Акт № 20673 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20673 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110101372 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от "Ч.П." ЕООД против "А.Н." ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД за сумата от 8088,33 лв./4135,50 евро/, представляваща недължимо платена сума/аванс поради отпаднало основание, ведно със законната лихва от 19.01.2026г.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен между страните на 16.09.2025г. договор за наем на рекламни площи върху статични рекламни елементи за излагане на рекламни материали и/или електронни изображения с цел провеждане на рекламна кампания, е превел по сметка на ответника сумата от 8088,33 лв., аванс по договора.

Съгласно чл. 4.1. от договора наемодателят е длъжен да уреди за своя сметка взимоотношенията с трети лица, от които черпи права и е длъжен да предостави съоръженията технически и юридически годни за ползване в съответствие със закона, със действащо разрешение за поставяне от компетентния орган, като носи отговорност за неизпълнение на договора при неспазване на това условие.

Ищцовото дружество сочи, че при извършена справка е констатирал, че разрешението за поставяне на предоставените му рекламни съоръжения е изтекло.

Представено му е било решение № 776/06.10.2022г. на СОС, с което се удължават издадените разрешения за поставяне на рекламни елементи до провеждане на нов търг или конкурс. Въпреки това ищецът счита, че посоченото решение е издадено от некомпетентен орган, поради което го оспорва. Ищецът намира, че е налице договорно неизпълнение и сочи, че е прекратил договора на 20.10.2025г. с нарочно писмо.

Ищцовото дружество претендира ответникът да бъде осъден да заплати горепосочената сума като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание. Намира, че ищецът не е 1 имал право да прекрати договора от 16.09.2025г. Представя писмо на главния архитект на СО относно прилагането на решение № 776/06.10.2022г. на СОС. Счита, че с оглед горното предоставените съоръжения имат действащи към момента разрешения за поставяне. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД са: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага, поради отпадане на основанието, в случая разваляне на договора; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца - плащане на аванс 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка.

Съдът намира, че не е налице един от елементите на състава, а именно отпадането на основанието.

Съдът счита, че за ищеца не е възникнало правото да развали процесния договор.

Безспорно е, че между страните е бил сключен Договор от 16.09.2025г. за наем на рекламни площи върху статични рекламни елементи за излагане на рекламни материали и/или електронни изображения с цел провеждане на рекламна кампания.

Не се спори също, че "Ч.П." ЕООД е превел по сметка на "А.Н." ООД сумата от 8088,33 лв., аванс по договора.

Твърди се неизпълнение на чл. 4.1. от договора, съгласно който наемодателят е длъжен да уреди за своя сметка взимоотношенията с трети лица, от които черпи права и е длъжен да предостави съоръженията технически и юридически годни за ползване в съответствие със закона, със действащо разрешение за поставяне от компетентния орган, като носи отговорност за неизпълнение на договора при неспазване на това условие.

На първо място съдът намира, че не е налице неизпълнение на тази клауза в договора. Спорно между страните е дали съоръженията са т.нар. от тях в договора „юридически годни“ за ползване.

С решение № 776/06.10.2022г. на СОС се приема, че договорите за наем, сключени въз основа на проведени конкурсни процедури за отдаване под наем на частни от имоти – публична общинска собственост, за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община – група „Б“( № СО-2011, пакети Б1- Б10) и издадените въз основа на тях разрешения за поставяне, остават в сила до провеждане на нов търг или конкурс за съответните позиции.

В писмо на главния архитект на СО относно прилагането на решение № 776/06.10.2022г. на СОС/л.32-33/ се посочва, че разрешенията за рекламни елементи на територията на Столична община – група „Б“( № СО-2011, пакети Б1-Б10), запазват своето действие в условията на Решение № 776/06.10.2022г. на СОС. Рекламните елементи разположени в горните условия не подлежат на премахване до провеждане на нов търг или конкурс за съответните позиции.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата без възражения СТЕ посочените в анекс №1 към Договор от 16.09.2025г. съоръжения са част от съоръженията, включени в пакети Б1-Б10 на проведен търг (конкурс) № РД-09-08-75 от 16.07.2012 г. от СО-ДОПК и са част от договор за наем № СО-РД-09-08-40 от 20.06.2013 г. на фирма „Прайм Аутдор“ ООД.

За посочените съоръжения по посочените локации има издадени от гл. арх. разрешения за поставяне от 30.07.2013 г., със срок от 10 години и са включени на интернет страницата на Направление „Градско планиране и развитие“, раздел 2

„Регистри“ – „Разрешения за поставяне“, под номера: № 355/30.07.2013 г.; № 353/30.07.2013 г.; № 352/30.07.2013 г. № 338/30.07.2013 г.; № 335/30.07.2013 г.; № 334/30.07.2013 г. № 333/30.07.2013 г.; № 332/30.07.2013 г.; № 327/30.07.2013 г. № 325/30.07.2013 г.; № 324/30.07.2013 г.; № 322/30.07.2013 г. № 318/30.07.2013 г.; № 315/30.07.2013 г.; № 313/30.07.2013 г.

Тоест, следва да се приеме, че към момента на отправяне изявление за разваляне на договора за процесните съоръжения са налице действащи разрешения за поставяне.

