Решение № 101 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502426 по описа за 2022 година при участието на секретар Павлина Христова, взе предвид, че със свое решение 261635 от 16.05.2022 г. по гр.д. 3230/2020 г. Софийски градски съд, I ГО, 11 състав е отхвърлил предявения от Б. Б. З., Ц. Б. М. и С. А. Б. (с предишно фамилно име Н.), включително и в качеството й на правоприемник на починалия в хода на процеса ищец П. С. Н. срещу „Слатина - Булгарплод“ ООД, отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.

1, пр. трето ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ответникът „Слатина Булгарплод“ ООД не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район София, с площ от 1741 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана; с номер по предходен план: 795, при граници, поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от ищците Б. Б.

З., Ц. Б. М. и С. А. Б. чрез адв. С. А. Б.. Поддържа се неправилност, незаконосъобразност, противоречие със събраните по делото доказателства и на съдебната практика. Неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд бил приел, че ответникът е доказал своето право на собственост, доколкото към датата на реституцията (от която черпят права ищците) е бил осъществен фактическият състав на придобиване на процесния имот като част от друг по-голям имот, находящ се на ул.

„Момина чешма” № 13 (сега с наиМ.ание ***), с обща площ

376 286 кв.м, от държавно акционерно дружество „Булгарплод” ЕАД по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./. Неправилно и необосновано първоинстанционият съд бил приел, че ответникът „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД” ООД е правоприемник на „Булгарплод” ЕАД.

Налице било процесуално нарушение чрез извършения косвен съдебен контрол на реституционното производство на основание чл. 17, ал. 2, пр. 2 от ГПК, тъй като актът вече е бил обект на пряк съдебен контрол.

Прави се искане на основание на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК да бъде прието като 1 доказателство постановление за спиране на наказателно производство от 19.05.2022 г. по пр.пр. № 24260/2021 г. на Софийска районна прокуратура, от което е видно, че в образувано досъдебно производство е установено, че на 13.04.2021 г. в гр. София, местност „Слатина”, са отнети чужди вещи - телена оградна мрежа и метални колчета, от владението на Б. Б. З., ЕГН **********, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят. В постановлението е посочено, че от събрания доказателствен материал се установява, че на неустановена дата през 2009 г. поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1741 кв.м., намиращ се в гр. София, местност „Слатина”, бил ограден с ограда, която представлявала конструкция от мрежа и метални колчета, висока около 1,20 м. На 13.04.2021 г. при посещение на имота от г-жа Б. З. било установено, че зелената мрежа и колчетата на оградата липсвали.

Ищците молят да бъде изискана и присъединена цялата пр.пр. № 24260/2021 г. на Софийска районна прокуратура, в която се съдържат доказателства, събрани в хода на разследването, за наличието на ограда на имота на ищците. Исканията са обосновани с възникването им след приключване на първоинстанционното производство.

Поискано е също на основание на чл. 266, ал. 3 от ГПК, да бъде допусната допълнителна задача по назначената съдебно-техническа експертиза, като вещото лице да отговори и на следния въпрос: Вещото лице да направи снимки на процесния имот с идентификатор 68134. 706.115 и около него, и при възможност да нанесе границите на същия върху сателитна снимка в Гугъл ърт /google Earth/ от 2019 г. - с цел да се установи дачи оградата, която се вижда па сателитните снимки, отразява границите на процесиия имот. Обосновават искането с процесуално нарушение на първата инстанция: задачата била поискана в първоинстанционното производство с молба от 19.10.2021 г. и уточнена в о.с.з от 26.10.2021 г. с оглед изясняване на първоначалното заключение на вещото лице и предвид свидетелските показания на свидетелките на ответника Н. П. и Е. Г., според които върху процесния имот се паркирали автомобили. Твърдят, че това е било невъзможно с оглед вида на имота и поради обстоятелството, че до 2021 г. същият е бил ограден от ищците. Задачата неправилно не била допусната от първоинстанционния съд поради преклузия. Искането за допълнителна задача не било преклудирано, доколкото към момента на поставянето й (19.10.2021 г.) все още не било разгледано първоначалното заключение на вещото лице.

