Решение № 6072 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6072 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А.ова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. А.ова Въззивно гражданско дело № 20241100511479 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20116608/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60180/2020 г. на Софийски районен съд, 52 състав, съдът е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 432, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че А. Д. М. и С. Д. М. дължат солидарно на „Юробанк България” АД следните суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 19180/2019 г. на СРС, 52 състав:

- сумата от 12 816,12 лева, представляващи главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1365/CL2016 г. от 06.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане,

- сумата от 479,10 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.07.2018 г. – 13.12.2018 г.,

- сумата от 692,57 лева, представляващи неустойка (наказателна лихва) за периода 05.07.2018 г. – 01.04.2019 г.,

- сумата от 24,72 лева, представляващи разноски по застрахователни премии по чл. 13, раздел IV от договора,

- сумата от 230,40 лева, представляващи разноски във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Със същото решение съдът е осъдил А. Д. М. и С. Д. М. да заплатят солидарно на „Юробанк България” АД сумата от 1 386,36 лева, представляващи общ размер на 1 дължимите разноски за заповедното и исковото производство.

От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че 404,85 лева са присъдени като разноски за заповедното производство, а 1 017,78 лева – като разноски за първоинстанционното исково производство.

С Решение № 20126130/11.07.2024 г. по гр.д. № 60180/2020 г. на СРС, 52 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановено, че ответниците А. Д. М. и С. Д. М. следва да заплатят на „Юробанк България” АД разноски за заповедното и първоинстанционното производство в общ размер от 1 422,63 лева вместо посочените в решението 1 386,36 лева.

Срещу основното решение е постъпила съвместна въззивна жалба от ответниците А. Д. М. и С. Д. М.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно. Поддържа се, че СРС не е обсъдил възражението на ответницата С. М., че същата не е депозирала възражение по чл. 414 ГПК. Твърди се, че изводите за валидно сключен договор за кредит са необосновани. Твърди се, че по делото са представени различни екземпляри на процесния договор за потребителски кредит, което го прави недействителен. Сочи се, че от приетата по делото техническа експертиза е видно, че договорът за кредит, общите условия на банката и погасителният план са изписани на различни шрифтове с различни размери. Излагат се съображения, че СРС не е съобразил, че в процесния договор за кредит не се съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Поддържа се, че по делото не е установено усвояването на кредитната сума.

Сочи се, че от приетата счетоводна експертиза е видно, че по изп.д. № 507/2019 г. на ЧСИ М.Ц. е постъпила сумата от 8 955,67 лева, която е преведена на банката взискател. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС за това, че е настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит. Твърди се, че СРС е приел, че се дължи застрахователна премия, без да е наличен по делото застрахователен договор, от който да се установи стойността на тези премии. Излагат се съображения, че СРС не е разгледал възраженията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Твърди се, че вземането не е предсрочно изискуемо. Предвид изложеното се иска обезсилване на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност – отмяна и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Юробанк България” АД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че по делото е изслушана счетоводна експертиза, от която безспорно се установява, че е сключен договор за кредит, по който на ответниците са предоставени общо 15 000 лева. Сочи се, че е доказано, че са изпратени покани за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договора, считано от 14.12.2018 г. Поддържа се, че е доказано от ищеца валидното сключване на договора за кредит. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

2

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен оригинал на двустранно подписан Договор за предоставяне на потребителски кредит № 135/CL 2016 г., сключен на 06.06.2016 г. между „Банка Пиреос България” АД и кредитополучателите А. Д. М. и С. Д. М.. По силата на чл. 1 от договора банката се е задължи да отпусне кредит от 15 000 лева.

Кредитът следва да бъде усвоен по разплащателна сметка с IBAN B******************. Кредитополучателите са се задължили да погасят съгласно чл.

4, ал. 1 от договора задължението си чрез 120 месечни вноски, считано от датата на усвояване на кредита.

Според чл. 7 от договора кредитополучателите дължат променлива лихва, която се равнява на сбора на референтния лихвен процент, формиран от шестмесечен SOFIBOR, и фиксираната надбавка от 7,269 %. Към момента на сключване на договора лихвата се равнява на 8,10 %.

С клаузата на чл. 13 от договора е уговорено кредитополучателите да заплатят „такса за оценка на кредитния риск“ в размер на 120 лева, както и „месечни такси за застраховка „Живот”. Посочено е, че първоначалната застрахователна вноска е в размер на 3,75 лева. Не се съдържа информация за това каква е стойността на следващите застрахователни вноски, макар застраховката да е предвидена като условие за предоставяне на кредита по арг. от чл. 2, ал. 1, т. 3.

