Решение № 180 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000933 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“-АД - ответник в първата инстанция против решение №1216 от 10.09.2024 г. на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т.д.№ 262/2023 год., с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на съищеца „МОТО ПФОЕ“-ЕООД сумата 25 500 лева, представляваща частично предявено застрахователно обезщетение на основание чл.405,ал.1 КЗ, по Застрахователна полица № 0320219907012828 по имуществена застраховка, от сумата от общо 56 700 лева, представляваща 70% от застрахователната сума в размер на 81 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 07.02.2023г. до окончателното изплащане, както и разноски в производството в размер на 5 600 лева, платими в полза на първоначалния ищец „Прес енд Фреш“-ООД..

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че съдът е разгледал искове, с които не е бил надлежно сезиран, тъй като съгласно приетия доклад по делото, определящ правната рамка на спора, ищец е само „Прес енд Фреш“-ООД, като липсва приета за разглеждане претенция, основана на чл.134 ЗЗД.Тъй като предмета на делото се давал с приетия доклад по делото,отговор на претенция с правно основание 1 чл.134 ЗЗД не е даван.

Твърди, че съдът без промяна в доклада по делото и без определение по чл.214 ГПК мълчаливо допуснал изменение на исковете, като неправилно добавил нова страна и нови правопораждащи твърдения в предмета на делото /основания, че ищецът е кредитор, че длъжника бездейства/, както и реално нов петитум, вече основан на разпоредбата на чл.134 ЗЗД. Поддържа, че разпоредбата на чл.214 ГПК не допуска едновременно изменение на правопораждащите основания и искането, с което първоначално съдът е бил сезиран. Затова твърди, че решението е недопустимо.

Излага и доводи за неправилност на решението, които са подробно развити в жалбата.

Моли за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално за неговата отмяна като неправилно и отхвърляне на предявения иск.

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД чрез пълномощника му адв.Г. Б., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Подробни доводи са развити в отговора.

Конституираният съищец в производството „МОТО ПФОЕ“-ЕООД не е депозирал отговор.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“-АД искове по чл.405 КЗ и по чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на собственика на застрахования автомобил „МОТО ПФОЕ“ ЕООД сумата 25 500 лв., представляваща частично предявено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0320219907012828 по имуществена застраховка, от сумата от 56 700 лв., представляваща 70 % от застрахователната сума в размерна 81 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 07.02.2023 г, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с полица № 2

0320219907012828 със срок на валидност от 06.07.2021 г. до 05.07.2022 г. между ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“-АД и „МОТО ПФОЕ" ЕООД като застраховащ и собственик на автомобила, е сключен Договор за имуществена застраховка "Каско" за л.а. марка „Волво", модел „ХС 90", с p e r. номер ******** при уговорено покритие - пълно „Каско" на рисковете, съгласно "Общи условия" на предлаганата застраховка за застрахователна сума в размер на 81 000лева /41 415 евро/./л.6/ Твърди също така и прведставя доказателства от които е видно, че на 01.07.2021г. между „МОТО ПФОЕ" ЕООД като собственик и лизингодател и „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД като лизингополучател е сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг /л.27/. Предмет на договора е именно лекия автомобил, застрахован при ответника – л.а. марка „Волво", модел „ХС 90", с per. номер ********, който лизингополучателят да ползва за срок от 60 месеца срещу заплащане на лизинговата цена, платима съгласно погасителен план.

Твърди, че на 05.03.2022 г., в гр. София, бул. „Черни връх" настъпило ПТП, при което застрахования лек автомобил бил увреден. Вина за настъпването на ПТП имал водача на застрахования лек автомобил Г. С., който изгубил контрол на него, в резултат на което се ударил в бордюра от дясно на пътя и в стълб и самокатастрофирал. В същия момент л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с per. № ******** поради несъобразена с пътните условия скорост ударил л.а. марка „Волво", който от удара се изместил и блъснал спрелия пред него л.а. марка „Хюндай", като за настъпилото ПТП на виновния водач Б. К. е издадено НП №22-4332-004417 от 29.03.2022 г., което е влязло в законна сила.

В резултат на гореописаното събитие и подадено от „МОТО ПФОЕ" ЕООД Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС", в „Дженерали Застраховане“ АД била образувана преписка по щета № 211113458/2022 г.

Основание за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество било настъпилото застрахователно събитие - ПТП. Извършен бил оглед на увредения л. а. марка „Волво", модел „ХС 90" с per. номер ********. След извършен оглед и констатиране на увредите по л.а. е установено, че ремонтирането на л.а. е нецелесъобразно, т.е. налице е т.нар. „тотална щета".