Всички доказателствени искания пред САС са с оглед направеното в първоинстанционното производство от ответника възражение за придобиване на процесния имот на основание давностно владение.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Постъпил е отговор от страна на ответника чрез адв. КаМ.а и адв. В., в който се моли за потвърждаване на решението и се възразява срещу доказателствените искания. Правилно било прието, че към датата на реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ е осъществен фактическият състав на придобиването му като част от друг по-голям от държавното акционерно дружество. Правилно и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал — писмени доказателства и заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза първоинстанционният съд бил достигнал до извода, че „Слатина-Булгарплод“ ООД (универсален правоприемник на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД, ЕИК 121744948 по реда на чл. 264 от ТЗ) е собственик на поземлен имот, находящ се гр. София, СО - район „Слатина”, *** (бивша ***). Имотът бил включен в капитала на търговското дружество по силата на съответни актове разпореждания и решения на Министерски съвет и Столична община, а също и въз основа на приватизация. Част от така описания недвижим имот е процесният поземлен имот с идентификатор 68134.706,115 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1741 кв.м. Правилен и в съответствие със събраните доказателства бил правният извод на първоинстанционния съд, че имотът на ул.

„Момина чешма“ № 13 с площ от 376 286 кв.м, складова площ от 67 663 кв.м и административна сграда с площ от 486 кв.м е предоставен за управление на предприятие „Булгарплод“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци, като с 2

Разпореждане № 135 от 21.12.1993 г. на МС предприятие „Булгарплод“ София-град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД. В настоящия случай намирало приложение специалното изключение на § 6, ал. 6 от ЗППДОП (отм.), в която разпоредба са предвидени две хипотези, при които въобще е изключена възможността за възстановяване на собственост на бивши земеделски земи, а бившите собственици се обезщетяват по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОП (отм.) или § 11 от ДР на ЗПСК - чрез компенсаторни записи или дялове или акции. II.

Неоснователно било възражението на жалбоподателите, че реституционното решение № 51 от 31.03.1997 г на Поземлена комисия, Слатина за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Слатина не подлежи на косвен съдебен контрол в настоящото производство

Въззивният съд е намерил, че постановлението за спиране на наказателно производство е допустимо за събиране в настоящия етап от делото поради възникването му след обявяване на устните състезания от СГС, но не би могло да послужи за установяване на факти от значение за спора. Искането за изискване на прокурорска преписка № 24260/2021 г. на Софийска районна прокуратура е неуточнено, поради което на страната е дадена възможност да уточни кои документи да бъдат изискани, както и фактите, които ще се установяват с тях.

Искането за назначаване на допълнителна задача към СТЕ въззивният съд е оставил без уважение, като е преценил, че СГС не е извършил процесуално нарушение. Възражението за изтекла придобивна давност ответникът е направил с отговора на исковата молба, а молбата от 19.10.2021 г., уточнена в с.з. от 26.10.2021 г. е след първото заседание (20.04.2021 г.), когато е съставен докладът по делото. Наред с това, отговорът на вещото лице на поисканата допълнителна задача не е необходим за изясняване на фактите във връзка с твърдението за ограда.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените позиции и доказателствени искания и претендират разноски.

В с.з. съдът е оставил без уважение исканията на въззивните жалбоподатели, по които не се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК, тъй като протоколите от разпит, приложени по прокурорска преписка № 24260/2021 г. на Софийска районна прокуратура, снимки от Гугъл ърт с констатацията на разследващия полицай и отразена в протокола за разпит на С.

Б. не биха могли да установят факта, посочен в молбата, а именно че имотът е ограден от въззивниците с мрежа към дата от значение за настоящия спор.

Без уважение са оставени исканията на ответника по въззивната жалба в отговора на въззивната жалба, поддържани и в молба от 09.11.22 г. По повод искането за представяне на протокол от 26.01.09 г. на гърба на трасировъчна скица, оставено без уважение от първата инстанция в съдебно заседание на 21.04.2021 г., съдът намира, че СГС е открил производство по оспорването му, указана е доказателствена тежест за авторството на документа, назначена е съдебно-графологична експертиза по искане на ответника със задължение за внасяне на депозит. В съдебно заседание от 26.10.2021 г. е констатирано, че депозит не е внесен, като е дадена последна възможност такъв да бъде внесен в едноседмичен срок, от която ответникът не се е възползвал. При това положение при неупражненото право за изготвяне на заключение на съдебно-графологична експертиза няма основание ищецът да бъде задължаван да представи поискания с отговора оригинал.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

3

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, като предмет на разглеждане e ПИ с идентификатор *** в гр. София, по отношение на който ищецът иска да бъде установено, че ответникът не е собственик.

Според Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК при отрицателните установителни искове ищецът отрича съществуването на спорното право. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

В Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК по процесуалноправния въпрос относно разпределянето на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост е прието, че доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК/.

Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/, На тази постановка стъпва и Решение № 104 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5028/2017 г., II г. о.