Определение № 1082 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501003 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 41922 от 03.04.2025 г. на Н. И.

Г..

В частната жалба се сочи, че съдебните актове на СГС и ВКС по повод подадената от нея искова молба били нищожни, невалидни, защото нямали юридическа стойност. Същите били неправилни и необосновани като постановени в нарушение на материалния и процесуален закон. Нарушено било правото й на достъп до правосъдие. Излагат се социални и медицински доводи.

Иска се производството да бъде решено в нейна полза, по справедливост.

По допустимостта на частната жалба:

С разпореждане № 9539 от 15.06.2022 г. СГС, І ГО, 2-ри с-в по гр.д.№ 1698 по описа за 2022 г. е върната исковата молба, предявена от Н. И. Г..

С определение № 2090 от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 1974 по описа за 2022 г. на АС-София, ТО, 15-ти състав, е отменено горното разпореждане за връщане на исковата молба, подадена от Н. И. Г., за провеждане на процедура по чл.95 ГПК – за предоставяне на ищцата на правна помощ, както и с оглед 1 проведената процедура по чл.83, ал.2 ГПК.

В изпълнение указанията на САС с определение № 12862 от 13.12.2022 г., СГС е отхвърлил искането на ищцата за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

С определение № 1753 от 10.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 1667 по описа за 2023 г. АС-София е прекратил производството по частната жалба, вх. № 90133 от 29.12.2022 г. на Н. И. Г. срещу определението от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 1698 по описа за 2022 г.

С определение № 2268 от 15.09.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1667 по описа за 2023 г. на АС-София е оставена без уважение молбата на Н. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и предоставяне на правна помощ.

С постановеното от ВКС определение № 3710 от 23.11.2023 г. по ч.гр.д.

№ 4735 по описа за 2023 г., е потвърдено определение № 2268 от 15.09.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1667 по описа за 2023 г. на АС-София, с което определение АССофия е оставил без уважение молбата на Н. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и предоставяне на правна помощ.

С разпореждане № 29652 от закрито съдебно заседание състояло се на 08. 12.2024 г., постановено от СГС, І ГО, 2-ри с-в по гр.д.№ 1698 по описа за 2022 г., отново е върната исковата молба поради неизпълнение на указанията на съда.

Видно от съдържащата се по делото пред СГС разписка, жалбоподателката /ищец в производството / е била уведомена за това разпореждане на 30. 12.2024 г.

На 30.12.2024 г. Н. Г. е подала частна жалба, вх.№ 143852 срещу разпореждане № 29652 от закрито съдебно заседание състояло се на 08.

12.2024 г., постановено от СГС, І ГО, 2-ри с-в по гр.д.№ 1698 по описа за 2022 г., с което е върната исковата молба.

С разпореждане № 7595 от 23.03.2025 г. СГС е върнал частната жалба от 30.12.2024 г. срещу разпореждане № 29652 от закрито съдебно заседание състояло се на 08. 12.2024 г., постановено от СГС, І ГО, 2-ри с-в по гр.д.№ 1698 по описа за 2022 г., с което е върната исковата молба, поради 2 неизпълнение на указанията по разпореждане от 09.01.2025 г. за отстраняване на недостатъците на частната жалба- внасяне на дължимата държавна такса за производството по чл.274 ГПК.

За това разпореждане Н. И. Г. е била уведомена лично на 31.03.2025 г.

Производството по настоящето дело е образувано по частна жалба, вх.

№ 41922 от 03.04.2025 г. на Н. И. Г.. Същата следва да се счита срещу разпореждане № 7595 от 23.03.2025 г.

Апелативен съд-София приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба:

Апелативен съд- София като взе предвид доводите на жалбоподателя и процесуалните действия пред първата съдебна инстанция приема следното:

От жалбоподателката се твърди, че обжалваното разпореждане било нищожно и незаконосъобразно.

Относно нищожността:

Според съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписаното решение.

Тези разяснения са относими и за останалите съдебни актове, вкл. разпорежданията на съда.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното разпореждане не страда от нито един порок, който да води до неговата нищожност.

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

Относно правилността:

Видно от разпореждане № 712 от 09.01.2025 г., СГС е констатирал нередовност на частната жалба от 30.12.2024 г. и е дал указания за внасяне на 3 дължимата държавна такса в производството по чл.274 и следв. ГПК в размер на 15 лв. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на тези указания, а именно, че следва връщане на частната жалба.

За тези указания жалбоподателката е уведомена на 29.01.2025 г. Нито в дадения от СГС срок, нито към момента на постановяване на разпореждането от 23.03.2025 г., респ. и към настоящия момент, указанията на СГС не са изпълнени.

Следва да се има предвид, че съдебните актове, с които на жалбоподателката е отказано освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК, както и предоставяне на правна помощ, са влезли в сила.

Противно на соченото от жалбоподателката, обжалваното разпореждане съдържа мотиви.

Останалите доводи в частната жалба са неотносими в производството по чл.274 и следв. ГПК.

В конкретния случай се касае до поредица от частни жалби, подавани от ищцата /пред СГС/, жалбоподателка в настоящето производство, които са нередовни по смисъла на чл.262, ал.1 ГПК вр.с чл.260 и чл.261 ГПК като жалбоподателката системно не изпълнява указанията на съда за отстраняване на тези нередовности. Затова и частните жалби се връщат при условията на чл.262, ал.2,т.2 ГПК вр. с чл.275, ал.2 ГПК, което води като последица подаването на нова частна жалба.

„Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган.“ Следва да отбележим, че в практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12 г. по ч.т.д. № 497/12 г. на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10 г. по ч.т.д. № 350/10 г. на І т.о.на ВКС/, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с 4 право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето разрешение. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на ІV г.о. на ВКС - превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им. В тази връзка в и ж Чирикоста с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г.).

Налага се извод, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На жалбоподателката разноски не се следват.

Водим от горното, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7595 от 23.03.2025 г. , с което СГС е върнал частната жалба от 30.12.2024 г. срещу разпореждане № 29652 от закрито съдебно заседание състояло се на 08. 12.2024 г., постановено от СГС, І ГО, 2-ри с-в по гр.д.№ 1698 по описа за 20 22 г., с което е върната исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6