Решение № 149 от 04.10.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Горна Оряховица, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20234120200232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Н. 2022“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от управителя И. Д. Н., чрез адв. Р. И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № РД-057/03.04.2023 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново, с което за извършено във връзка с дейността му нарушение на чл.

56, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето, във вр. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/. Поддържа, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което същото е незаконосъобразно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. И. от ВТАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В писмени бележки излага, че при издаването на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като 1 словесното описание в тях е бланкетно и наконкретизирано, а предвид това, че е ангажирана отговорността на юридическото лице, стопанисващо обекта, не става ясно и какво неправомерно действие или бездействие е извършило същото, като по този начин е ограничено и правото на защита на санкционираното лице. Навежда твърдения, че нарушението не е извършено виновно. Намира за недоказано санкционираното от АНО нарушение.

ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ /РЗИ/ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от адв. А. Д. от ВТАК, оспорва жалбата.

Намира НП за законосъобразно. Излага, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено тютюнопушене в закритата част на заведението, което представлява закрито обществено място по смисъла на §1а, б. „г“ от ДР на ЗЗ. В случая се касаело за обективна безвиновна отговорност на ЮЛ и не е необходимо да се установява виновното поведение на конкретно лице. Осъществен бил съставът на административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Достатъчно било обстоятелството, че един клиент е осъществявал тютюнопушене. При това била наложена минималната имуществена санкция, предвидена в закона. АУАН и НП съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни лица. Не са допуснати процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА

ОРЯХОВИЦА не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2023 г. , около 20:33 ч. от служители на РЗИ – Велико Търново и служители на РУ – Горна Оряховица, е била извършена проверка в Снек-бар „Чуруковец“ в гр. Горна Оряховица, Вили „Бабенец “ № 906, стопанисван от „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

*************, като проверката е извършена в присъствието на Г. Г. – представител на дружеството. В хода на същата е констатирано, че заведението е с капацитет 60 места, съгласно удостоверение за категоризация на обекта. В момента на проверката, в залата за посетители, представляваща закрито обществено място, с две плътни стени и две остъклени стени със 2 затворени прозорци и врати, имало около 60 клиенти. Контролните органи установили на две от масите пушене на тютюневи изделия от лицето Ж. И.

М., ЕГН **********, с адрес: с. *********************, която е пушела тютюнева цигара марка „Sobranie London“ и от лицето А. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, която е пушела тютюнева цигара марка „Davidoff SSL-LINE“. На част от масите в залата имало поставени пепелници. Самоличността на лицата, пушещи тютюневи цигари била снета със съдействието на служителите на МВР. Така констатираните обстоятелства са били отразени от проверяващите в Протокол от извършена инспекция на обект с обществено предназначение от 13.01.2023 г.

С писмо изх. № 25-45/27.02.2023 г. управителят на дружеството е поканен в сградата на РЗИ за съставяне на АУАН.

На 09.03.2023 г. Е. Л. Г. – инспектор с отдел „Държавен здравен контрол“ в дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ – Велико Търново, участвала в проверката, съставила против „Н.“ ЕООД за това, че е допуснало тютюнопушене в закритата част на обекта, като в акта е възпроизведена описаната по-горе фактология и е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. Актът е връчен на датата на съставянето му на Илиян Димитров Неков - управител на дружеството, който е вписал, че следват възражения.

В писмени възражения, подадени по реда на 44, ал. 1 от ЗАНН същият е навел аргументи за незаконосъобразност на извършената проверка, която била проведена в присъствието на лице – чуждо на фирмата, което не разполага с представителна власт. Посочил, че случаят е изолиран и направил искане да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на констатациите в АУАН, от Директора на РЗИ – Велико Търново е издадено НП № РД-05-7/03.04.2023 г., с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето от същия закон, на „Н. “ ЕООД е наложена посочената по-горе имуществена санкция. Извън фактическите констатации, възпроизведени от АУАН, в наказателното постановление е отразено и че проверяваният обект представлява обществено място по смисъла на § 1а, б. „г“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за хранене и 3 развлечение), като са изложени и мотиви относно размера на опредЕ.та санкция.

