Определение № 87 от 17.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. В., 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500035 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано по частна жалба от Г. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ***, чрез адвокат А. А. М., Срещу: Определение № 487/19.12.2025 г. по гр. № 912/2025 г. по описа на РС - гр. Б., II - ри граждански състав.

Поддържа, че постановеното от Районния съд Определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Посочва, че на 03.06.2025 г. „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, ж.к. „МД“, ул. „***, представлявано от РИМ Т. и ТИВ - управители, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: просрочена главница по Договор за кредит №: L 323780 от 29.05.2023 г., сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ Г. Т. Г., ЕГН **********, и „ЮКБ“ ЕООД, която е в размер на 2 957,05 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, и договорна лихва, в размер на редовен лихвен процент, начислена за периода от 07.01.2023г. до 07.05.2025г., включително, в размер на 336,44 лв. По депозираното заявление районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег. № 156/03.06.2025 г. за гореописаните суми.

1

Сочи се, че на 12.06.2025 г. е подал възражение срещу от името на Г. Т.

Г., ЕГН **********, срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 321/2025 г. по описа на РС — гр. Б., с което твърди, че Г. Т. Г., ЕГН **********, не дължи изпълнение на вземането, тъй като заявителят не е представил доказателства, че е настоящият кредитор по приложения договор за потребителски кредит.

„ЕМ“ ЕООД никога не са се свързвали с длъжника и не му е изпращана каквато и да е документация.

В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е депозирал Искова молба с per.

№ 2271/21.07.2025 г., а на 16.09,2025 г., съгласно която той претендира единствено сумата от 2688,93 лв. - главница по Договор за кредит № : L 323780 от 29.05.2023 г., както и законна лихва върху същата от 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

На 13.10.2025 г. в законния срок Г. Т. Г., ЕГН **********,чрез адв. М. е подал отговор на исковата молба, в който е изложил твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения от „ЕМ“ ЕООД иск, доколкото ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между „ЮКБ“ ЕООД и Г. Т. Г..

На същата дата, при условията на евентуалност, депозирал и насрещен иск на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 22 и 23 от ЗПК срещу „ЕМ“ ЕООД, с който поискал съдът, в случай че приеме Договор за кредит №: L 323780 за валидно сключен между „ЮКБ“ ЕООД и Г. Т. Г., да го обяви за недействителен и да признае за установено, че Г. Т. Г., ЕГН **********,не дължи суми, надхвърлящи незаплатената чиста стойност на главницата, а именно: 804.03 лв. - договорна лихва, и 779.56 лв. такса за разглеждане, които са р- общ размер на 1 583.59 лв.

На 14.10.2025 г. съдебният състав е постановил Определение с p e r. № 370/14.10.2025 г., с което на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК е отделил предявения насрещен иск по гр. д. № 461/2025 г. за разглеждане в производството по гр. д. № 912/2025 г.

Твърди, че съгласно чл. 7 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договори с потребители както в исковото, така и в заповедното производство. Законът обаче не препятства потребителя по своя инициатива да защити интереса си чрез предявяване на иск за прогласяване нищожността на договора и за установяване със сила на пресъдено нещо, че на 2 основание чл. 23 от ЗПК не дължи договорни лихви, неустойки, такси и други суми, а единствено чистата стойност на незаплатената главница.

Поради изложеното счита, че съдът неправилно е прекратил производството по предявения насрещен иск, тъй като за Г. Т. Г., ЕГН **********, е налице правен интерес от установяване нищожността на процесната сделка.

Ответното дружество не е депозирало становище по частната жалба.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна поради следното :

В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът „ЕМ „ ЕООД, е депозирал Искова молба с per. № 2271/21.07.2025 г., съгласно която той претендира единствено сумата от 2688,93 лв. - главница по Договор за кредит № : L 323780 от 29.05.2023 г., както и законна лихва върху същата от 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

На 13.10.2025 г. в законния срок Г. Т. Г., ЕГН **********,чрез адв. М. е подал отговор на исковата молба, в който е изложил твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения от „ЕМ“ ЕООД иск, доколкото ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между „ЮКБ“ ЕООД и Г. Т. Г..

