Решение № 15 от 03.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100103673 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от З. Д. Ч. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът З. Д. Ч. твърди, че е пострадал от престъпленията, разследвани по следствено дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжени сили (ПОВ), преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на Военноокръжна прокуратура-София (ВОП), сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София (известно като т.нар. „възродителен процес“). Процесът представлявал принудителна промяна на имената на български граждани от турски етнически произход, забрана на езика и етнорелигиозните им обичаи, традиции и вярвания, а в заключителна фаза – прогонване на стотици от България в т.нар. „голямата екскурзия“. Излага подробни твърдения, че е пострадала лично и като наследник на нейния съпруг А. З. Ч., който бил задържан и отведен в периода 19.02.1985 г. – 14.04.1987 г. на остров Белене и в затвора гр. Бобов дол, а след това принудително заселен в гр. Бобошево до 1988 г., без да е извършил престъпление. Сочи, че съпругът й бил поставен в изключително тежки условия на живот и изолация през време на престоя си на остров Белене, както и че цялото семейство било принудително изселено през 1989 г. в Турция . Твърди, че са подавани жалби през 1996 г. и 1997 г. по 1 образуваното наказателно производство, за развитието на което те като пострадали не са били уведомяване до неговото спиране, а след това – прекратяване, постановлението за което не е влязло в сила и отменено от САС.

Навежда доводи в качеството й на пострадал, за това че за нея е значимо развитието и приключването на наказателното производство, образувано в сл. дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна прокуратура – София, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на Военноокръжна прокуратура – София (СВОП), предмет на което били извършените от длъжностни лица по време на възродителния процес престъпления; подавани и от него молби до Прокуратурата през 2023 г.; продължило повече от 30 години досъдебното производство, което продължава да е висящо поради подадена жалба срещу постановлението за прекратяване, включително и след приетата от Народното събрание декларация, с която се осъжда „Възродителният процес“. Сочи, че със забавянето на производството са и били причинени безпокойство, неспокойство и несигурност от непостигане на справедливо осъждане на виновните за насилствената асимилация лица, емоционална фрустрация и депресия. Сочи, че след 07.09.1992 г. ЕКПЧ се прилага за България, с което за държавата е възникнало позитивното задължение за ефективно разследване.

По изложените съображения моли на основание чл. 2б ЗОДОВ да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 120 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, която главница представлява обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОПСофия, сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва претенциите като неоснователни. Навежда доводи, че няма доказателства за реално претърпени неимуществени вреди, както и за пряка причинно-следствена връзка с дейността на Прокуратурата.

2

Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено и не съответства на чл. 52 ЗЗД. Навежда доводи за липсата на конкретизация на процесуалните действия, които се твърди да не са изпълнени. Сочи, че производството е провеждано ритмично и липсва бездействие на прокуратурата, което да е причина за продължителността му. Делото се отличавало със сериозна фактическа и правна сложност, като от 446 са разпитани 312 свидетеля, останалите не са установени, вкл. посредством съдебна поръчка до Република Турция, която не е изпълнена. По тази причина производството е спряно, впоследствие възобновено. Не са представени доказателства за предприето бездействие.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със заповед №І-165/19.02.1985 г. на МВР на А . З. Ч. (А.З. Ч.ов) е наложена превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1 т. 1 от Закона за народната милиция – принудително установяване в Белене, за срок от три години.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че с Постановление от 31.01.1991 г. е образувано досъдебно производство (сл. дело) № 1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили. Впоследствие са разделени материали от сл.дело №1 /1990 г по описа на Главна прокуратура на Република България касаещи дейност през 1984-1989 г, първоначално квалифицирано като престъпление по чл.

162,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК. Делото е водено срещу Т.Ж. (председател на Държавния съвет) и о.з. генерал-полковник Д.С. (министър на вътрешните работи) за деяния, инкриминирани в посочения период и в съучастие с други лица. Първоначално са повдигнати обвинения по чл. 162, ал.1 вр. чл. 20,ал.2 вр. чл. 26,ал.1 НК на Т.Ж. (постановление от 18.01.1990 г., постановление от 26.06.1992 г.), на о.з. генерал-полковник Д.С. (постановление от 03.09.1991 г., постановление от 01.07.1992 г.), Г.А. (постановление от 24.09.1992 г.), П.М.