На 09.03.2022г. ищецът, в качеството си на лизингополучател на увредения автомобил, е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в ответното дружество, на което е получил отказ за изплащане.

Впоследствие е входирано възражение с вх. № 310В020292, но с писмо изх. № 310007618/11.08.2022 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение. От страна на ищеца била депозирана жалба с вх. № 310В021051/18.08.2022 г., като с писмо с изх. № 310008080/25.08.2022 г., ответникът го уведомил, че отново отказва да изплати застрахователно обезщетение поради обстоятелството, че водачът е напуснал мястото на ПТП.

Мотивирано в същата изложил и фактите, че на водача Г. С. е издаден акт за 3 установяване на административно нарушение за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което по смисъла на закона е административно нарушение и се позовали на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в многобройни решения, като Решение № 86/18.07.2014 г. по т.д. №2230/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 22/12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. IV 615/2011 г. на ВКС, I ТО, които категорично установяват предпоставките за възникване правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.3 КЗ да откаже плащане.

Ищецът твърди, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респективно на техния обем до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Поради това твърди, че т.16, във вр с т.16.24 и т.16.25 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС", на основание на които застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение, е нищожна съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща с повелителните норми на Кодекса за застраховането. С допълнителната искова молба е направил възражение за нищожност на клаузите и на основание чл.143 ЗЗП като неравноправни.

Ответното дружество „Дженерали застраховане" АД не изплатило застрахователно обезщетение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

ОТВЕТНИКЪТ „Дженерали застраховане“ АД с писмения си отговор е оспорил иска за присъждане на застрахователно обезщетение и акцесорната претенция за законна лихва, като недопустими и неоснователни. Оспорил е активната процесуална легитимация на ищеца да предявява иск за застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лекия автомобил, собственост на „Мото пфое“ ЕООД. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор, валиден към датата на застрахователното събитие и настъпването му, но е възразил, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.16 от Общите условия. Алтернативно, оспорва иска по размер, като твърди, че не всички вреди са настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.

С определение от 18.05.2023г., постановено на основание чл.374 ГПК /л.77/, съдът е изготвил проект на доклад /л.78/, разпределил е доказателствената тежест между страните и е определил правната квалификация на иска като такава по чл.405 КЗ. С това определение е указал на ищеца да уточни исковата молба, като представи и доказателства в подкрепа на твърдението си, че е легитимиран да предяви иск от свое име за 4 застрахователно обезщетение, като в този случай да коригира и петитума на исковата молба относно това, в чия полза се иска да бъде платено обезщетението. Ако твърди, че предявява чужди права пред съд, да посочи въз основа на какви обстоятелства и да представи доказателства за това.

Преди провеждането на първо открито с.з., с молба от 19.06.2023г.

/л.86/ трето неучастващо в делото лице „Мото пфое“ ЕООД е поискало предявените искове да се считат предявени от „Мото пфое“ ЕООД чрез пълномощника си „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД по силата на изрично пълномощно за това, приложено към молбата.

О т в е т н и к ъ т „Дженерали застраховане“ АД с молба от 20.06.2023г./л.91/ е изразило становище, че ищецът не е изпълнил дадените указания – искането на „Мото пфое“ ЕООД да встъпи като ищец, заменяйки първоначалния ищец, не е изпълнение на указанията. Замяната на страна по делото, уредена в чл.228 ГПК, е допустима само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото, а ответникът изрично е заявил, че не дава съгласие за замяна на ищеца в производството.

В проведеното открито съдебно заседание, с протоколно определение съдът е дал повторна възможност на ищеца да уточни исковата молба и да представи доказателства в изпълнение на указанията, дадени в предходното определение с доклада по делото.

С молба от 30.06.2023г. /л.95/ ищецът отново описва наличието на споменатите по-горе правоотношения между страните – наличието на лизингов договор между него и „Мото пфое“ ЕООД за пострадалия при ПТПто л.а. марка „Волво“ от една страна, и наличието на застрахователен договор между „Мото пфое“ ЕООД и ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД.

Позовава се на разпоредбата на чл.134 ЗЗД, която подробно анализира. В нея посочва, че лизингодателят, който е титуляр на имуществените права, бездейства, като не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. Позовава се на т.22.2 от лизинговия договор, съгласно която лизингополучателят носи риска и пълна имуществена отговорност пред лизингодателя при погинало имущество в размер на застрахователната стойност на лзинговия автомобил. Затова е заявил, че иска следва да се счита предявен на основание чл.134 ЗЗД, във вр. с чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД. Заявил е първоначалния петитум, формулиран в първоначалната искова молба /л.96/.

Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe38bf5-49bc-483b-9cd0-9b96faada95a