Действията на разрешенията е удължено и разположените рекламни елементи не подлежат на премахване до провеждане на нов търг или конкурс за съответните позиции. Няма данни такъв да е бил проведен, респ. приключен. Няма, разбира се, и пречка наемодателят по договора или друго свързано с него лице да участва в конкурсната процедура и да я спечели. При това положение неизпълнение на договора не би било изобщо налице, дори и в бъдещ момент.

Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Липсва правен интерес на наемателя по договора да оспорва валидността на административни актове, които не го увреждат, а в случая го ползват. Ето защо и Решение № 776/06.10.2022г. на СОС не подлежи на инцидентен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК поради липса на правен интерес. Няма и такова конкретно искане от ищеца, но всичките му аргументи са насочени към валидността на акта.

Въпреки горното и за пълнота съдът ще обсъди валидността на Решение № 776/06.10.2022г. на СОС. Съдът намира Решение № 776/06.10.2022г. на СОС за валидно. Същото е издадено от орган на местното самоуправление в кръга на неговата компетентност. На осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства; На осн. чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител; На осн. чл. 21, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Тоест, в случая общинския съвет е взел решение за разпореждане с общинско имущество, а именно относно поставяне на рекламни елементи върху части от имоти - публична общинска собственост. Действително с чл. 26, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община СОС делегира правомощията си за издаване на разрешения за поставяне на рекламни елементи на главния архитект на Столична община. Това обаче не означава, че оправомощения по закон чл. 56, ал. 2 и чл. 57 ЗУТ и ЗМСМА орган – СОС не може сам да вземе това решение, а напротив.

Още повече, в случая не става въпрос за издаване на разрешение за поставяне, а на удължаване действието на издадено такова, за което няма изрична уредба. Ето защо и на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 ЗМСМА Столичния общински съвет разполага с правомощията да удължава разрешенията за поставяне на рекламни елементи, които правомощия не е делегирал на главния архитект. Следва да се отчете и становището на главния архитект на Столична община, според което същият се счита обвързан от решението на СОС.

Недоумение буди защо ищецът е толкова загрижен за законосъобразността на административен акт, който го ползва. Възникват съмнения, че единствената му цел в случая е да се освободи от свое действително договорно задължение.

Дори да се приеме обратното, по-значимо е, че, за да може за страната да възникне правото да развали договора, неизпълнението, ако има такова, следва да бъде значително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В случая съдът не счита липсата или наличието на валидно разрешение за поставяне на рекламни елементи за значително 3 по следните съображения: При тълкуване на договора на осн. чл. 20 ЗЗД съдът счита, че значимото задължение на наемодателя е да предостави съответните рекламни площи за ползване на наемателя, като постави съответните рекламни материали на посочените места. Това следва и от задълженията на страните по договор за наем на осн. чл. 228 ЗЗД, съгласно който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ в уговореното състояние за временно ползуване. Страните не спорят относно тези обстоятелства, т.е. следва да се приеме, че тези задължения са изпълнени или изпълнението им е възпрепятствано от кредитора/наемателя, без значение в случая. Страните са договорили т.нар. от тях юридическа годност за ползване на съоръженията, единствено с оглед евентуалното им премахване. Тоест, съоръженията биха били юридически негодни по смисъла на договора ако бъдат премахнати принудително или най-малкото ако е било разпоредено тяхното премахване. При становище на СОС и главния архитект на общината, че разположените рекламни елементи не подлежат на премахване до провеждане на нов търг или конкурс за съответните позиции, независимо от компетентността на общинския съвет, не е налице неизпълнение на договора. Дори да се приеме, че такова е налице, то не е значително, респ. не поражда правото да се развали договора на осн. чл. 87 ЗЗД.

Следва още да се допълни, че съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто е процесния договор за наем. Същото предвижда чл. 5.4 от договора, а именно, че наемателят има право да получи обратно платеното от него за периода, в които не е ползвал съоръженията. Няма данни по делото, обаче, за какъв период наемателят е ползвал, рес. не е ползвал съоръженията и дали е изпълнил своите задължения за съдействие по договора, като да предостави рекламни материали и др., което представлява забава на кредитора.

Следва да се обсъди и факта, че към датата на сключване на договора 16.09.2025г. разрешенията за поставяне на рекламни елементи са били изтекли -на 30.07.2023г. и са били продължени с решение на СОС. Съгласно чл. 24, ал. 7 от Наредбата на СОС Разрешенията за поставяне се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а от Закона за устройство на територията. Тоест, към тази дата ищецът е знаел или при проява на обикновена добросъвестност е могъл да се запознае с издадените разрешения и с факта, че срокът им е бил изтекъл. Решение № 776/06.10.2022г. на СОС е публично и с него ищецът също е могъл да се запознае. Следователно тълкуване на договора в смисъл, че наемателят е сключил договор за „юридически годни“ за ползване съоръжения, за които е знаел, следвало е да знае или се е съмнявал, че могат изобщо да бъдат считани за юридически годни, с оглед твърдяната от него липсата на компетентност на СОС, би било неправилно. Напротив, при логическо тълкуване, следва да се приеме, че при сключване на договора „Ч.П.“ ЕООД е считал издадените разрешителни за валидно продължени, като в последствие е решил да ги оспорва по една или друга причина.