Решение № 512 от 18.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Пловдив, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300503365 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Община Пловдив, против Решение №3912/29.09.2023г., постановено по гр.д.№10430/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав, в частта с която се осъжда Община Пловдив с ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. С. Стамболов № 1 с представляващ – кмет *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. *** сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания, претърпени от счупване на *** на дясна ръка възникнало при преминаването на лек автомобил марка „Порше Кайен“ с рег.

№ *** на 12.03.2022г. през отводнителна шахта на пътното платно, която била незакрепена, необезопасена и необозначена разположена на кръстовището на ул. „И.“ и ул. „И.“ в гр. Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на увреждането – 12.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата и в полза на М. С. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. *** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания претърпени в резултат на 1 повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, възникнала при преминаването на лек автомобил марка „Порше Кайен“ с рег. № *** на 12.03.2022г. през отводнителна шахта на пътното платно, която била незакрепена, необезопасена и необозначена разположена на кръстовището на ул. „И.“ и ул. „И.“ в гр. Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на увреждането – 12.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата

С постановения съдебен акт в полза на С. А. С. с ЕГН ********** и М.

С. К. с ЕГН ********** е присъдена сума в размер на 1 077.50 лева, представляваща разноски по гр.д. № 10430/2022г. по описа на РС – Пловдив по съразмерност на уважените искове и след ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 400 лева, която представлява разноски за юрисконсултско възнаграждение присъдено в полза на Община Пловдив, съразмерно на отхвърлената част на исковете. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответник Община Пловдив - „Пътинженеринг“ ЕООД с ЕИК 115015062.

Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд, в обжалваната част е неправилно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо това въззивният съд отхвърли изцяло предявените искове, а при преценка, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Пловдив, моли да бъде отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради което да бъде намалено претендираното обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Съдът е сезиран и с втора въззивна жалба от трето лице-помагач на ответник Община Пловдив - „Пътинженеринг“ ЕООД с ЕИК 115015062 против Решение №3912/29.09.2023г., постановено по гр.д.№10430/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, седемнадесети гр.състав, в частта с която са уважени претенциите, с оплаквания за неправилност и необоснованост, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо това въззивният съд отхвърли изцяло предявените искове.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна С. А. С. с ЕГН ********** и М. С. К. с ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв.М. Н. оспорва жалбите 2 като неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Посочва актуална банкова сметка за заплащане на присъдените суми /л.228 от делото/ .

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищците С. А. С. с ЕГН ********** и М. С. К. с ЕГН ********** с обективно съединени искове с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно се установява, че ищците на *г. са пострадали при пътуване в л.а. марка „Порше Кайен“ с рег. № *** при ПТП в гр. Пловдив, в участъка на кръстовището на ул. И. и ул. И.. Автомобилът им преминал през отводнителна шахта на пътното платно, по отношение на която се навеждат твърдения, че била незакрепена, без решетка и пропаднала, необезопасена и необозначена. Ищецът С., който стоял на задната седалка, при преминаване на автомобила през шахтата, подскочил към тавана, в резултат на което си ударил главата и счупил пръста на дясната си ръка. След направена рентгенография в „***“, била констатирана фрактура на ***. Наложило се, китката и дланта да бъдат гипсирани. Впоследствие на 23.03.2022г., след направена рентгенова снимка, била поставена обездвижваща алуминиева шина в продължение на 25 дни. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП-то претърпял стрес и силна уплаха. По професия бил *** и получената травма, довела до ограничаване възможността му за дълъг период да упражнява професията си. Ищцата К., която управлявала автомобила, в резултат на инцидента, получила мозъчно сътресение и кръвоизлив от носа. Твърди, че изпитала силна уплаха от настъпилото ПТП.

Ищците навеждат твърдения, че ответника Община Пловдив носи отговорност за поддръжката и управлението на общинската пътна мрежа, каквото се явява мястото на процесното произшествие, поради което се 3 претендира обезщетение в полза на ищеца С. в размер на 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от счупване на ***, главоболие, кръвоизлив от носа, претърпян стрес и голяма уплаха и в полза на ищеца М. С. К. сумата от 2000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от мозъчно сътресение, претърпян стрес и продължителна уплаха, причинени от пропадането на автомобила в необезопасена шахта на кръстовището на ул. И. и ул. И. в Пловдив, с ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането – 12.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответника Община Пловдив оспорва предявените искове по основание и размер. Не спори, че ПТП-то е настъпило в участък, който е част от общинската пътна мрежа и съгласно пар.7 от ПЗР на ЗМСМА вр. с чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС се явява общинска собственост. В този участък е осъществена реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Пловдив, етап 1, част 2,3 и бул. ***, съгласно Договор от 07.03.2019г. за обществена поръчка с изпълнител трето лице – помагач „Пътинженеринг“ ЕООД.

