Решение № 655 от 21.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530100215 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът (фирма) твърди в поправената си искова молба, че между него и ответницата били сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № - от - г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен номер -, и договор за лизинг за базови аксесоари № - от - г., съгласно който на клиента били предоставени комплект от 10 броя аксесоари (към номер - от -). Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответницата мобилни номера и устройства на лизинг, се прилагали следните условия: - за мобилен номер - - условията, договорени в договор за мобилни услуги № - от - г.; - за комплект от 10 броя аксесоари (към номер - от -) - условията, договорени в договор за лизинг за базови аксесоари № - от - г. Ответницата не изпълнила свои парични задължения, начислени й в 4 броя фактури, които били издадени в периода юли 2022 г. - декември 2021 г., а именно: фактура № - г., фактура № - г., фактура № - г., фактура № - г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, които произтичали от горепосочените договори, сключени между него и клиента.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между ищеца и ответницата, при условията на които бил ползван процесният номер -, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът 1 издал фактура № - г., която включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 360.40 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договорите за лизинг мобилно устройство - и комплект от 10 броя аксесоари в общ размер на 174.23 лева с ДДС. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер - (преди - г.), били уредени от страните в изрична клауза в т. 9 от договор за мобилни услуги № - от - г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.

В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки били уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер - бил 360.40 лева. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (по 41.66 лева всяка), а именно: 124.98 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 26.95 лева и с добавена разликата в размер на 208.47 лева между стандартната цена на мобилен телефонен апарат - без отстъпка съгласно актуалната към - г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски била уредено в чл. 12 от общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за 2 мобилни услуги. Следвало да се отбележи, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ, не било обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не било довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като, в който и момент след възникването им да било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договорите. Доколкото устройствата не били върнати, цената им не била напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на основание чл. 10 от общите условия), вкл. и от лизингополучателя, следвало да се отбележи, че договорите били запазили първоначално уговорения си срок на действие. Предвид изложеното, вземанията на ищеца (по вид, размер и период на начисляване) по отделните договори, начислени в гореописаните фактури, били както следвало: 1. По договор за мобилни услуги № - от - г., с който се предоставял мобилен номер -, били начислени и се претендирали парични задължения в общ размер на 571.62 лева, от които: 211.22 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода - - - г., неустойка в размер на 360.40 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. 2. По договор за лизинг за базови аксесоари № - от - г., с който било предоставено ползването на комплект от 10 броя аксесоари (към номер - от -), били начислени и се претендирали парични задължения в общ размер на 201.74 лева, от които: 27.51 лева - дължими незаплатени лизингови вноски, начислени за периода - - - г., 174.23 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени за периода - - - г. Общата стойност на неизплатените парични задължения на ответницата, спрямо ищеца, по издадените фактури към сключените между тях договори, била в размер на 773.36 лева. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответницата, насочени към изпълнение на паричните й задължения, от страна на ищеца било депозирано заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд С., въз основа на което било образувано частно гражданско дело № -/- г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение от - г.

Поради съобщението на съда по заповедното производство, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, била 3 връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявявал и настоящия иск по чл. 422 ГПК. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, сумата от общо 773.36 лева за неплатени суми за месечни абонаменти такси, ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки по договор за мобилни услуги № -/- г. и договор за лизинг за базови аксесоари от - г., и законна лихва върху същата сума от подаване на заявлението в съда на - г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № - описа за - г. на С. районен съд.

Претендира за сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

Ответницата (име), чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от особеният й представител по чл. 47, ал. 6 ГПК в подадения в срок отговор, а в хода на делото по същество, редовно призована чрез особеният й представител, не се явява, като не се явява и особеният й представител, и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания в общ размер от 773.36 лева, ищецът е подал на - г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № - по описа за - г. на С. районен съд, по което на - г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответницата, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а връчителят е събрал данни по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това на 08.01.2025 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смята предявен на г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На - г. страните са сключили в писмена форма, при представените в заповедното производство общи условия (л. 21-24 от ч.гр.д. № -/- г. на С.), за срок от 24 месеца, представения с исковата молба от ищеца договор за 4 мобилни услуги заявка № -/- г. (л. 12-16). Вярно е, че за доказване на връчването на същите общи условия на ответницата при подписването на този договор, няма неин подпис върху тях. Но също така е вярно, че към този договор ответницата е подписала и декларация, с която е удостоверила, че ищецът й е предал общите условия, при които е сключен същият договор, и ответницата се е съгласила с тях, и задължила да ги спазва, като е заявила, че те са приложими за всички СИМ карти/номера, които ползва към момента на подписване на декларацията, и бъдещите такива (л. 17). А този й подпис напълно доказва получаването на същите общи условия и съгласието й с тях по смисъла на чл. 147а, ал. 1 и 2 ЗЗП.

По силата на този договор, ищецът се задължил да й предоставя, за уговорения срок на действието му до - г., уговорените в него мобилни услуги, при условията му и общите условия, а ответницата се задължила да му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, независимо дали е получила същата фактура (чл. 26-27 от ОУ на договора, л.

21 от ч.гр.д. № -/- г. на С.).

В т. 9 от договора за мобилни услуги (в относимата му за случая част) е уговорено още, че в случай на предсрочното му прекратяване, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи на ищеца, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а). неустойка при предсрочно прекратяване в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но за не повече от три месеца, като в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи (кумулативно – б.р.) и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и б). в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги (отново кумулативно – б.р.) – и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключването на договора, и заплатената при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора (л. 13).

5

В чл. 19б, б. „в“ и чл. 75 от общите условия на този договор е уговорено още, че ищецът има право едностранно да го прекрати в случай, че ответницата не му плати дължими суми след изтичане на срока за плащането им (л. 21-22 от ч.гр.д. № -/- г. на С.).

При подписването на договора за мобилни услуги, на ответницата е предоставено и посоченото в т. 5 от същия мобилно устройство, както и посочената в т. 6 от договора СИМ карта (л. 11). Възраженията на особеният представител на ответницата в отговора, че ищецът не й бил предоставял за исковия период уговорените в този договор мобилни услуги, поради дефект на предоставеното й мобилно устройство, са неоснователни, защото мобилните услуги по този договор се предоставят на ответницата чрез достъп до мрежа на ищеца чрез предоставената й при сключването му СИМ карта, посочена в т.