Решение № 203 от 24.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Перник, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720105817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. А. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 676,99 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 94,33 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.11.2013 г. до 25.08.2015 г., както и сумата 125,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6750/2015 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Претендират се разноски.

Ответната страна не депозира отговор. В съдебно заседание оспорва иска, моли за неговото отхвърляне и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за оспореното вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително производство, но от събраните доказателства се установява, че към момента на приключване на съдеб-ното дирене липсва висящ изпълнителен процес за събиране на вземането, предвид изричното постановление на съдебния изпълнител, с което е констатирал предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК.

Между страните не е спорно, а от представените доказателства се установява, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 09.11.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Въз основа на същия е било образувано изп.д. № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. – прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което съдебният изпълнител е издал изрично постановление от 18.05.2022 г., а в последствие взискателят е поискал изпълнителният лист да му бъде върнат, които обстоятелства също не се оспорват от страните и се установяват от ангажираните писмени доказателства.

Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му поведение – оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната възможност на длъжника от защита чрез общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на сега действащия процесуален закон, е налице трайно установена практика на ВКС – напр. Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение № 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II ТО и др., съгласно която съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване на недължимостта на претендирани от взискателя вземания. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В допълнение следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели внасяне на яснота в отношенията на страните и препятства възможността в по-късен момент отново да бъдат разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на вземанията, обективирани в изпълнителния титул.

В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.

От приложеното копие на изп.д. № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 23.02.2016 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С. Б. е извършвал справки за имущественото състояние на длъжниците до различни институции, изпратил ПДИ, налагал запори, включително и по искане на взискателя – последното от които запор върху банкови сметки, наложен на 08.02.2017 г. /л. 77/ по искане на взискателя 2 на 10.01.2017 г. /л.75/.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 10.01.2017 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 11.01.2019 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност за вземанията е започнала да тече от 08.02.2017 г. – последното валидно предприето изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.

Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 08.02.2017 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 09.02.2022 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени доказаните в процеса разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Основателно е възражението за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., поради което при съобразяване предмета на делото и сложността на действително извършената работа, предвид практиката на СЕС, обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до общо 400 лв., съобразно размерите, установени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. А. А., ЕГН **********, с 3 адрес гр. П., кв. *****, чрез адв. К. П. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо К. А. А. за сумата в размер на: 676,99 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 94,33 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.11.2013 г. до 25.08.2015 г., както и сумата 125,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6750/2015 г. по описа на РС Перник, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 да заплати на К. А.

А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4