Решение № 3941 от 04.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3941 гр. Варна, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110101469 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, с която срещу „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В*, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните вземания:

1/ в общ размер от 1 092,99 лв. /хиляда деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, включващи сумата от 357,47 лв. /триста петдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ главница за ползвани ВиК услуги по партида с аб.№ 1731751 за периода 22.06.2009 г. – 29.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.06.2014 г./ до окончателното изплащане; сумата от 85,52 лв. /осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ общ сбор на лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 29.05.2014 г.; сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7259/2014 г. на ВРС; сумата от 525 лв. /петстотин двадесет и пет/ разноски в исковото производство, за които суми са издадени два изпълнителни листа от 05.03.2015 г. по гр.д. № 9993/2014 г. по описа на ВРС, и е образувано изп.д. № 768/2020 г. по описа на ЧСИ № **, поради погасяването им по давност за периода 08.12.2014 г. – 08.12.2019 г.;

2/ в общ размер от 862,97 лв. /осемстотин шестдесет и два лева деветдесет и седем стотинки/, включващи сумата от 565,30 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/ главница за ползвани ВиК услуги по партида с аб.№ 1731750 за периода 22.06.2009 г. – 29.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.06.2014 г./ до окончателното изплащане; сумата от 97,67 лв. /деветдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода 22.06.2009 г. – 29.05.2014 г.; сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ държавна такса; сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7260/2014 г. на ВРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г. по гр.д. № 9994/2014 г. по описа на ВРС и е образувано изп.д. № 768/2020 г. по описа на ЧСИ № *, поради погасяването им по давност за периода 04.11.2014 г. – 1

04.11.2019 г.

В исковата молба ищцата Н. Н. А. твърди, че по подадена от ответника молба е образувано изп.д. № 768/2020 г. по описа на ЧСИ № *, по което изпълнително дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, като едва на 30.08.2022 г. на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение на задължението по издадените по гр.д. № 9993/2014 г. по описа на ВРС и по гр.д. № 9994/2014 г. по описа на ВРС изпълнителни листа. Твърди се, че към момента на образуване на изп.д. № 768/2020 г., вземанията на ответника по издадените изпълнителни листа са погасени по давност с изтичането на 5 години от влизането в сила на постановените по гр.д. № 9993/2014 г. по описа на ВРС и по гр.д. № 9994/2014 г. по описа на ВРС решения, считано от 08.12.2014 г. до 08.12.2019 г., респективно от 03.11.2014 г. до 03.11.2019 г. Счита, че не дължи сумите по издадените изпълнителни листи, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Моли за установяване недължимостта на вземанията по трите изпълнителни листа и присъждане на разноски в производството.

Ответникът „*“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Сочи, че е невярно твърдението на ищцата, че ответникът е бездействал до образуването на изп.д. № 768/2020 г. по описа на ЧСИ № *. Твърди, че на 13.04.2016 г., въз основа на издадените в негова полза изпълнителни листа по по гр.д. № 9993/2014 г. на ВРС и гр.д. № 9994/2014 г. на ВРС е образувано изп.д. № 520/2016 г. срещу ищцата при ЧСИ № *. На 28.07.2016 г. по изпълнителното дело е присъединена и Държавата като взискател, въз основа на постъпило от ТД на НАП – Варна удостоверение по чл. 191 от ДОПК. Сочи, че на 19.04.2018 г. по молба на взискателя, на основание чл. 427, ал. 5 ГПК, изпълнителното производство по изп.д. № 520/2016 г. е било продължено от ЧСИ № * с № 2839/2018 г., като съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия за събиране на вземането.

Твърди, че на 19.08.2020 г. изп.д. № 2839/2018 г. при ЧСИ № * е било прекратено. Сочи, че на 20.08.2020 г. е било образувано изпълнително дело срещу ищцата при ЧСИ № * по изпълнителен лист № 4143 от 25.05.2018 г., издаден по гр.д. № 15148/2017 г. по описа на ВРС, изпълнителен лист № 7396 от 26.09.2019 г., издаден по ч.гр.д. № 13487/2019 г. по описа на ВРС, както и въз основа на процесните два изпълнителни листа от 05.03.2015 г., издадени по гр.д. № 9993/2014 г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от 27.08.2015 г., издаден по гр.д. № 9994/2014 г. по описа на ВРС. Твърди се, че на 02.10.2020 г. и на 06.10.2020 г. са наложени запори върху банкови сметки на ищцата. На 22.11.2020 г. на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение на задължението по изп.д. № 768/2020 г. Излага се, че на 11.08.2022 г. ответникът е предявил за събиране от ищцата и на сумите по издадения в негова полза изпълнителен лист № 2505 от 03.06.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 3716/2022 г. по описа на ВРС. Твърди, че на 16.08.2022 г., съответно на 07.09.2022 г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител извършването на принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането. Излага, че на 19.10.2022 г., въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК ответникът се е присъединил като взискател по изп.д. № 135/2020 г. срещу ищцата при ЧСИ № *. Счита, че давността е прекъсвана многократно с всяко предприето по процесните изпълнителни дела действия за събиране на дълга, като сочи, че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността е била спряна, на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП. Излага, че от влизането в сила на решенията, постановени по гр.д. № 9993/2014 г. по описа на ВРС и гр.д. № 9994/2014 г. по описа на ВРС – 04.11.2014 г., респективно 08.12.2014 г. до образуване на изп.д. № 520/2016 г. при ЧСИ № * – 13.04.2016 г.

