Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1004 от 22.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1530/2024
Вид
Решение № 1004
Подписан
22.07.2025
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501530 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№267047/21.03.2024 г. ( по регистратурата на СГС) на ответниците А. Д. К. и М. К. А., двамата от град София , срещу постановеното от СГС , I -16 състав решение № 260094 от 6.02.2024 г. по гр.д.

№ 11673/2019 г. ,с което по предявения от М. П. А. - Л. от град София срещу К. „ инцидентен иск“ е унищожено на основание член 43, ал.1,б.“а“ от ЗН саморъчно завещание от 29.01.2019 г. на В. А. П. и двамата ответници са осъдени на основание член 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД да й заплатят съответно 161 021,72 лева и 53 673,88 лева – левова равностойност на изтеглените от всеки един от ответниците суми от две банкови сметки на наследодателката в „ Банка ДСК“ и „ Уникредит Булбанк“ .

В жалбата има оплаквания за необоснованост на решението и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения : при обсъждане на доказателствата по липса на съпоставка между показанията на двете групи свидетели и анализ на целия доказателствен материал и противоречията в него и немотивиране на причината за кредитиране на част от него; при отказа 1 да допусне нова комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с участие на специалист по съдебна психиатрия и въз основа на събрани след приемане на предходните две експертизи доказателства ( от разпита на свидетелите Р. и П. ) за релевантни факти - психичното състояние на завещателката след 21.11.2018 г. ; както и при възлагане с определението от 20.06.2022 г. изготвяне на повторно заключение – не след разпита на всички поискани от ответниците свидетели и не въз основа на всички доказателства – постановлението от 11.02.2019 г. ; докладната записка и сведенията , в т.ч. от 22.01.2019 г. от П.; безкритично възприемане на заключенията , в които лисва експертен извод за въздействието на анемията и оперативната намеса под анестезия и значението им за последващо констатираното на 21.11.2018 г. „ състояние на обърканост“ .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна М. А.– Л. отговаря чрез пълномощника си– адвокат И. М., че въззивната жалба е неоснователна, тъй като наличието на предпоставките по член 43,ал.1,б. „а“ от ЗН е установено по категоричен начин с двете експертизи и гласните доказателства и уважаването на „инцидентния установителен иск“ и на осъдителните искове е правилно .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание и в писмените защити становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваното решение СГС е уважил заявен с молба с вх. № 57462/ 22.06.2020 г. ( по регистратурата на СГС ) от М. П. А. – Л. - универсален правоприемник на В. П., починала на 3.05.2019 г. , по силата на саморъчно завещание, съставено на 30.10.2014 г., срещу А. Д. К. „ инцидентен установителен иск“ за унищожаване на саморъчно завещание, съставено на 29.01.2019 г. на основание член 43, ал.1, б. „а“ от ЗН и предявените ( с искова молба с вх.№ 109746/5.09.2019 г., уточнена с молба с вх.№ 265950 / 29.09.2020 г. ( по регистратурата на СГС ) от нея срещу А. Д. К. и М. К. А. пасивно субективно съединени искове по член 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на : ответника К. да й заплати сбора от сумите в размер на 85 155 лева и 75 866,72 лева, съставляващи левова равностойност на 43 483,49 евро и 38 740,52 евро, 2 които изтеглил на 26.07.2019 г. и на 1.08.2019 г. от две банкови сметки на завещателката в „Банка ДСК“ и „Уникредит Булбанк“ и на ответницата А. да й заплати сбора от сумите в размер на 28 384,99 лева и 25 288,89 лева , съставляващи левова равностойност на 14 494,49 евро и 12 913,50 евро, които изтеглила на същите дати от същите две сметки.

