Решение № 1713 от 09.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1713 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110217223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-2400330 от 20.11.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *****, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата най-напред се изтъква, че наказващият орган не е отчел наведените с възражение срещу АУАН аргументи, като в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН не е обсъдил същите, нито пък е предприел действия по допълнително изследване на спорните обстоятелства. Наред с това, дружеството– жалбоподател, оспорва фактическите основания на отговорността, като от една страна се твърди, че лицето е получило трудовото си възнаграждение за месец март 2024г., но при отказ да подпише ведомостта, а от друга, че изпълнението на предписанието е невъзможно поради липса на съдействие от страна на работника, като доколкото задължението за изплащане на трудово възнаграждение и търсимо, и се изпълнява в предприятието на работодателя, то и явяването на служителя се явява абсолютно необходимо за неговото изпълнение, като в настоящия случай В. Т., нито е потърсил своето възнаграждение, нито пък е предоставил банкова сметка и съгласие същото да бъде изплатено по този начин, като в тази връзка се привежда незадължителна съдебна практика, и се изтъква, че е налице трудово-правен спор с работника относно дължимостта на трудовото възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Н., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по съображения аналогични на изложените в жалбата, като отново се акцентира върху 1 поведението на свидетеля Т., и липсата на съдействие от негова страна за изпълнение на предписанието. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Въззиваемата страна – директор на ДИТ- София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., която моли НП да бъде потвърдено като изтъква, че от събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетеля В., се установява по безспорен начин неизпълнението на даденото предписание. На следващо място се отхвърлят твърденията на привлечените от дружеството жалбоподател свидетели, като се сочи, че от тях не може да се установи изплащане на парична сума за конкретен месец. В заключение пък се сочи, че предписанието не е обжалвано от страна на дружеството, и е влязло в сила.

Претендира за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна-възнаграждение за един юрисконсулт.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „ИФ 81” ЕООД, с ЕИК *****, е търговско дружество със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Бенковски“, ул.“Лазар Михайлов“ № 43, представлявано от управителя си.

В периода 03.06.2024г. - 10.07.2024г. инспектори при на ДИТ София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „ИФ 81” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството. Проверката била провокирана от постъпил във ведомството Сигнал вх. № 24061249/17.05.2024г., подаден от свидетеля В. Т.- бивш служител на дружеството, относно неизплатени трудови възнаграждение за месеците март и април на 2024г., както и обезщетение за неизползван годишен отпуск.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2420005/10.07.2024г., връчен на същата дата на управителя на дружеството.

В хода на проверката, на база представена от дружеството информация било констатирано, че в дружеството липсват данни, удостоверяващи заплащането на определено и начислено трудово възнаграждение на служителя В. М. Т. за целия период на работа, включително за месец март 2024г. Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „ИФ 81” ЕООД, като съгласно т.6 от диспозитивната част на протокола, на дружествотожалбоподател било издадено предписание в срок до 31.07.2024г. да заплати на В. Т. трудовото възнаграждение за извършената от него през месец март 2024г., работа. Няма данни предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на изпълнение от страна на нейния адресат.

С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, била извършена последваща проверка на „ИФ 81” ЕООД, от страна на инспектори при ДИТ София, за което бил съставен Протокол № ПР 2433898/16.09.2024г.

По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с предходния протокол предписания. От страна на дружеството не били представени доказателства за изпълнение на предписанието под № 6, като липсвали каквито и да било документи, доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на служителя В. Т. за месец март 2024г., или за който и да е друг период, нито в първоначално указания срок, нито до приключване на допълнителната проверка на 16.09.2024г. Бил представен единствено 2 документ с подписите на трима свидетели, удостоверяващи отказ на В. Т. да подпише платежна ведомост при връчване на трудовото възнаграждение „на ръка“.

В тази връзка на 17.09.2024г. от страна на свидетеля С. В. инспектор в ДИТ- София, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22- 2400330, с който срещу „ИФ 81” ЕООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 6 от протокол от 10.07.2024г. предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 22-2400330 от 20.11.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „ИФ 81“ ЕООД, с ЕИК *****, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С. В., Л. И., И. И., Г. Д. и В. Т., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2420005/10.07.2024г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2433898/16.09.2024г., АУАН № 22-2400330 от 17.09.2024г., НП № 22-2400330 от 20.11.2024г., Заповед № 3-0693/15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, заповед за назначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя и наказващия орган, извлечение от платежна ведомост, 8 броя констативни протоколи с подписи на трима свидетели, Сигнал вх. № 24061249/17.05.2024г., по описа на ДИТ-София.

Настоящият съдебен състав на първо място кредитира в цялост показанията на свидетеля

В., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетеля са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателни сведения за елементите от състава на нарушението. Наред с това съдът не намери основание за съмнение и в показанията на свидетеля В. Т.- работникът чието възнаграждение не е изплатено. Показанията му са логични и последователни, съответстват на приложени писмени доказателства, което мотивира съдът да им се довери в пълнота. Следва да се изтъкне, че същият заявя категорично твърдение за неизплатено възнаграждение за последните няколко месеца на трудовото си право-отношение с „ИФ 81“ ЕООД, в частност месец март 2024г, което напълно кореспондира с подадения от него сигнал до ДИТ- София.

В допълнение следва да се изтъкне, че видно от показанията на свидетеля, същият не отрича факта, че не е подписвал ведомост за заплата, за който и да е месец, но при все това претендира единствено последните си две възнаграждения, като изтъква, че именно забавата при изплащане на възнагражденията е това, което го е провокирало да напусне работата си.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, представени от страна на наказващата администрация, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Що се отнася до показанията на останалите трима свидетели- Л. И., И. И. и Г. Д., то при оценка на същите най-напред следва да се държи сметка за обстоятелството, че те и към момента на депозиране на показанията се намират в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател- „ИФ 81“ ЕООД, по чиято инициатива са привлечени в процеса. Анализи на съдържанието на техните показания пък показват редица противоречия в изложеното от тях, което от своя страна внася съмнение в достоверността на изложеното. Така например 3 свидетелят Л. И. изтъква, че при отказа на свидетеля Т. да подпише платежната ведомост, са присъствали и другите двама свидетели, което обаче противоречи на изложеното от самите тях, като наред с това самият той сочи, че не е присъствал на фактическото изплащане на средствата. Освен това, съгласно показанията на свидетеля, възнагражденията в дружеството по правило се изплащат в края на месеца, което пък не кореспондира с отразените в протоколите за отказа дата, сред които се забелязват такива от както от началото, така и от средата и от края на съответните месеци. От своя страна пък свидетелят И. И. сочи, че при получаване на възнагражденията, работниците влизат един по един в помещението, което от своя страна опровергава както твърденията на предходния свидетел, така и изключва възможността свидетелят лично да е възприел изплащането на възнаграждението, респективно отказа за надлежно попълване на ведомостта. Най-сетне, показанията на свидетеля Д. пък тотално дискредитират представените протоколи, като той сам изтъква, че едва два-три пъти се е засякъл със свидетеля Т. при изплащане на заплатите, което противоречи на изложеното от първия свидетел, както и не обосновава, удостовереният от него отказ в осем отделни протокола. Тук е мястото да се посочи и, че съдът не кредитира достоверността на същите, като от една страна са налице посочените погоре противоречия, както и изрични твърдения в свидетелските показания, опровергаващи възприемането от страна на подписалите се лица на отразените в тях обстоятелства.

Предвид на изложените съображения по отношение на събраните по делото доказателства, то съдът намери, че категорично се установяват изложените в наказателното постановление обстоятелства, респективно се опровергават възраженията по фактите, направени в жалбата.