(постановление от 19.05.1992 г.), П.К. (постановление от 30.06.1992 г.) В хода на разследването с постановления от 21.12.1992 г за привличане като обвиняемия спрямо о.з. генерал-полковник Д.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 387,ал.2 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26 ,ал.1 от НК. С 3 постановления от 14.01.1993г. са повдигнати обвинения по чл.387,ал.2 вр. чл.20,ал.З вр. чл. 26, ал.1 от НК спрямо Т.Ж. и Г.А.. С Постановление от 25.06.1993 г. на прокурор при ПВС наказателното производство е частично прекратено по отношение спрямо Т.Ж., о.з. генерал-полковник Д.С., Г.А., П.М. и П.К. за извършено престъпление по чл. 162, ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. На 20.07.1993 г. сл.дело №1/1991 г. е внЕ.о с обвинителен акт срещу Ж., С.И А. за престъпление по чл. 387 НК във Върховен съд на Република България, по което е образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Военна колегия при ВС. С разпореждане на съда делото е върнато за допълнително разследване, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са дадени конкретни указания за отстраняването им. След проведено разследване на 19.12.1997 г. сл.дело №1 /91 г е внЕ.о с обвинителен акт във ВКС. С Разпореждане от 28.04.1998 г. по НОХД №1/98 г. на съда делото е върнато за допълнително разследване на ПВС, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане по НОХД №1/94г. на ВК на ВС. С писмо от 13.05.1998 г. делото е изпратено по компетентност СВОП, което с постановление на прокурор е преобразувано на 29.09.1998 от сл. дело №1/92 по описа на ПВС в сл.дело №780-H/98 на СВОП (към настоящия момент с № П-048/99 по описа на ВОП). Със същото постановление наказателното производство е частично прекратено спрямо Т.Ж. на основание чл. 23 7, ал.1 т.1 от НПК (отм.). С постановление от 18.12.1999 г. наказателното производство е прекратено частично и по отношение на Д.С., на основание чл.21,ал.1т.4 от НПК (отм). С постановление от 17.02.2000г. е прекратено наказателното производство и спрямо Г.А. за престъпление по чл. 387,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 вр. чл.20,ал.З от НК. С постановление на прокурор при Военно-апелативна прокуратура от 03.01.2001 г е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство водено срещу А.. Съгласно приложеното постановление за привличане на обвиняемо лице с дата 14.01.1993 г. на Г.А. е повдигнато обвинение за това, че като министърпредседател на Република България през периода 08.05.1984 г. до 13.02.1985 г. в гр.София при условията на продължавано престъпление в съучастие с Т.Ж. подбудил военно длъжностно лице о.з. генерал-полковник Д.С. - министър на вътрешните работи да злоупотреби и превиши властта си като издаде заповеди, окръжни и указания, с които възложил на личния състав на МВР несвойствени и нерегламентирани по съответния ред функции и задачи, 4 преподчинил длъжностни лица от МВР на граждански лица, нямащи статута на орган на държавна власт и управление, въвел фактическо извънредно положение на част от територията на страната и от тези деяния са настъпили тежки вредни последици, изразяващи се в противозаконни изолация на български граждани в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, противозаконно ограничаване правата на българските граждани на свободно придвижване и в извън населените места, правото на свободни контакти, правота на свобода и неприкосновеност на личността престъпление чл. 387,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,ал.1 вр. чл.20,ал.З от НК. На 07.12.2012г. е проведен разпит в качеството на обвиняем на А., в който разследващият орган е разяснил на обвиняемото лице, че е изтекла абсолютната давност, предвидена в закона за престъплението, за което на А. е повдигнато обвинение, което изключва наказателното преследване, както и правото на обвиняемия да поиска производството да продължи. Съгласно протокола обвиняемият е заявил, че желае да се ползва от давността и делото водено срещу него да бъде прекратено. Не се спори, че по делото продължава да се разследване, като с Постановление на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура София от 07.03.2018г. е удължен срока за разследване до 08.05.2018 г. С оглед постъпили молби с дата 19.03.2018г от пострадали лица с искане по чл. 368,ал. 1 от НПК делото е изпратено на Софийска военен съд. С определения от 04.05.2018г. на състав при СВС съдебните производства по образуваните наказателните частни дела по молбите за вземане мерки за ускоряване на наказателното производство, са прекратени и делото върнато на СОП по компетентност за изпращане, съгласно чл. 368, ал.2 НПК на съответния компетентен съд. С определения от 19.07.2018 г. по НЧД № 3173/2018г, № 3174 /2018 г.,

№ 3175 /2018 г. и по

№ 3176/2018г. по описа на СГС, НО, 25 състав е бил определен едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора, съгласно правомощията му по чл. 242,ал.1 от HПK по досъдебно производство № II -048/1999г по описа на ВОП София. С определение от 03.09.2018г. по НЧД № 3650 /2018г по описа на СГС, НО, 25 състав е определен едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора, съгласно правомощията му по чл.242,ал.1 от НПК по досъдебно производство № II048/1999г по описа на Военно-окръжна прокуратура- София. С постановление 5 от 04.10.2018г. на военен прокурор във Военно-окръжна прокуратура - София на основание чл. 199 , чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.2 вр. чл. 242 ал.1 пр.2 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № II048/1999г по описа на ВОП София, понастоящем водено срещу Г.И. А. бивш министър председател на Република България за извършено престъпление по чл. 387, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.З от НК. С постановлението е указано да се изпрати препис от него, както на обвиняемия Г.И. А., така и на пострадалите лица, а също и на всички наследници на пострадалите лица, които са починали , с оглед на правото им да обжалват постановлението за спиране на осн. чл. 244 ал.5 от НПК.