С иска за унищожаване на завещанието ищцата провежда защита срещу възражението в отговора на исковата молба, че завещанието от 30.10.2014 г. е отменено със завещанието от 29.01.2019 г. , с което П. посочила за свои наследници на по ½ идеална част от имуществото й ответника К. и третото лице К. З. А., вписало отказ от наследството от завещание по реда на член 52 от ЗН в специалната книга на СРС под № 870 от 5.06.2019 г. и че сумите от банковите сметки са получени на правно основание- наследяване по завещание и закон от ответника К. и наследяване по закон от ответницата М.

А.. Основание на иска са твърдените от ищцата Л. факти за установена в 2017 г. у завещателката деменция, проявена в: слаба памет, нарушения в краткосрочната памет , дезориентация за време, неадекватни прояви (често вика за помощ от балкона, троши столове и стъкла ) и влошаване на състоянието след операцията под упойка по повод счупване на ръката в месец ноември 2018 г., наложило престой в хоспис в град Банкя и домашно лечение от жена, наета да гледа дементно болна . По правното си естество този иск не е инцидентен установителен, а насрещен конститутивен - насочен към правна промяна, свързана с отпадане на отменителното действие на новото завещание.

По делото е установено, че В. П. съставила саморъчно завещание от 30.10.2014 г., с което посочила за наследник на цялото й имущество ищцата – нейна племенница и саморъчно завещание от 29.01.2019 г. , с което отменила „ всички предходни завещания и завети “ и завещала по ½ идеална част от имуществото на ответника К. и К. З. А., която се отказала от завещаното наследство. Установено е, че след болничен престой от 9.11.2018 г. до 15.11.2018 г. в УМБАЛ „Софиямед “ и претърпяна на 12.11.2018 г. операция за фрактура на лява раменна кост , П. е постъпила в град Банкя в Дом за възрастни хора и дневен център „ Александровска“ ЕООД ( получаването на услугата е уговорено с договора от 20.11.2018 г. ) и до края на 2018 г. се прибрала в жилището си в град София на ул. „Уилям Гладстоун“, в което е 3 обгрижвана от свидетелката М. Д. Р. ( получаването на услугата е уговорено с договора от 3.12.2018 г. ) и починала на 75- годишна възраст на 3.05.2019 г.

За състоянието на завещателката има медицинска документация за почти пет години преди 21.11.2018 г., но няма за следващия период и към релевантната дата – 29.01.2019 г.

В етапна епикриза от 22.07.2019 г. от Университетска болница „Александровска“ е обобщена информация от протоколи за проведени на П. три невропсихологични изследвания на : 7.03.2014 г. , 25.03. 2015 г. и 8.10.2018 г. и една неврологична консултация на 21.11.2018 г. Съдържа анамнези от пациентката П. и придружителите - ищцата и съпруга й; резултати от проведените изследвания за: критичност, когнитивен статус, памет, екзекутивни функции, зрително - пространствени способности чрез тестови инструменти ( в т.ч. MMSE ) ; предписания на медикаменти и дадени препоръки. При първото изследване са констатирани : съхранена ориентация за собствена личност и място, но нарушена ориентация за време ; леко когнитивно нарушение към лек дементен синдром ( MMSE = 24 т.); съхранена автономия в ежедневието ; при повишен риск за развитие на дементен процес; предписан е Донецепт 5 мг . При второто изследване, проведено по субективна преценка на П., че „ повече забравя“ е получен резултат от MMSE 23-24 т. и е заключено, че е налице лек спад в когнитивното и ежедневното функциониране , увеличена е дозата на Донецепт – на 10 мг. При третото изследване ( след три години ) по анамнестични данни: обърканост, паметови нарушения, объркване/ смесване на събития, ограбването й от допуснати от нея в дома непознати, оказване на помощ от близките при прегледи, прием на храна и лекарства и опазване на сигурността са констатирани : тревожност и напрегнатост, почти същия резултат на MMSE = 23 т., като снижението е от ориентация за време, памет и повтаряне ; вербална епизодична памет с изразен дефицит във всички фази и снижение спрямо показателите в 2014 г. ; нарушено екзекутивно функциониране. Заключението е за лек дементен синдром с дегенеративно-съдова генеза ; спад в когнитивното функциониране и автономността. При четвъртия преглед ( след операцията за фрактурата на ръката ) по анамнеза за : обърканост, дезориентация, нарушен сън , делюзии и халюцинации е констатирано въз основа на КТ- данни от 19.11.2018 г. ( документ на л.40 от делото на СГС ) 4 наличие на умерена корова и хипокампална атрофия и изразена подкорова мозъчно – съдова болест , предписано е лечение с Мексия и Хедонин – 25 мг.

