Определение № 570 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив, 01.10.**** г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Частно наказателно дело № ****533020**** по описа за **** година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 11998/25г. от 06.07.****г. по описа на РП Пловдив, от Й. К. Ч., ЕГН **********, лично и като баща и законен представител на непълнолетната Н. Й. Ч., ЕГН ********** и малолетния К. Й.

Ч., ЕГН **********, срещу Постановление от 24.06.****г. на РП Пловдив, с което производството по ДП № 362/****г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, пр.пр. № 11998/****г. по описа на РП Пловдив, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, е било прекратено.

След като се запозна с материалите приложени по ДП № 362/****г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив и изложеното в жалбата, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят счита, че постановлението за прекратяване на РП Пловдив е неправилно и необосновано, излага съображения. Моли за неговата отмяна.

Досъдебното производство е образувано за това, че в периода от месец март ****г. до месец септември ****г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, лице осъдено по силата на решение постановено по гражданско дело № 2924/****г. по описа на РС Пловдив, V брачен състав, да издържа свои низходящи / К. Й.

Ч., ЕГН **********, Н. Й. Ч., ЕГН ********** и А. Й. Ч., ЕГН **********/, не е изпълнило задължението си в размер на повече от две месечни вноски 1 престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство на 27.02.****г. в качеството на обвиняема е била привлечена Е. И. Б., за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това че в периода от м. април ****г. до м. февруари ****г., не е изплатила на двете си деца – К. Ч. и Н. Ч., издръжка в размер на десет вноски и една частична. На 24.06.****г. наказателното производство по делото е било прекратено с постановление от РП Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В постановлението си прокурорът приел че не са събрани доказателства да е извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

По допустимостта на жалбата:

Първата предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, тя да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК жалбата срещу постановление за прекратяване на наказателното производство трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от получаването му. По своята същност този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата. В конкретния срок, обжалваното постановление е било връчено на 29.06.****г., а жалбата е подадена на 06.07.****г.

Следователно подадена е в срок.

Втората предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК . Съгласно цитираната норма препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановелението пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаването на преписа. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл. 243, ал. 3, от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице.

В конкретния случай жалбата е подадена от Й. К. Ч., ЕГН **********, лично и като баща, и законен представител на непълнолетната Н. Й. Ч., ЕГН 2

********** и малолетния К. Й. Ч., ЕГН **********0.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци в съдебното производство. Непосредствен обект на престъпното неплащане на издръжка, каквото е престъпното посегателство по чл. 183, ал. 1 от НК, са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за съществуването на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.

Неплащането на издръжка е винаги по конкретно правоотношение и има конкретно пострадало лице. Непълнолетната Н. Й. Ч., ЕГН ********** и малолетния К. Й. Ч., ЕГН **********, са пострадали по смисъла на чл. 74 НПК, тъй като са претърпели имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, изразяващо се в неплащане на месечната му издръжка за период от време, надвишаващ два месеца от тяхната майка, за което тя е осъдена по гражданско дело. Към момента на подаване на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство Н. Й. Ч., ЕГН ********** е била на 17 години и 11 месеца и съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗЛС лицата между 14 и 18 годишна възраст извършват правни действия лично и със съгласието на техните родители или попечители. В конкретния случай жалбата не изхожда лично от пострадалата Н. Ч., а единствено от нейния баща и законен представител, поради което и в тази част жалбата се явява недопустима като изхождаща от лице което не е правно легитимирано да подаде жалба. Доколкото жалбоподателят не попада сред активно легитимираните лица, то и депозираната жалба по отношение на пострадалата Н. Ч. се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество от съда, а делото следва да бъде частично прекратено.

По отношение на пострадалия К. Й. Ч., ЕГН **********, който към датата на подаване на жалбата бил на 13г. и 4 месеца, жалбата отново не изхожда от пострадалото дете, чрез неговия законен представител, а от законния представител, като негов родител. Въпреки това съдът приема че жалбата е допустима по отношение на пострадалия К. Ч., тъй като той няма 3 самостоятелно право да извършва правни действия и извършва такива чрез своя законен представител.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателя Й. Ч. и Е. Б. заживели заедно през ****г. От съвместното им съжителство им се родили четири деца – К. Б. (родена на **.**.**** г.), св. А. Ч. (роден на **.**.**** г.), св. Н. Ч. (родена на **.**.**** г.) и К. Ч. (роден на **.**.**** г.). Последните три деца били припознати от жалбоподателя Й. Ч. по реда на чл. 65, ал. 1 СК. Всички членове на семейството живеели заедно в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив. Прехраната им се осигурявала главно от св. Й. Ч., доколкото единствено той имал постоянна трудова ангажираност, а Е. Б. се занимавала с отглеждането на децата и грижата за домакинството.

С течение на времето отношенията между св. Б. и обвиняемата се влошили, като в годините двамата се разделяли за различни периоди, след което отново заживявали заедно.

През 2015 г. обвиняемата Е. Б. за първи път си намерила постоянна работа в завод за производство на електропрекъсвачи в гр. Стамболийски.

