Решение № 419 от 09.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Русе, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20264520200912 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от С. Н. Р. от гр. Русе, ЕГН: ********** против наказателно постановление № 26-1882-000139/22.05.2026 г. на началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В,М,АМ,В1” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Към пролетта на 2026г. има едно непогасено по давност административно наказание на ЗДвП, по което не е настъпила реабилитация по давност.

Братът на жалбоподателя е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р4164РВ. Към началото на м.април 2026г. сключеният за този автомобил договор за задължителна застР.ка „Гражданска отговорност“ е изтекъл и не е подновен. Собственикът не е уведомен, че няма валиден договор от ЗастР.ателен фонд.

1

На 24.02.26г. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застР.ка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ и системата автоматично прекратява регистрацията на превозното средство, като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 06.04.2026г. жалбоподателят управлява автомобила собственост на брат си в гр. Русе. На ул. „Даме Груев“ е спрян за проверка от свид. И. – ст.полицай в РУ 01 Русе. Свидетелят не знае, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена до момента, в който извършва справка в информационен масив за служебно ползване. Едва тогава установява, че автомобила управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация. Съставя акт за установяване на административно нарушение и срещу жалбоподателя започва проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 14.05.2026г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление, като отказва да образува наказателно производство и връща преписката на РУ 01 Русе. Въз основа на постановлението началникът на РУ в ОДМВР Русе - РУ 01 Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП налага на Р. административно наказание ГЛОБА в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура – Русе, справка от Сектор ПП Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок, а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят Р. е извършил деяние, с което е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175, ал.3, пр.1 2 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

От субективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това Р. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината не са събрани никакви доказателства, още повече, че жалбоподателят не е собственик на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран.

Напротив – събрани са доказателства, които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца независимо от това дали е собственик или не преди да предприеме неправомерното управление. Още повече установява се, че Информационен център при ЗастР.ателен фонд не е изпълнил задължението си по чл.574, ал.10 от КЗ да уведоми собственика, че договорът е изтекъл и да му определи предвидения в закона срок за сключване на нов.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат, че Р. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия, а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Р. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил, тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира, че не са осъществени субективните признаци на нарушението и Р. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

3

Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел,че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява, че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация,до който гражданите нямат достъп. Независимо от последвалата промяна в ЗДвП целяща единствено да заобиколи мотивите на върховните съдии, наказателното постановление е в разрез с мотивите в това постановление, а именно, че липсата на знание у дееца сочи на липса на субективна страна.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят – 150 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и веднъж се е явил в съдебно заседание, както и обстоятелството, че освен глоба в размер на равностойността на петстотин лева е наложено и наказание лишаване от права , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 26-1882000139/22.05.2026г. на началник РУ в ОДМВР Русе,РУ 01 Русе , с което на С.

4

Н. Р. от гр.Русе, ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца .

ОСЪЖДА ОДМВР Русе, РУ 01 Русе да заплати на С. Н. Р. от гр. Русе, ЕГН ********** сумата от 150 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5