Решение № 2541 от 04.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2541 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110111832 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е предявена от С. Д. Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А. Т. А. от АК Варна, вписан в ЕАР с № ***, с адрес ***, съдебен адрес *** против О. В., ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от кмета на общината.

Предявените с исковата молба искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД, чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 7000лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на 22.07.2024 г., поради неизправност на пътната настилка на велоалеята в Морската градина в гр. Варна, представляваща публична общинска собственост на О. В., ведно със законната лихва върху сумата от увреждането - 22.07.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 110 лева /сто и десет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и лекарствени продукти, вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането - 22.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 84, ал.1 от ЗЗД.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че живее и работи в гр. С.. През месец юли е в отпуск и на 22.07.2024 г. той и един негов приятел пристигат в гр. Варна, където 1 решават да останат за вечерта, а на другия ден да отидат на гости на брат му в Добрич. След като се настаняват, вечерта отиват да се разходят в морската градина. Към 21.40 часа наемат електрически тротинетки от паметника на А.

Новак в морската градина във Варна. Движат се по велоалеята в посока Делфинариума. По алеята има доста неравности и затова не се е движил с висока скорост. Приятеля му също. Малко след делфинариума има дупка, която не е забелязал и попада в нея. По-точно предната гума на тротинетката попада в дупката и той изхвърча от тротинетката и при падането си удря главата в земята. Няма спомен с каква точно скорост се е движел, но максималното ограничение на тротинетката е 25 км/h. След падането приятеля му спира до него и му помага да се изправи. После подкрепяйки го го завежда до улицата, където се движат МПС, за да хванат такси, с което да отидат до спешното отделение в най-близката болница в град Варна. Ищецът е с натъртвания на рамото и с външни наранявания в областта на дясното око, от където тече доста кръв, което налага да бъдат залепени раните. Правят му рентген на главата и рамото, защото му е обездвижена ръката и изпитва остра болка. След извършените манипулации в МБАЛ Света Анна се прибира, но цяла нощ не мигва от болки.

На следващата сутрин отива в гр. Добрич при брат му и по препоръка на лекарите прекарва целия ден в почивка, вечерта, въпреки болките успява да заспи с помощта на прием на болкоуспокояващи лекарства.

На 24.07.2024 г. се събужда с главоболие и замайване, но мисли че ще отмине и не предприема по сериозни действия, освен пиенето на обезболяващи.

На 25.07.2024 г. главоболието не е отминало и затова посещава спешно отделение в болница в град Добрич, от което го отпращат поради наличието на много пациенти. Отново пие само болкоуспокояващи и прекарва деня в почивка.

След като и на 26.07.2024 г. се събужда със засилено главоболие и замаяност отива до друго лечебно заведение в гр. Добрич за преглед и консултация с невролог - д-р И. Н.. След обстоен преглед му предписва лекарства паратрамол и го изпраща на скенер. Правят му и скенер и разчитат резултатите.

Понеделник, когато е в С., посещава личния лекар, който го насочва при невролог за още един преглед, тъй като главоболието, замаяността и постоянната сънливост не отшумяват. Неврологът му дава 14 дневен болничен от 01.08 до 14.08.2024 г. с диагноза мозъчно сътресение с право на продължение при нужда.

На следващия ден 02.08.2024 г. е освидетелстван от „съдебна медицина", при УМБАЛ „Александровска", ЕАД-С.. При прегледа и от мед. документация на С. Д. Д. се установяват следните травматични увреждания: контузия на главата и лицето с разкъсно-контузни рани на дясна вежда, на горния клепач на дясно око, охлузване на дясна скула и мозъчно сътресение 2

(по мед. документация), контузия на горния десен крайник с обширно охлузване на рамото му. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики има и терена и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за живота.