На същата дата, при условията на евентуалност, депозирал и насрещен иск на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 22 и 23 от ЗПК срещу „ЕМ“ ЕООД, с който поискал съдът, в случай че приеме Договор за кредит №: L 323780 за валидно сключен между „ЮКБ“ ЕООД и Г. Т. Г., да го обяви за недействителен и да признае за установено, че Г. Т. Г., ЕГН **********,не дължи суми, надхвърлящи незаплатената чиста стойност на главницата, а именно: 804.03 лв. - договорна лихва, и 779.56 лв. - такса за разглеждане, които са р- общ размер на 1 583.59 лв.

На 14.10.2025 г. съдебният състав е постановил Определение с per. № 370/14.10.2025 г., с което на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК е отделил предявения насрещен иск по гр. д. № 461/2025 г. за разглеждане в производството по гр. д. № 912/2025 г.

3

Видно от гр. д. № 912/2025 г. насрещния иск, отделен на основание чл.

211, ал. 1 от ГПК, е с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 22 и 23 от ЗПК срещу „ЕМ“ ЕООД, за обявяване недействителност на Договор за кредит №: L 323780 , като се приеме, че Г. Т. Г., ЕГН **********,не дължи суми, надхвърлящи незаплатената чиста стойност на главницата, а именно:

804.03 лв. - договорна лихва, и 779.56 лв. - такса за разглеждане, които са робщ размер на 1 583.59 лв.

С Определение № 487/19.12.2025 г. по гр. № 912/2025 г. по описа на РС гр. Б., II - ри граждански състав, производството е прекратено , като първоинстанционния РС-Б. , приема, че от изложеното в иск. молба по гр.д. № 461/2025 г. на БРС не следва по никакъв начин, че ищеца Г. Т. Г. претендира сумите, предмет на иска по настоящото дело, нито ищеца твърди, че е образувано друго дело по което се претендират от него сумите 804.03 лв. договорна лихва и 779.56 лв. - такса за разглеждане по договор за кредит № L 323780/29.05.2023 г.

От данните по делото се установява, че Гр.д. № 461/2025 г. на БРС е образувано по предявена искова молба с посочено пр. осн. чл. 415 ал.1, вр. с чл. 422 ГПК - за установяване съществуване на вземане в р-р 2 688.93 лв. главница по договор за кредит № L 323780/29.05.2023 г. Ищеца изрично заявява, че не поддържа претенцията за договорна лихва.

Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 321/2025 г., след възражение по което е образувано гр.д. № 461/2025 г. на БРС е обезсилена за главница - частично и за договорна лихва и разпореждането е влязло в сила на 17.11.2025 г.

Поради това отсъствал правен интерес за ответника да иска установяване на недължимост на суми, които ищеца не претендира от ответника.

В.ският окръжен съд намира постановеният съдебен акт на РС-Б. са правилен поради следното :

Насрещен иск, предявен в производство по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, за обявяване на недействителен на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК е недопустим, поради липса на правен интерес.

В производството по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, всички въпроси касаещи действителността на договора за потребителски кредит по реда на ЗПК, са винаги предмет на служебно разглеждане по задължение на 4 съда,независимо от наличието или липсата на твърдения на страните в този смисъл.

Респективно и без насрещен иск по реда на чл. 22 от ЗПК, клаузите на договора за кредит ще бъдат предмет на изследване за съответствие със ЗПК и съда ще се произнесе относно това действителен ли е процесният договор за потребителски кредит или не.

След установяване съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК, съдът ще постанови и кои суми подлежат на установяване /дължимост/ и за кои иска по чл. 422 ще бъде отхвърлен, съответно ще останат недължими.

В този смисъл, законът забранява съдът да се произнесе по два иска с еднакъв предмет и страни.

Като е постановил определение , с което приема, че за Г. Т. отсъствал правен интерес да иска установяване на недължимост на суми, които ищеца „ЕМ“ ЕООД не претендира от ответника Г. Т. по първоначално предявения иск по гр.д. № 461/2025 г., както и, че всички въпроси касаещи действителността на договора за потребителски кредит по реда на ЗПК, са винаги предмет на служебно разглеждане по задължение на съда,

Белоградчишки районен съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 487/19.12.2025 г. по гр. № 912/2025 г. по описа на РС - гр. Б., II - ри граждански състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5