Междувременно на първичен преглед от 10.09.2018 г. в МЦ за СМП- НКБ ЕООД състоянието на П. е диагностицирано като ограничена атрофия на главния мозък, а по повод консултация с невролог в УМБАЛ „Софиямед “ преди операцията е констатирана дезориентация за време и място.

На 28.07.2018 г. по сигнал за извършена кражба екип на полицията посетил заявителката П. в жилището й . Пред служителите на МВР твърдяла, че й липсва кутия с бижута, която виждала около седмица по – рано, говорела „ несвързани неща“ . На 22.01.2019 г. тя и ответникът К. подали сведение, че данни за кражба реално липсват, а подаването на сигнала се дължи на дементното й заболяване в начална фаза – сведения и мотиви към постановление на СГП за отказ за образуване на досъдебно производство от 11.02.2019.

За състоянието на завещателката има събрани свидетелства от две групи свидетели. Всяка от посочените от ищцата свидетелки без родство- Х. М. и С. М. е установила, че проблемите с паметта се появили у П., която познавали от над 10 години, срещу 2018 година. Според свидетелствата на М., макар да знаела, че компанията пътува за Сърбия за посрещане на Нова година, тя се обадила на ищцата по време на пътуването 5 - 6 пъти по телефона, за да зададе един и същ въпрос и научи с изненада всеки път вече дадената й информация ; започнала да забравя различни неща, че часовникът й е на поправка, че си взела пенсията и си е платила битовите сметки ; в лятото на 2018 г. била тревожна, след като около час обикаляла в района на жилището си, без да може да го намери и не познала свидетелката, която я завела до него ; по същото време допуснала в дома си циганче, което я манипулирало и обирало.

Според свидетелствата на М., в 2018 г. възникнали нарушения в ориентацията за време: П. й се обаждала в 6 часа сутринта, а мислела, че е 11 часа ; в продължение на седмица ходела да си взема пенсията по 2 - 3 пъти дневно, губела се в близост до жилището.

Свидетелката узнала от домоуправителката на блока и зет си – съсед на П. - за случаи на неадекватно поведение - възрастната жена викала от балкона за помощ без причина ; потрошила имуществото си ; допуснала с мотив, че „ трябва да им помага“ да идват в дома й циганче и семейството му, след което й изчезвали ценни вещи.

5

В деня на постъпването в хосписа в Банкя свидетелката видяла П. объркана и дезориентирана.

Всеки от посочените от ответниците четирима свидетели са съобщили различни факти от живота на П. след изписването й от „Софиямед“ .

Свидетелката Б. П. извършила при домашно посещение нотариално удостоверяване на подписа в пълномощно от 19.11.2018 г., като се уверила от проведения разговор , че разбрала смисъла на правния акт и го желае.

Свидетелят Х. Х. – с професия и практика на психиатър, помолен от ответника К. като приятел да прецени психичното състояние на П., свидетелствал, че в непосочен от него ден я видял един, единствен път при посещение в хоспис в Банкя ( следователно срещата се е случила след 21.11.2018 г. ). Не направил същинско изследване за деменция, задал въпроси (каква е разликата между войник и милиционер, дете и джудже) с цел да добие само общо впечатление. Заварил я „общо взето адекватна“ , не била сигурна за деня или месеца, но напълно ориентирана за мястото и състоянието й; отговорила правилно на въпросите; справила се с тестването на паметта ( забелязала вярно, че Х. влязъл в стаята повторно ).