През тези 14 дни не успява да се възстанови напълно и още има симптомите на мозъчното сътресение, но се връща на работа, тъй като работодателя му го предупреждава, че ще го уволни. На работата разбира, че все още не е способен да извършва тежък физически труд, в каквото се състои неговата длъжност. На 15.08.2024 г предвид здравословното му състояние, му дават още 10 дни болничен.

Моли работодателя му да направи компромис и да го изчака да се възстанови, за да може да изпълнява длъжността си, представя новия си болничен на 15.08.2024 г., но въпреки болничния му, работодателят прекратява трудовото правоотношение с мотив, че им трябват хора за работа.

И до ден днешен има главоболие, когато направи по рязко движение или се наведа все още има замайване.

Случаят се отразил крайно неблагоприятно не само върху физическото здраве, но и върху психиката на Д., същият се затворил, ограничил контактите с други хора, бил напрегнат и нервен, имал проблеми със съня.

В общност след инцидента живота му се променил в отрицателна посока.

По съществото: Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционнообезпечителна, като се явява изключение от принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия.

Предявените осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Така предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки, а именно наличието на вреди, причинени на пострадалия, техния вид, обем и интензитет; същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа, респективно неполагане на дължимата грижа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника за поддържане на уличната пътна мрежа и тротоарите към нея. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени 3 при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то възложителят на тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност улиците и тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината.

Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД /в този смисъл т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС;

Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл.

11 ЗОС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 31 от ЗП, общината следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Безспорно велоалеите в гр.Варна, се поддържат и стопанисват от О. В., респ. че е нейно задължението по ремонт и поддръжка на пътя, включително и на тротоарите като част от пътя, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗП и § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, предвиден за осъществяване за движение на пешеходци - чл. 31 ЗП, като наред с това в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение да сигнализират незабавно препятствията по пътя и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. За изпълнение на задължението за поддържане в изправност на тротоарната и пътната настилка кметовете на общини определят служби за контрол, които контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. В случая изпълнение на описаното законодателно задължение на служители на ответната община не се установява да е налице.

Съгласно гражданския закон – чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия.

Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице. Вредите да са „пряка и непосредствена последица" на увреждането (да съществува причинна връзка) Преки са вредите, които са закономерно и 4 необходимо следствие на увреждането, а не негов случаен резултат.

Непосредствени са вредите, които са настъпили по време и място на увреждането; Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, на принципа на "справедливостта", залегнал в чл.52 от ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото - т. 11 от TP № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на обезщетението (т.П на ППВС № 4/23.12.1968 г.).

В срока за отговор на исковата молба, ответникът О. В., представлявана от Б. К. - Кмет на О. В., чрез Юрисконсулт Л. Г. Дирекция „Правно-нормативно обслужване" при О. В. с административен адрес:

***,депозира отговор.

Счита исковата молба за процесуално допустима, но необоснована и неоснователна по следните съображения:

За да е налице отговорност на О. В. по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, необходимо е да се докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие на общината, представляващо нарушение по тази разпоредба.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице при или по повод на изпълнението й виновно причини вреди на пострадалия.

Следователно, за ангажиране отговорността на О. В. е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на вреди в патримониума на пострадалия; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил вредоносните действия или бездействия виновно.

В исковата молба са изложени твърдения, че са настъпили вреди вследствие на падане от електрическа тротинетка на неравност по велоалея в Морската градина на 22.07.2024 г. Оспорва, че на посочената дата и място е съществувала неравност, която да е в причинно - следствена връзка с падането на ищеца. Оспорва и описаните в исковата молба увреждания да са в причинно-следствена връзка с описания инцидент. Съгласно пар.1, т.19 от ППЗДвП „препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, като предметите, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Причинната връзка представлява зависимост , при която деянието е предпоставка за настъпване за вредата като следва да се установи дали определената вреда, би настъпила ако определено човешко поведение би било извършено или не. Следва да се установи дали резултатът е необходимо следствие от деянието, което им се вменява като противоправно или поведението и невниманието на ищеца.