Това породило ново напрежение между нея и жалбоподателя и в крайна сметка предизвикало недоволство у св. Й. Ч. и станало повод за нови пререкания. Част от разправиите били свързани и с проявявана от св. Ч. ревност към обвиняемата. Всичко това довело до влошаване на и без това влошените семейни отношения и мотивирало обвиняемата Б. да вземе решение да напусне окончателно св. Й. Ч., тъй като вече не можела да издържи на нагнетеното помежду им напрежение. Тъй като се страхувала че жалбоподателя ще се опита да я задържи принудително, на 01.10.2019 г. обв.

Е. Б. се изнесла без предупреждение от семейното жилище. Четирите й деца останали под опеката на баща си и на неговите роднини.

Обвиняемата Е. Б. първоначално се установила в гр. Русе, където започнала работа като личен асистент. Няколко месеца по-късно св. Й. Ч. се опитал да я накара да се върне при семейството си, но било без успех.

Впоследствие в началото на 2020 г. обв. Е. Б. заминала за Германия с намерението да започне работа там. Тъй като обаче не съумяла да си осигури постоянна трудова ангажираност, няколко месеца по-късно се прибрала в Република България и се установила в жилището на майка си в гр. София. Там 4 започнала работа на две места като хигиенистка и като служителка в магазин за хранителни стоки. Известно време след това, през лятото на 2020г., обв. Б. взела три от децата си - К. Б., св. А. Ч. и св. Н. Ч. да живеят заедно с нея в гр.

София където работела. Така те заживели заедно. Паралелно с това обв. Е. Б. продължила да поддържа контакт със св. Й. Ч., който отглеждал и полагал грижи за най-малкото им дете К. Ч..

През лятото на 2021 г. обв. Е. Б. завела К. Б., св. А. Ч. и св. Н. Ч. обратно в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив и отново ги оставила на грижите на техния баща.

Впоследствие обвиняемата заживяла с И. К. в гр. Съединение, обл.

Пловдив. На 13.07.**** г. обвиняемата Б. родила дъщеря от своя нов партньор - И. К.а.

Паралелно с тези събития, през м. февруари **** г. св. Й. Ч. предявил иск да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо св.

А. Ч., св. Н. Ч. и К. Ч., както и иск за издръжка. По случая било образувано гражданско дело № 2924/**** г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, V брачен състав. Обв. Е. Б. била уведомена за него, но поради бременността си и последващото раждане не проявила инициатива за лично участие в процеса, но упълномощила адвокат, който да я представлява.

С Протоколно определение № 3048/20.03.**** г., постановено по горецитираното дело и влязло в сила на същата дата, била одобрена спогодба между процесуалните представители на страните. Съгласно съдебния акт упражняването на родителските права спрямо св. А. Ч., св. Н. Ч. и К. Ч. било предоставено на св. Й. Ч., а обвиняемата Б. била задължена да заплаща издръжка в размер на 235 лева месечно на всяко от децата си, до навършването на пълнолетие от тяхна страна. Дължимата издръжка била платима към 20-то число всеки месец. След влизането в сила на определението, тя била известена за неговите предписания.

Независимо че обвиняемата искала да заплаща издръжка на своите деца, през периода от 20.03.****г. до началото на ****г., тя нямала обективната възможност да стори това, тъй като полагала ежедневни грижи за новородената си дъщеря. По тази причина тя не ходела на работа, а била в отпуск по майчинство и получавала единствено дължимото осигурително обезщетение за отглеждане на дете, но не и трудово възнаграждение.

5

По-малко от 20 дни след влизане в сила на съдебното определение с което обвиняемата била осъдена да плаща издръжка, свидетеля Й. Ч. инициирал изпълнително производство спрямо нея и на 11.04.****г. било образувано Изпълнително дело № ****9100400294 по описа на ЧСИ Р. Р. В рамките на същото били предприети действия по принудително изпълнение спрямо осигурителното обезщетение за отглеждане на новородено дете което получавала обв. Е. Б..

От влизането в сила на съдебното определение през месец март ****г., до месец февруари ****г. обвиняемата Б. дължала за трите си деца издръжка в общ размер на 11 750 лева (23 месечни вноски по 235 лева всяка по отношение на св. Н. Ч. и К. Ч. и 4 месечни вноски в същия размер по отношение на св. А. Ч., който през м. юли **** г. навършил пълнолетие).

За времето от завеждането на изпълнителното производство през април ****г., до края на месец февруари **** г. по сметката на съдебния изпълнител постъпили парични суми в общ размер 7 616,71 лева. Те представлявали повече от 2/3 от натрупаните след влизането в сила на акта на съда задължения на обв. Е. Б. спрямо децата й. С тази сума били погасени 4 пълни вноски за вече пълнолетния А. Ч., и по 14 пълни вноски за Н. и К. Ч.и, т.е. погасени били вноските от месец април ****г. до месец май ****г. Така дължима останала единствено разликата между двете суми, възлизаща на 4 133,29 лева, които се равнявали на 9 пълни вноски за пострадалата Н. Ч. и 9 пълни месечни вноски за пострадалия К. Ч..