Съгласно чл.16, ал.2, т.11 от Договора, изпълнителят осигурява сам и за своя сметка безопасността на движението по време на строително-монтажните работи и спазва изискванията на ЗБУТ, в това число осигурява за своя сметка обезопасяването на строежа. Навежда твърдения, че причината за настъпване на ПТП, е поведението на водача на МПС, тъй като са предприети всички действия за обезопасяването на района, в който се извършват СМР. Прави възражение за съпричиняване.

Трето лице-помагач „Пътинженеринг“ ЕООД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че процесния участък кръстовището на ул. И. и ул.И. в гр. Пловдив, е включен в Договор от 07.03.2019г. за обществена поръчка за реконструкция и рехабилитация, както и че към 12.03.2022г. ул. И. не е била завършена като всички шахти са били доставени и инсталирани на 08.11.2021, положен е слой битумизиран трошен камък, а на 11.02.2022г. е бил положен битумен разлив и неплътен асфалтобетон с дебелина от 4 см. Улица И. е била проходима за автомобили, но участниците в движението по пътищата е следвало да се съобразяват със съС.ието на пътната настилка и поставената временна маркировка, която била съгласувана със с-р Пътна полиция при ОДМВР – Пловдив. Оспорва се механизма на възникването на вредите.

4

Първоинстанционният съд е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл.45 и сл. ЗЗД, поради което частично е уважил исковете за претърпени неимуществени вреди, като е присъдил в полза на С. А. С. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания претърпени от счупване на *** на дясна ръка, а в полза на М. С. К. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания претърпени в резултат на повърхностна травма на главата с неуточнена локализация.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: дали са положени всички дължими и зависещи усилия за обезопасяване на пътния участък и за избягване на ПТП в участъка, изключващи противоправно поведение от страна на Община Пловдив или „Пътинженеринг„ ЕООД и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на моторното превозно средство, доколкото са наведени твърдения, че при полагане на дължимата грижи и при съобразяване на поведението си с конкретната пътна обстановка, водачът е разполагал с реалната възможност да възприеме своевременно препятствието и да предприеме необходимите действия за избягване на настъпването на произшествието.

Съгласно заключението на допусната пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, на вещите лица инж.С. и д-р М. Б., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, инж. С. посочва, че от техническа гледна точка е възможно при преминаване на предна дясна автомобилна гума на л.а. марка „Порше Кайен“ през незакрепена отводнителна шахта на платното за движение, да се повдигне капака на шахтата и да достигне както до ходовата част на колелото, така и до трансмисията на автомобила – раздатъчната кутия, при което вследствие на удар да настъпят увреди. Максималната скорост на 5 автомобила, в конкретния случай при попадане на препятствието, е била не по-голяма от 18-25 км./ч.

Пред настоящата инстанция е допусната и приета нова автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.С. М., която съдът кредитира като обективна и безпристрастно изготвена, от която се установява, че на етапа на строителството към дата 12.03.2022г. пътната конструкция в процесния участък не е била завършена, тъй като е липсвал крайния износващ пласт асфалтобетон. В практиката вещото лице сочи, че капаците на шахтите обикновено остават регулируеми, така че окончателното нивелиране да се извърши при полагане на последния асфалтов слой. Макар че пътния участък е в строителство или в междинен етап на изпълнение, възприемането на тези признаци от участниците в движението е субективно и зависи от конкретната пътна обстановка. Инж. М. сочи, че капакът на ревизионната шахта е приблизително 43 кг., а масата на целият комплект - капак и рамка е около 101 кг. В конкретната хипотеза, вертикалното натоварване от преминаването на колелото на автомобила е достатъчно, за да се предизвика завъртане и повдигане на капака, без да е необходимо движение с висока скорост. Вещото лице посочва, че при паркирани от двете страни на улицата превозни средства, което обстоятелство се установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства / свидетелят А. Н./, свободната широчина на платното за движение е ограничена и се образува коридор за преминаване, в който водачът следва да се движи. При наличие на паркирани автомобили от двете страни на улицата, възможностите за странично отклонение на движещия се автомобил са ограничени. Тъй като процесната шахта се е намирала в рамките на този коридор на движение, избягването на преминаване върху нея е затруднено, макар да е технически възможно. От друга страна обаче, тъй като шахтата е част от пътната настилка, тя се възприема като елемент от пътната настилка и избягването на преминаването през шахта би било необходимо единствено в случай, че тя видимо представлява препятствие. В конкретния случай, водачът на автомобила не е възприел, че видимо шахтата представлява препятствие. Свидетелят А. Н., пряк очевидец, чийто показания съдът кредитира като обективни, основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото/ л.99 и л.100 от делото на ПРС/, посочва, че никой от пътуващи в автомобила в процесния ден, не е разбрал, че на процесната улица се извършва някакъв ремонт. В 6 началото на улицата не е имало предупредителни знаци - нито че има ремонт, нито че има някакво ограничение. Шахтата не е била обезопасена.