Определение № 2728 от 16.09.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№________________ гр.

Варна, 16.09.2019г.

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на шестнадасети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№1704 по описа за 2019г. на ВОС, съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С.Ж.Х. срещу решение № 2849 от 25.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 17911 по описа за 2018 г. на ХХХIIІ състав на Районен съд – Варна, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Х И К., р. 25.07.2007г. и Е И К., р. 17.08.2009г. на бащата И.Х.К., като е постановено децата да живеят при бащата на адрес с. Тръстиково, община Аврен определен е режим на лични отношения между майката С.Ж.Х. с децата Х и Е, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 19 ч. в неделя с преспиване в дома на майката; за рождения ден на детето Х-25 юли- в деня, следващ рождения ден, т.е. 26 юли от 16,30ч до 19 ч. на 27 юли; за рождения ден на детето Е от 16,30ч. на 18.06. до 19ч. на 19.06.; за рождения ден на майката – 01.09. от 16,30 на 01.09. до 19ч. на 02.09.; всяка четна година на новогодишните празници от 10.ч. на първия официален празничен ден до 19 ч. на последния празничен ден с преспиване; всяка нечетна година на Коледните празници от 10ч. на първия празничен ден до 19ч. на последния официален празничен ден с преспиване; всяка четна година по Великденските празници- втората половина от празничните дни от 10ч. на съответния ден до 19ч. на последния празничен ден, а всяка нечетна година- първата половина от празничните дни от 10ч. на първия празничен ден до 19ч. на съответния ден; всяка четна година – първата половина и всяка нечетна година – втората половина от ваканционните дни от пролетната ваканция от 10ч. до 19 ч. на съответните дни; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; С.Х. е осъдена да заплаща в полза на децата Х и Е, чрез техния баща и законен представител И.К. месечна издръжка в размер на по 150лв., с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забавено плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и държавна такса в размер на 432лв. по сметка на ВРС.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановени при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е събрал доказателства и не е извършил комплексна преценка на всички обстоятелства по чл.59 СК, които са от значение за определяне кому да се предоставят за упражняване родителските права, с оглед защита интереса на децата. Не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства по отношение на значимите в случая обстоятелства – при какви условия живеят и могат да осигурят на децата всеки от родителите; емоционалната връзка на децата с всеки от родителите и кой от родителите предвид родителския капацитет, възрастта, пола и степента на развитие на децата е способен да полага по-адекватни грижи за тях; желание, готовност и фактическа възможност на всеки от родителите да полага преки и непосредствени грижи за децата. Твърди се, че по делото не са изследвани условията при които живее майката и какви условия същата може да осигури за отглеждането на децата, както и наличието и степента на емоционалната връзка и привързаност между майката и децата. Оспорва като необосновани изводите на съда, че бащата разполага с добри социални и хигиено-битови условия за отглеждане на децата, както и притежава необходимия родителски капацитет, тъй като същите са основани на непълен и бланкетен социален доклад, в който не е посочено въз основа на какви действия, срещи разговори и проверки от страна на социалните работници са посочените в доклада изводи. Въпреки наведените в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба твърдения от страна на С.Х. твърдения за поведение и зависимости на И.К., които биха могли да застрашат интересите на децата, съдът не е указал на същата да ангажира доказателства в тази насока и не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства, включително чрез съдебна експертиза. По изложените съображения претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което упражняването на родителските права по отношение на децата се предостави на майката С.Х., при която се определи и тяхното местоживеене ***, на бащата да се определи режим на лични отношения с децата, както е посочен в жалбата, както и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата в размер на 150лв. за всяко от тях, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 07.12.2018г

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания:1. за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, че И.К. и неговия баща Х К. са имали ежедневно агресивно поведение спрямо въззивницата, както и по отношение на обстоятелствата къде са живели и от кого са се отглеждали децата и контактите им с двамата родители;2 за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което въззивницата да се снабди с друго такова от ГД“Гранична Полиция“-Дирекция за пътувания на български граждани, от което да е видно калка пъти И.Х.К. е напускал България в периода от 2010г. до 09.2019г. и за какви периоде;3. Съдебно удостоверени, въз основа на което да се снабди с друго от Уестърн Юнион, от което да е видно изпращала ли е С.Х. парични преводи до Д К през периода януари 2014г. до 09.2019г., в какви размери и същите получавани ли са от Д ХК;

4. Съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от „Габиели-БГ“ЕООД, гр.Пловдив с данни изпращала ли е С.Х. пратки до Д К и Б.Дв периода 01.2014г. – 09.2019г.5. да се издадат съдебни удостоверени, въз основа на които да се снабди с удостоверения от ОУ““Св.Св. Кирил и Методи“, с. Тръстиково от които да е видно какъв е успехът на децата Х и Е през учебните 2014/15г., 2015/16г.; 2016/17г.

