Решение № 10053 от 13.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10053

Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180701870 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Р. Н. /служител с юридическо образование/ обжалва Решение № 6143/08.07.2025г., постановено по адм.д.№ 316/2025г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която ГДИН е осъдена да плати на А. П. Ч., [ЕГН], [населено място] ***, [улица], сумата от 3 760 /три хиляди седемстотин и шестдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за период от 691 дни /от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл./, както и липса на достатъчно осветление и проветряване за период от 58 дни /от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Решението се счита за неправилно и необосновано, тъй като не е съобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства и обективната истина. Поддържа се непреценена доказателствена тежест по отношение събраните доказателства за цялостно изпълнение на фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на ГДИН. Твърди се неоснователност в оплакванията на А.. Ч., без да е съобразен обхватът на възприетите от съда неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ и липса на достатъчно осветление и проветряване за посочените в съдебния акт конкретни периоди. Общо е посочено, че е налице възможност за проветряване и осигурен достъп на дневна светлина без отграничени периоди спрямо индивидуализираните в осъдителната част на решението. Общо е заявено, че е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което обстоятелство се компенсира с възможност за раздвижване в коридорите и престой на открито. Към касационната жалба не са представени доказателства и не са заявени доказателствени искания.

А. П. Ч. не изрази становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор С. счита касационната жалба за основателна.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против част от съдебния акт, която е неблагоприятна.

1. Пред АС – Пловдив е бил предявен иск против ГДИН - София, за присъждане на сума в размер на 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания, в резултат от поставяне на ищеца Ч. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 27.05.2020г. до 04.06.2024г. Твърденията за нарушени права по чл. 3 ЗИНЗС са били в обхват : пренаселеност на килиите, в които е пребивавал /не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация; лошо състояние на; нискокалорична и с лошо качество предоставяна храна; лошо състояние на банята; липса на достатъчно осветление и проветряване; липса на външна изолация, водещо до ниски температури през зимата; наличие на мухъл и плесен в килиите; непредоставяне на дебели и топли завивки; спалното бельо изобщо не се е сменяло; недостатъчна и нередовна ДДД обработка; не е посещавал психолог; липса на адекватно лечение; липса на водена индивидуална и корекционна работа; не му е дадена възможност да участва в програми за психологическа терапия.

От тях са уважени две - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за период от 691 дни /от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл./ и липса на достатъчно осветление и проветряване за период от 58 дни /от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл./. Касационната жалба е против осъдителната част от решението, поради което предмет на спора са посочените две оплаквания.

АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни за начало на наказанието : 07.05.2015г. с постъпване в Затвора – Пловдив на 20.07.2015г. и освобождаване на 04.06.2024г. /удостоверение, л.4/. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

По отношение уважените оплаквания на ищеца – предмет на обжалваната осъдителна част от решението, касаторът не е посочил възражения относно фактическата установеност по делото. АС - Пловдив е констатирал частично припокриване на периоди и отделни искови претенции на ищеца, разгледани в други административни дела на АС – Пловдив /описани в решението/, поради което правилно е индивидуализирал подлежащата на разглеждане част от исковата претенция : размер на 7 652,28 лв. и периоди - от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 31.01.2023г. вкл. и от 04.04.2023г. до 04.06.2024г.

По отношение оплакването за липса на достатъчно жилищна площ по делото е установено според представени от ГДИН доказателства : За периода от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл. липсва представена информация къде е бил настанен ищеца и с колко други л.св. е пребивавал в едно спално помещение, като справка за броя на лишените от свобода по спални помещения от данни в „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“ се съхранява за срок от три години / становище на л. 17/.; В периода от 24.07.2020г. до 15.07.2021г. вкл. ищецът е бил настанен на Трети пост в спално помещение № 21 с площ от 27,10 кв.м. /без площта на санитарния възел/ като няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение.; В периода от 16.07.2021г. до 05.08.2021г. ищецът е бил настанен на Трети пост в спално помещение № 39 с площ от 47,80 кв.м. /без площта на санитарния възел/, като няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение.; В периода от 06.08.2021г. до 03.08.2023г. вкл. ищецът е бил настанен на Трети пост в спално помещение № 24 с площ от 30,95 кв.м. /без площта на санитарния възел/ и с капацитет до 7 л.св., като в периода от 06.08.2021г. до 31.01.2022г. вкл. няма данни с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение, а в останалите периоди се установява, че са пребивавали до 7 л.св., с изключение на периодите от 01.02.2022г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл., когато са пребивавали между 8 и 9 л.св.; В периода от 04.08.2023г. до 04.06.2024г. - когато е бил освободен, ищецът е бил настанен на Втори пост в спално помещение № 82 с площ от 56,09 кв. м. и с капацитет до 14 л. св., като през целия период в това спално помещение са били настанени между 6 и 10 л.св., т.е. по-малко от 14 л.св. /справка на л. 14-15/.

При описаните данни, съдът обективно е възприел за доказани твърденията на ищеца за претърпени вреди от пребиваването в пренаселени помещения за периодите от 27.05.2020г. до 15.03.2022г. вкл., от 17.03.2022г. до 28.03.2022г. вкл., от 01.04.2022г. до 10.04.2022г. вкл., от 19.04.2022г. до 25.04.2022г. вкл., от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. вкл. и от 05.07.2022г. до 06.07.2022г. вкл. /общо 691 дни/.

По отношение оплакването за липса на достатъчно осветление и проветряване е установено от събраните доказателства : спалните помещения в Затвора Пловдив са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята и никога не е имало пречки стаята да бъде проветрявана /справка, л. 36/, вкл. свидетелски показания на Н. Г. – съдебно заседание от 28.04.2025г., л.124 и сл./; всички стаи, в които е бил настанен ищецът, са разполагали с по два отваряеми прозореца, вкл. прозорци са били налични и в санитарните възли /спално помещение № 21, в което е пребивавал в периода от 24.07.2020г. до 15.07.2021г. вкл., е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,19/1,19 м. и 0,58/1,19 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,43/1,19 м.; спално помещение № 39, в което е пребивавал в периода от 16.07.2021г. до 05.08.2021г. вкл., е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 0,60/1,20 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,60/1,20 м.; спално помещение № 24, в което е пребивавал в периода от 06.08.2021г. до 03.08.2023г. вкл., е разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 1,20/0,50 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,50/0,40 м. /становище, л. 17-20/; спално помещение № 82, в което е пребивавал в периода от 04.08.2023г. до 04.06.2024г. е разполагало с два прозореца с размери 0,65/1,15 м. и 1,20/1,20 м. и един прозорец в санитарния възел с размери 0,40/1,17 м. /справка, л. 14-16/. За описаните периоди твърденията на ищеца не са били доказани, което обстоятелство е извън предмета на спора пред касационната инстанция.

За периодът от 27.05.2020г. до 23.07.2020г. вкл. /58 дни/, за който отсъства информация в кои спални помещения е бил настанен ищецът, съответно няма данни и дали същите са разполагали с прозорци, вкл. и отваряеми такива, съдът основателно приел, че за конкретния период не е било осигурено достатъчно осветление и проветряване.

2. АС – Пловдив е съобразил приложимите норми от ЗИНЗС - съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало /чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe61201-084d-4e56-80a6-f666a174d43e