, съответно до 20.08.2020 г. – образуване на изп.д. № 786/2020 г. при ЧСИ № *са изтекли по – малко от 5 години, поради което и вземанията по гр.д. № 9993/2014 г. на ВРС и гр.д. № 9994/2014 г. на ВРС не са погасени по давност. Счита, че след всяко изпълнително действие е започвала да тече нова давност, поради което и остатъкът от вземанията по процесните изпълнителните листа все още са дължими. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С молба преди съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

2

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението поради наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производствата, по които са издадени изпълнителните основания, а именно изтекла в полза на ищцата погасителна давност за претендираните в изпълнителното производство вземания.

Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производствата, въз основа на които са издадени процесните изпълнителни листи, са настъпили факти от значение за спорното право, които са довели до погасяване на вземанията по давност /изтичане на предвидения в закона срок/. В тежест на ответника е било да докаже спиране и/или прекъсване теченето на давността по отношение на процесните вземания.

Прието е за безспорно, че между страните са проведени гр.д. № 9994/2014 г. на ВРС и гр.д. № 9993/2014 г. на ВРС, по които са издадени три изпълнителни листа, въз основа на които е образувано изп.д. № 768/2020 г. по описа на ЧСИ № *.

По отношение на вземанията в общ размер от 1 092,99 лв., за които е постановено Решение № 5879 от 08.12.2014 г. /влязло в сила на същата дата/ са издадени два изпълнителни листа от 05.03.2015 г. по гр.д. № 9993/2014 г. на ВРС. По отношение на вземанията в общ размер от 862,97 лв., за които е постановено Решение № 5103 от 04.11.2014 г. /влязло в сила на същата дата/ е издаден един изпълнителен лист от 27.08.2015 г. по гр.д. № 9994/2014 г. на ВРС. В полза на кредитора „*“ ООД са издадени процесните изпълнителни листи /л. 7-9/ във връзка с влезлите в сила съдебни решения.

От изисканото и приложено изп.д. № 520/2016 г. се установява, че на 13.04.2016 г. кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № * по отношение на вземанията, за които са издадени процесните три изпълнителни листи за процесните суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че на 28.07.2016 г. съдебният изпълнител е присъединил като взискател Държавата, като на 09.01.2018 г. е уважено искане на взискателя за преустановяване на изпълнителните действия, считано от 03.01.2018 г. На 04.10.2018 г. е подадена молба от взискателя за прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ № *, която е уважена и с протокол от 09.11.2018 г. делото е предадено и преобразувано под № 2839/2018 г. С молба от 28.11.2018 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия. На 22.01.2019 г. е извършен запор на МПС-а на длъжницата и на банкови сметки в Уникредит Булбанк. По молба на взискателя с протокол от 19.08.2020 г. са върнати процесните три изпълнителни листа.

От изисканото и приложено изп.д. № 768/2020 г. се установява, че на 20.08.2020 г. кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № * по отношение на вземанията, за които са издадени процесните три изпълнителни листи за процесните суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата са приложени и изпълнителни листи по ч.гр.д. № 13487/2019 г. на ВРС и гр.д. № 15148/2017 г. на ВРС, които не са предмет на настоящото производство. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че на 18.09.2020 г. НАП е присъединен като взискател по делото. На същата дата са наложени запори върху банковите сметки на длъжницата и притежаваните от нея МПС-а. На 07.12.2020 г. по запора от Уникредит Булбанк са постъпили 200 лв. по сметка на ЧСИ. С молба от 11.08.2022 г. взискателят е поискал присъединяване и на вземанията дължими от длъжницата по изп.лист 3 издаден по ч.гр.д. № 3716/2022 г. на ВРС. На 16.08.2022 г. взискателят е подал молба, с която отново е поискал извършване на изпълнителни действия. На 19.08.2022 г. са наложени запори на трудовото възнаграждение на длъжницата, както и на банкови сметки в БАНКА ДСК. На 30.08.2022 г. длъжницата е подала молба до съдебния изпълнител за преразглеждане на сумата по запора. Подадена ни са последващи молби от длъжницата за възстановяване на неправомерно усвоени суми по запорите. На 13.10.2022 г. съдебният изпълнител е издал удостоверение, от което е видно, че към тази дата по делото са постъпили само суми в размер на 200 лв. за погасяване на вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл по отношение на установените с решенията и материализирани в изпълнителните листи вземания се прилага общата 5 годишна погасителна давност, а не специалната 3 годишна, независимо, че част от самите вземания имат характера на периодични такива или лихви по смисъла на чл. 111, б.