В чл. 14 от договора е посочено, че ГПР на разходите възлиза на 8,76 %, а общата сума, подлежаща на връщане, е в размер от 22 288,70 лева. В клаузата на чл.

14, ал. 3 са изброени допусканията, при които е изчислен ГПР.

С чл. 23, ал. 2, б. „б“ от договора е уговорено, че банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение в срок на една от дължимите вноски.

По делото са представени също така двустранно подписани общи условия на „Банка Пиреос България” АД и погасителен план. В погасителния план са уточнение падежите на всяка от погасителните вноски по договора за кредит, както и каква част от главницата, респ. от лихвата и таксите се погасяват с конкретната месечна вноска.

Представено е нареждане от 08.06.2016 г. от А. Д. М. за отпускане по договор за кредит № 1365/CL/2016 на сумата от 10 224 лева по сметка с № **********.

Представено е и нареждане от 15.06.2016 г. от А. Д. М. за отпускане по договор за кредит № 1365/CL/2016 на сумата от 4 776 лева по сметка с № ********.

Представена е нотариална покана с рег. № 9159/29.11.2018 г., том IV, акт № 51, връчена лично на А. Д. М. на 05.12.2018 г. Със същата е обявен за предсрочно изискуем кредитът.

Представени са 1 бр. преводно нареждане от 14.07.2021 г. и 5 бр. преводни нареждания от 08.11.2019 г., от които е видно, че А. Д. М. е извършил плащания към ЧСИ М.Ц. в общ размер от 8 955,67 лева.

В първоинстанционното производство е приета без възражения от страните съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че договорът за кредит е изписан с шрифт Times New Roman, размер 11; общите условия са изготвени с шрифт Arial, размер 11; а погасителният план е изписан с шрифт Arial Narrow, размер 8. За изготвяне на техническата експертиза по делото са били представени оригинали на договора за кредит и двустранно подписаните общи условия и погасителен план.

В производството пред СРС е приета счетоводна експертиза, изготвена от И.И., от която се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на два пъти. На 08.06.2016 г. е усвоена сумата от 10 224 лева, а на 15.06.2016 г. е усвоена сумата от 4 776 лева. Вещото лице е установило, че до 04.06.2018 г. кредитополучателите са 3 погасявали дължимите вноски в срок. Експертът е изчислил, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимите суми са били както следва: 12 816,12 лева – главница, 448,93 лева – просрочена лихва, 30,17 лева – редовна лихва, 692,57 лева – наказателна лихва, 255,12 лева – просрочени такси и разноски.

Във въззивното производство е приета без възражения от страните повторна счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Г.. Вещото лице е проверило извлеченията за разплащателна сметка с IBAN BG90PIRB******************, с титуляр А. Д. М., и е констатирало, че сумата от 15 000 по процесния договор за кредит е била усвоена на два пъти. На 08.06.2016 г. е усвоена сумата от 10 224 лева, а на 15.06.2016 г. е усвоена сумата от 4 776 лева. Експертът е установил също така, че на 19.07.2018 г. е извършено последното плащане по кредита от длъжниците, преди от банката да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Вещото лице е изчислило, че до 19.07.2018 г. общо погасената сума е в размер на 4 513,19 лева. Вещото лице е констатирало освен това, че към деня на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.04.2019 г.) непогасените задължения са включвали: 12 816,12 лева – главница, 479,10 лева – договорна лихва за периода 05.07.2018 г. – 16.12.2018 г., 682,56 лева – непогасена наказателна лихва за периода 05.07.2018 г. – 01.04.2019 г., 24,74 лева – непогасени месечни такси за периода 05.08.2018 г. – 01.04.2019 г.

Вещото лице по повторната експертиза е установило, че от съдебния изпълнител по изп.д. № 507/2019 г са преведени. на банката 6 559,66 лева на 26.11.2019 г., както и 1 559,91 лева – на 16.07.2021 г. Експертът е заключил, че банката своевременно е отразявала начисляваните суми по кредита и извършените погасявания. Вещото лице не е констатирало грешни записи в счетоводството на банката. При разпита си вещото лице Д. Г. е обяснило, че лицето А. Д. М. няма друга разплащателна сметка освен тази с IBAN BG90PIRB******************. Обяснило е и че всички останали извлечения, предоставени й от банката, са относими към счетоводни сметки, създадени за отчитане на различните пера по кредита.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

СРС е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно. Същото обаче е частично недопустимо. От материалите по заповедното производство е видно, че възражение по чл. 414 ГПК е подадено само от А. Д. М.. Такова не е постъпвало от С. Д. М..

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е поискано да се разпореди А. Д. М. и С. Д. М. солидарно да заплатят претендираните суми. В този смисъл е и издадената заповед за изпълнение.