2018/2019г., както и дали децата имат отсъствия; 6.да се възложи изготвяне на социален доклад от ДСП гр.Долни Чифлик относно битовите и хигиенни условия в дома на бащата И.К. ***, личностните и възпитателски качества на бащата, емоционалната връзка с децата, отношението на децата към майката, семейната среда, социалното обкръжение, в което се отглеждат децата в дома на бащата, финансовите и битови възможности на бащата да отглежда децата, отношенията и връзките на децата с техноте баба и дядо по бащина линия;7.

Да се възложи изготвяне на социален доклад от ДСП гр.Вълчи дол, относно условията в дома на майката С.

Х., личностни и възпитателски качества и полаганите от същата до момента грижи за децата, желание и възможности /финансови и битови/, родителски капацитет на майката да се грижи за децата, привързаност на децата към майката, възможност за оказване на помощ от близки при грижите; социално обкръжение на майката.

8. да се изслушат и двамата родители, бабата и дядото по бащина линия – Д К и Х К., с оглед преценка на личностните им и възпитателски качества; 9. да се допусне съдебно психиатрична и психологична експертиза, която след запознаване с материалите по делото и срещи с двете деца И.К. и С.Х. да даде заключение, като отговори на въпросите: емоционално стабилен ли е и склонен ли е към агресия бащата И.К. и какви са неговите личностни характеристики, темперамент, интелект, емоции, реакции, агресивност и как те се отразяват на родителския капацитет и възможност да разбира и подпомага децата; установяват ли се у И.К. признаци на алкохолна, наркотична или друга зависимост, ако да , от кога страда от тази зависимост и може ли да се определи като трайно установена; би ли повлияла отношенията му с децата; налице ли е склонност за злоупотреба с алкохол; каква родителска компетентност притежават И.К. и С.Х. и как приемат родителските си функции и задължения; какви са отношенията между всяко едно от децата с всеки от родителите и оценката на децата за отношенията им и поведението на бащата; ставали ли са свидетели децата на случаи на физически посегателство от страна на бащата срещу майката и как това се е отразило на психиката им; налице ли са подтиснати чувства у децата към майката, които да сочат на родителско отчуждение; налице ли е синдром на родителско отчуждение у децата спрямо майката и ако такъв е налице да се посочи причината и се изследва дали поведението на бащата задълбочава отчуждението; в интерес на децата ли е родителските права да се предоставят на отчуждения родител или на отчуждаващия;

С въззивната жалба е направено и искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл.127, ал.3 СК до влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права по отношение на децата Х и Е, тяхното местоживеене, режим на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските парва и издръжката.

Излага се, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се определи и местоживеене на децата в жилището и адреса ,на който живее майката – гр.Вълчи дол, област Варна, ул.“Алеко Константинов“№20, като на бащата се определи режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч. в петък до 18 часа в неделя; от 1,30ч. на 26 юли до 19 часа на 27 юли; от 16,30ч. на 18.08. до 19ч. на 19.08. от 10ч. до 19 ч. на 21.06. всяка четна година на новогодишните празници от 10ч. на първия празничен ден до 19ч. на последния празничен ден; втората половина на великденските празници, първата половина на пролетната ваканция; всяка нечетна година- коледните празници от 10ч. на първия празничен ден до 19 часа на последния празничен ден и първата половина на пролетната ваканция и един месец през лятото, кагато майката не ев платен годишен отпуск; бащата да заплаща издръжка в размер на по 150лв. за всяко от децата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така постановеното решение от ВРС. Счита, че направените с въззивната жалба доказателствени искания следва да се оставят без уважение. При евентуалното уважаване на доказателствените искания на въззивницата, отправя искания за допускане на гласни доказателства за установяване на твърденията на въззиваемия, че въззивницата има и друго дете, което е било изоставено от нея и не е полагала грижи за него;

2. При изготвянето на доклада от ДСП гр.Вълчи дол да се обследват личностните и възпитателски качества на въззивницата, полаганите от нея грижи за децата и отношението й към тях, желанието да се грижи за тях, привързаността на децата към нея, като се посочи има ли С.Х. и други деца освен Х и Е, кой полага грижи за тях и къде живеят те; 3. Съдебната експертиза да отговори на същите въпроси, посочени в жалбата и по отношение на С.Х.;

Моли да се остави без уважение искането за определяне на привременни мерки по реда на чл.127, ал.3 СК.

Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на член

266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.