Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 622 от 29.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1743/2025
Вид
Решение № 622
Подписан
29.07.2026
В сила
15.08.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Бургас, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501743 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 16281/24.07.2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова от В. Я. Л. против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 654/2025г., изразяващи се в незаконосъобразно образувано изпълнително производство при изтекла давност и при прекратено по закон изпълнително производство, съобщение за дължими такси към съдебния изпълнител и отказ съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

В жалбата се посочва, че първоначално образуваното изпълнително производство по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е прекратено по закон и делото незаконосъобразно е преобразувано като ново изпълнително производство като ново през 2020г. и при ЧСИ Янко Бъчваров при положение, че са изтекли всякакви давностни срокове и е налице бездействие от страна на взискателя.

В жалбата се посочва, че сумите, дължими към взискателя, които са били в размер под 100 лева са му платени преди много години и незаконосъобразно се претендират такси за съдебния изпълнител.

С жалбата се претендира да бъде постановено прекратяване на 1 изпълнителното производство по описа на ЧСИ Янко Бъчваров и да бъде заличено като незаконосъобразно и нищожно образуваното ново изпълнително производство от ЧСИ Ивелина Божилова, както и да бъдат вдигнати незаконосъобразно наложените запори и възбрани и да бъдат отменени исканите такси от ЧСИ Божилова като незаконосъобразни.

Ответната страна по депозираната жалба – Община Руен в качеството й на взискател не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е депозирала мотиви към жалбата.

По отношение на допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

По делото е безспорно, че ЧСИ Божилова е изпратила до В. Я. Л. съобщение с изх. № 12630/02.07.2025г. (лист 30), с което се съобщава на В. Л., че образуваното спрямо него изпълнително производство № 576/2020г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е преобразувано в изпълнително производство № 654/2025г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с взискател Община Руен и са наложени обезпечения – запори по отношение на банковите сметки на В.

Л.. В цитираното съобщение, съдебният изпълнител изрично посочва, че съобразно депозирана молба от страна на взискателя Община Руен, за да бъде прекратено изпълнителното производство, длъжникът В. Л. следва да внесе сума в размер на 487, 69 лева, представляваща дължими такси към ЧСИ по т.

1, 3, 4, 5, 9, 10, 26 и 31 от ТТР към ЗЧСИ и 4 лева, представляваща държавна такса.

По делото е безспорно, че това съобщение с изх. № 12630 от 02.07.2025г. е получено от страна на В. Л. на дата – 09.07. 2025г. – видно от приложената към делото обратна разписка (лист 35 от изпълнително производство 654/2025г.), а жалбата е изпратена в съда чрез куриер на дата – 22.07.2025г. – тоест – в рамките на преклузивния двуседмичен срок, посочен в чл. 436, ал. 1 от ГПК за обжалване на посочените в чл. 435, ал. 2 от ГПК действия на съдебния изпълнител от страна на длъжника. В този смисъл – съдът приема, че депозираната жалба на В. Л. е в рамките на посочения срок за обжалване на действията на съдебния изпълнител.

На основание чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва: 1.

2

Постановлението за глоба; 2. Насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. Отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. Отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. Определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6.

Отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. Разноските по изпълнението.

По делото се установява по безспорен начин, че след получаване на цитираното по-горе съобщение – В. Л. е депозирал настоящата жалба и съдебният изпълнител не е извършвала други изпълнителни действия. По делото не е постановен изричен отказ от страна на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство и предвид това обстоятелство, съдът намира, че не е налице постановен акт, който да бъде обжалван, а именно – отказ да прекрати изпълнителното производство и в тази й част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Съдът не разполага с правомощие да прекрати едно изпълнително производство, а може единствено да провери законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по повод на депозирана жалба против действията му. В конкретния случай не е отправена молба от страна на длъжника да се прекрати изпълнителното производство, по която съдебния изпълнител да е постановил отказ (който отказ именно би подлежал на обжалване), поради което и жалбата в тази й част е недопустима.

С оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК и изрично изброените действия на съдебния изпълнител, които длъжникът би могъл да обжалва, съдът намира, че длъжникът не разполага с правомощия да атакува образуването на изпълнителното производство и да отправя искане съдът да го заличи, поради което и в тази й част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата е недопустима и в частта, в която жалбоподателят претендира да бъдат отменени наложените обезпечения, тъй като на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът не разполага с правомощия да ги атакува, поради което и в тази й част, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

3

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата на В. Л. е допустима само по отношение на разноските по изпълнението – претендираните разноски от длъжника са сред действията, които подлежат на обжалване от страна на длъжника и жалбата е подадена в срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

По делото е безспорно, че съдебният изпълнител е отправила съобщение, че длъжникът дължи сума в размер на 487, 69 лева, представляваща сбор от дължими такси към ЧСИ по т. 1, 3, 4, 5, 9, 10, 26 и 31 от ТТР към ЗЧСИ и 4 лева, представляваща държавна такса.

В конкретния случай е безспорно, че първоначално – изпълнително производство № 61 е образувано през 2014г. по описа на Частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров въз основа на възлагателно писмо от страна на Община Руен против В. Я. Л. за събиране на публични вземания и единственото предприето действие против длъжника по това изпълнително производство е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На дата – 06.07.2018г. е постановено преобразуване на това изпълнително производство в изпълнително производство № 1620/2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител Христо Георгиев (въз основа на постановена Заповед на Министъра на правосъдието, по силата на която служебния архив на ЧСИ Бъчваров е прехвърлен на ЧСИ Христо Георгиев).

Безспорно е, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. С оглед приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

4

В този смисъл, съдът намира, че съдебният изпълнител по изпълнително производство № 1620/2018г. е следвало да констатира настъпилата перемпция и прекратяване на изпълнителното производство и да не образува по служебен път пред 2018г. ново производството. Нещо повече – по делото е депозирано и Писмо от страна на взискателя в изпълнителното производство – Община Руен, в което се посочва, че следва да бъде извършена корекция на задължението на В. Л. поради плащане към каса и след заплащане на дължимите такси към съдебния изпълнител, делото следва да се прекрати.

По така образуваното изпълнително производство, Частен съдебен изпълнител Христо Георгиев не е предприел нито едно принудително действие.

Впоследствие – на дата – 01.07.2020г. е образувано ново изпълнително производство с № 576/2020г. по описа на Частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров (след постановена Заповед на Министъра на правосъдието от 13.03.2019г., по силата на която е постановено да се върне архива му) и на дата – 16.07.2020г. е изпратено запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД спрямо В. Л. за дължимите към съдебния изпълнител такси – сума в размер на 178, 50 лева, представляваща неолихвяема сума и в размер на 58, 12 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Последното принудително действие по така образуваното изпълнително производство № 576/2020г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров е налагането на възбрана на дата – 18.10.2022г. по отношение на два недвижими имота, собственост на длъжника В. Я. Л. и с оглед на изложеното по-горе – след две години и при липса на отправени искания за извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя или предприети такива от страна на съдебния изпълнител по повод на дължимите такси следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по силата на самия закон на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК дори и без да е налице нарочно постановление на съдебния изпълнител.

По делото се установява и обстоятелството, че изпълнително дело № 654/2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова е образувано (преобразувано) на дата – 04.02.2025г. въз основа на постановена Заповед на Министъра на правосъдието за приемане на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ Янко Бъчваров. С оглед на гореизложеното – 5 настоящата инстанция намира, че съдебния изпълнител е следвало да констатира наличието на прекратено изпълнително производство и без нарочно искане от страна на взискател да не образува настоящото изпълнително производство поради настъпилата перемпция – първоначално по отношение на изпълнително производство № 61/2014г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, а впоследствие и по изпълнително производство № 576/2020г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров.

В този смисъл – съдът намира, че образуването на изпълнителното производство № 654/2025г. по описа ЧСИ Ивелина Божилова е незаконосъобразно, поради което и претендиране в това производство на разноски също е незаконосъобразно и постановлението, с което тези разноски се претендират от длъжника В. Л. (съдържащо се в изпратеното до него уведомление) следва да бъде отменено.

От друга страна – по делото не са съставени сметки по смисъла на чл.

79 от ЗЧСИ за приетите суми и по този начин не може да се определи как са формирани дължимите разноски и само на това основание постановлението за определяне на разноски следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното, БОС намира, че депозираната жалба в частта, в която се атакува постановлението за определените за събиране разноски е основателна и следва да бъде уважена, а в останалата й част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

За длъжника е налице правото да поиска от Частния съдебен изпълнител прекратяване на производството по изпълнителното дело и при евентуално постановен отказ да атакува това действие на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК, но не и директно да претендира прекратяване на делото от страна на съда, тъй като съдът не разполага с такова правомощие.