Препис от НП бил връчен на 07.04.2023 г. на Гергана Г. –управител /л.17/.

Жалбата на „Н.“ ЕООД против НП била депозирана в РЗИ – Велико Търново с вх. № РД-05-7-1/19.04.2023 г.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Е. Л.

Г., Й. Й. Л., Й. П. С., П. П. М. и И. Г. Д. и приетите писмени доказателства.

Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви, убедителни и кореспондират с приетите писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При съставяне на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, опредЕ. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ.

АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.

Неоснователни са оплакванията за липсата на коректно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка ясно е отразено в АУАН, респ. в НП, че действието по тютюнопушене е осъществено в Снек-бар „Ч.“ в гр. *********, стопанисван от дружеството - жалбоподател, в залата за посетители, представляваща закрито обществено място, с две плътни стени и две остъклени стени със затворени прозорци и врати. И в двата акта 4 описанието на нарушението е подробно и коректно, позволяващо на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, да разбере в какво се изразява неправомерното деяние и съответно да упражни адекватно правото си на защита.

Необсъждането от АНО на подадените в срок възражения срещу АУАН, в случая не представлява съществено нарушение на процесуални правила.

Видно от цитираното им по-горе съдържание, въпросните възражения не биха могли да променят фактическите констатации или правните изводи на АНО в насока липсата на противоправно поведение или неговата маловажност, съответно да обусловят различен краен резултат от административнонаказателното производство.

Правилно е квалифицирано нарушението както от актосъставителя, така и от наказващия орган – във връзка с дейността на дружеството в нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, въвежда забрана за тютюнопушене в закрити обществени места.

В случая при проверката на 13.01.2023 г. е установено пушенето на цигари в залата за посетители на Снек-бар „Ч.“ в гр. ************, представляваща закрито обществено място, с две плътни стени и две остъклени стени със затворени прозорци и врати. От своя страна самият снекбар представлява „обществено място“ по смисъла на § 1а, б. „г“ от ДР към ЗЗ място, което е обществено достъпно и/или предназначено за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма. В случая от контролните органи е установено извършването на тютюнопушене именно на такова място. Фактът на извършването му е обективиран в Протокол от извършена инспекция на обект с обществено предназначение от 13.01.2023 г., който има характеристиките на официален документ както по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и истинността на съдържанието на този протокол не е оборена от санкционираното лице в административната или съдебната фаза на производството. Посредством посочването във въпросния документ на всички относими към установеното нарушение факти, вкл. видовете 5 употребявани тютюневи изделия и самоличността на лицата, които пушат, деянието се явява безспорно установено от обективна страна. Тези фактически констатации не са оборени от жалбоподателя. Поради това е безспорно доказано тютюнопушене в закрито обществено място, като съставомерен елемент на нарушението, визирано в санкционната норма на чл.

218, ал. 2 от ЗЗ. С тази норма, допускането на такова тютюнопушене в управляван от него обект, изрично е въздигнато в основание за санкциониране на съответното юридическо лице по административнонаказателен ред. Поради това не намират опора в закона и възраженията на жалбоподателя, че той не е надлежния субект на наложената санкция. Жалбоподателят е извършил от обективна страна административно нарушение по смисъла на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ , което е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба, а доколкото собственикът на обекта е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна и въпросът за субективната страна не следва да бъде обсъждан.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл.

54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице. Правилно е опредЕ. санкционната норма, тъй като е извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

Административнонаказващият орган е съобразил критериите по чл. 27 от ЗАНН при индивидуализиране на наказанието. Видно от изложените в НП съображения, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието, предвид вида на експлоатирания обект, както и характера на нарушението, свързан с възможно поставяне в риск здравето на лица, неупотребяващи тютюневи изделия. Определеният в наказателното постановление размер на имуществената санкция е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието. Определеното наказание отговаря и на целите визирани в чл. 12 от ЗАНН.