Определение № 389 от 14.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Ловеч, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500288 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Евро Финанс Колект България“ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя С.Н., чрез пълномощника адв.И. Л. от САК, срещу разпореждане № 642/27.02.2025 год. по ч.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено в цялост заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. П. В. с ЕГН ********** и адрес: ****.

Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на заповедния съд, че не е изпълнил указанията на съда и съобщението на цесията не е достигнало да знанието на длъжника. Излага съображения, че в депозираната на 24.02.2025 г. молба е уточнил, че съобщението за извършена цесия е изпратено с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за телекомуникационни услуги. Не са представени доказателства за това, тъй като ТРС не е изискал такива. Твърди, че заявителят не е длъжен да представи със Заявлението по чл.410 от ГПК писмените доказателства, както и да сочи обстоятелствата, които ще доказва с 1 тях. Позовава се на формалния характер на заповедното производство, чиято основна цел е да провери дали претендираното от кредитора вземане е спорно.

Изтъква, че дори уведомлението за цесията да не е достигнало до знанието на длъжника, тя ще породи действие за него по правилото на чл.99, ал.3 ЗЗД, вр. с чл.235, ал.3 ГПК с получаване на заповедта за изпълнение. Счита, че в случая заявлението отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, който препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК и неправилно ТРС е приел, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не е достигнало до длъжника и отхвърлил заявлението. Цитира и съдебна практика на ВКС, касаеща производството по чл.422 ГПК.

Моли въззивната инстанция да отмените обжалваното разпореждане на ТРС по ч.гр.д. № 170/2025 г. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постанови да се издаде Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. П. В. и му присъди направените разноски в настоящето производство съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 170/2025 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. П. В. з а парични вземания в размер на 192.30 лв.- главница и 67.44 лв. – мораторна лихва върху главницата, произтичащи от неплатени телекомуникационни услуги по фактури по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.02.2020 г. за мобилен телефонен номер **********. В т.12 от заявлението е посочено, че на 03.08.2023 г. кредиторът „Евро Финанс Колект България“ ЕООД е закупил от „Иновативни финанси“ ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „БТК“ЕАД към М. П. В.. Твърди се, че длъжникът е уведомен за закупеното вземане с изпратено уведомление за цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса му в ****.

С разпореждане № 471 от 07.02.2025 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като уточни в допълнителна молба дали длъжникът е получил уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията от „Иновативни финанси“ ООД и „БТК“ЕАД на коя дата.

С молба от 24.02.2025 г. жалбоподателят във връзка с дадените от съда указания е уточнил, че „Иновативни финанси“ ООД в качеството си на цедент по Договор за прехвърляне на вземания от 03.08.2023 г. е изпратило уведомление по пощата на М. П. В. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че заявителят не е изпълнил указанията на съда, а в подадената молба е посочил само, че законът не указва формата и момента на съобщаване на цесията.

Цитира задължителна съдебна практика, в която е прието, че прехвърлянето на вземане /цесия/ има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на заповедния съд, В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая районният съд е констатирал, че подаденото от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД заявление не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени. В постъпилата на 27.02.2025 г. молба последният е посочил, че длъжникът че „Иновативни финанси“ ООД в качеството си на цедент по Договор за прехвърляне на вземания от 03.08.2023 г. е изпратило уведомление по пощата на М. П. В. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Посочил е длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма надлежно уведомяване, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор. Заявителят не уточнил с оглед дадените от районния съд указания на коя дата длъжникът е уведомен за цесията и получил ли е уведомлението. Настоящата инстанция счита, че от страна на жалбоподателя не са отстранени нередовностите на заявлението относно формиране на вземането и посочването на всички 3 обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. Заявителят не е навел твърдения за това кога е уведомен длъжникът за продажбата на вземането от „Иновативни финанси“ ООД и на „Евро Финанс Колект“ ЕООД и от кого. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. Изложените в частната жалба доводи, че от страна на районния съд не са дадени указания да представи доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия са ирелевантни, тъй като такива не се съдържат в разпореждане № 471 от 07.02.2025 г., с което заявлението е оставено без движение. В случая частния жалбоподател не е представил към заявлението и изискващите се в чл.410, ал.3 ГПК документи.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва от съда в исковото производство по чл.

422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в 4 частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 642/27.02.2025 год. по ч.гр.д. № 170/2025 г. по описа на Районен съд Тетевен.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5