Решение № 8443 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8443 гр. С, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110163051 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 06.12.2019 г. по гр. д. № 71774 по описа за 2014 г. на СРС, ГО, 62 с-в, и се води изп. д. № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 в Регистъра на КЧСИ, а именно: за сумата от 636,72 лв. присъдени разноски по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които вземания се твърди да е издаден на 06.12.2019 г. изпълнителен лист в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД, въз основа на влязло в законна сила на 01.04.2016 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, потвърдено с решение от 01.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело №11154/2015 г. по описа на СГС, IV-в състав.

Ищецът твърди, че за посочените суми в полза на „Т.С.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 06.12.2019 г. по въз основа на влязло в законна сила на 01.04.2016 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, потвърдено с решение от 01.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело №11154/2015 г. по описа на СГС, IV-в състав. Посочва, че въз основа на него на 02.04.2020 г. е образувано изпълнително дело № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ. Излага доводи, че вземанията по изпълнителния лист за погасени по давност преди образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че от момента на възникването им (01.04.2016 в продължение на повече от 6 г. не са предприемани изпълнителни действия. Моли да бъдат уважени предявените искове.

Претендират се разноските по делото.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че изпълнителното дело № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, е образувано преди изтичането на петгодишната давност съгласно чл. 117 ЗЗД. Сочи, че на 02.04.2020 г. е посочен изпълнителен способ, като към тази дата не бил изтекъл период по-дълъг от 5 години.

Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените в производството разноски.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: срещу ищеца на 06.12.2019 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Т.С.“ ЕАД въз основа на влязло в законна сила на 01.04.2016 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, за сумата от 636,72 лв. присъдени разноски по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 208,50 лв. – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 17.06.2022 г.; 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 в Регистъра на КЧСИ.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 в Регистъра на КЧСИ , от което се установява, че на 02.04.2020 г. е подадена молба от „Т.С.“ ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019 г., издаден въз основа на влязло в законна сила на 01.04.2016 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, с която молба е извършено от взискателя възлагане начина на изпълнение по см. на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По същото е конституирана като длъжник ищцата В. Н. В.

С разпореждане от 02.04.2020 г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и е разпоредил да се отправят искания до НАП – за наличие на осигурителни доходи и трудови договори, до СВ – гр.С – за изискване на документи за собственост, както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки от длъжника до редица търговски банки. Изпратена е ПДИ до длъжника В. В, връчена на 01.09.2020 г.

С молба с вх. номер 14170/06.04.2022 г. взискателят е поискал прилгане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжниците.

На 03.06.2022 г. ЧСИ Б предприема действия по налагане на запор върху вземанията на длъжника В. В за трудово възнаграждение от работодател „П АМ“ ЕООД, както и запор върху вземанията по банкови сметки.

С молба от 22.08.2022 г. длъжникът В. В е поискала прекратяването на ИД на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от от 23.08.2022 г. ЧСИ е отказал да прекрати ИД.

Разпореждането е обжалвано и с Решение от 10.11.2022 г. на СГС, пост. по ч.г.д. № 11490/2022 г. е оставена без уважение частната жалба срещу постановения отказ.

Други относи към настоящия спор изпълнителни действия не са предприемани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 9868/14.03.2023 г. е обявено за безспорно и 2 ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца на 06.12.2019 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Т.С.“ ЕАД въз основа на влязло в законна сила на 01.04.2016 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, за сумата от 636,72 л в . присъдени разноски по гр. дело № 71774/2014 г., по описа на СРС, 62 гр. състав, сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 208,50 лв. – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 17.06.2022 г.; 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20208560400591 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 в Регистъра на КЧСИ. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. № 20158410411801 по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.

Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват 3 давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.