на изложението, без това да има отношение към крайното решение, съдът ще се произнесе и по останалите мотиви за потвърждаване на отказа, изложени в първоинстанционното решение.

По отношение на предвидената в чл. 17, ал. 2 от устава възможност за участие и гласуване в общото събрание и чрез далекосъобщителни средства, позволяващи конферентна връзка, като телефонна връзка и интернет телефония / VolP/, съдът не споделя становището, че това е пречка за вписване на сдружението. Този начин на участие в ОС действително не е изрично уреден в ЗЮЛНЦ /чл. 26 – чл. 29/. Той обаче не противоречи на императивни законови изисквания, за да се приеме, че е недопустим, респ. да се откаже вписване на това основание. Участието в Общото събрание чрез видеоплатформа позволява лицата да бъдат идентифицирани визуално, поради което и при липса на нормативна уредба, която да го забранява изрично, няма пречка да бъде уредено по този начин в устава на сдружението.

Що се отнася до неприлагането към заявлението за регистрация на решение за учредяване на сдружението със заличени данни, настоящият съдебен състав е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, че то не е основание да се откаже регистрацията на сдружението. В чл. 13, ал. 6, изречение трето от ЗТРРЮЛНЦ действително е въведено изискване за представяне на заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Непредставянето на актове със заличени данни обаче не е основание за отказ от вписване. Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал.