Определение № 1744 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1744 гр. *****, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300501724 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Х.Х., срещу разпореждане (погрешно посочено в жалбата като определение) № 13720 от 31.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4820/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление вх.

№ 31700 от 04.04.2023, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу П.К.Л., малолетен действащ чрез законния си представител К.Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се излагат аргументи, че на осн. чл. 203 ЗВ, вр. с чл.

410 ГПК, кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.К.Л., чрез законния му представител К.Л., за натрупаните по партидата на имота задължения, които до момента на подаване на заявлението не са изплатени. Оспорва извода на съда, че заявлението е нередовно и не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, поради това, че качеството на клиент малолетния длъжник придобива със собствеността на водоснабдения имот на 13.01.2021 г., а периодът, за който се претендира плащане, е предхождащ датата на вписване на завещанието, с което е придобит имота - 11.11.2020-29.12.2020 г. На първо място счита, че съдът не следва да следи служебно за качеството на потребител на длъжника, тъй като това обстоятелство е по същество, сочи, че са спазени всички изисквания на чл. 127 ГПК и приложени всички реквизити на чл. 128 ГПК, като се позовава на „ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС“. На следващо място твърди, че вписването на завещанието не е началния момент на пидобиване на собствеността, доколкото има оповестителен характер, а собствеността се придобива със смъртта на наследодателя, което не било взето предвид 1 от съда.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление, като неправилно и недоказано, като бъде задължен състава на ПРС да продължи процесуалните действия по гражданското дело.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна с правен интерес, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу П.К.Л., малолетен действащ чрез законния си представител К.Л., като е приел, че не са били изпълнени дадените на заявителя указания, за посочване на обстоятелствата, довели до възникване на отговорност на малолетния длъжник, тъй като, съгласно посоченото в уточняваща молба, периода, за който се претендира плащане предхожда посоченото от заявителя придобиване на имота, с което се обосновава качеството на клиент на малолетния. Горното е мотивирало заповедния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е претендирал със заявление вх. № 31700 от 04.04.2023 заплащане на суми за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 11.11.2020-29.12.2020 г., ведно с обезщетение за забава, за водоснабден имот, находящ се на посочен адрес в гр. *****, срещу малолетно лице, чрез законен представител по чл. 28, ал. 4 ГПК. Не са посочени други обстоятелства, на които да се обосновава претенцията. С разпореждане № 8910/05.04.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като изложи обстоятелствата, на които основава отговорността на посочения длъжник, предвид данните, че лицето е малолетно. Указано е, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок заявлението ще бъде отхвърлено.

В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя, в която се сочи, че малолетният длъжник е придобил правото на собственост върху водоснабдения имот чрез завещание, на 13.01.2021 г., с което е придобило качеството на потребител, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор гр. Пловдив.

При така посочените обстоятелства и с оглед въведените оплаквания в 2 частната въззивна жалба, следва да се прецени дали са изпълнени указанията на съда за посочване на обстоятелствата, на които се основава искането. Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното съдържание на заявлението и на исковата молба по отношение на индивидуализацията на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането и в какво се състои.

Законовото изискване за необходимо съдържание на заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга, при положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на евентуален иск с правно основание чл.

422 от ГПК. Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този см. Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д.

№ 731/2010г. на ВКС). Поради това, с оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер, как е определен размерът.

В мотивите на цитираното в частната жалба Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, т. 2.б, е казано именно това – че „според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.“

В конкретния случай са били дадени указания за конкретизиране на основанието, на което се претендира вземането, които не са изпълнени от заявителя.

Съдът не следи за качеството на потребител на длъжника, а за наличие на твърдения на заявителя, обуславящи това качество, доколкото основание за възникване на вземането е длъжникът да е потребител на услугите на В и К оператора. В уточняващата молба е посочено, че длъжникът е придобил правото на собственост върху водоснабдения имот чрез завещание, на 13.01.2021 г., с което е придобило качеството на потребител, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор гр. Пловдив, но не се навеждат твърдения, които да 3 обосноват такова качество на длъжника за периода, за който се претендира вземането.

Поради това не е налице изпълнение на указанията на съда и не е налице редовно заявление, съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК.

Неоснователни са наведените твърдения в частната жалба, че разпореждането е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че вписването на завещанието не е началния момент на придобиване на собствеността, доколкото има оповестителен характер, а собствеността се придобива със смъртта на наследодателя. Доколкото в настоящото производство съдът не се произнася по съществуване на вземането, то проверката му обхваща единствено редовността на заявлението, с оглед заявените в него обстоятелства, каквито в уточняващата молба са, че „правото на собственост е придобито на 13.01.2021 г., чрез препис от обявено завещание“ и именно те са били обсъдени от съда при постановяване на обжалвания акт.

С оглед изложеното съдът счита, че в подадената от заявителя след получаване на указанията на съда молба липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 ГПК, въпреки конкретните указания и дадения срок за изпълнението им от съда.

Предвид горното съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13720 от 31.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4820/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление вх. № 31700 от 04.04.2023, подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу П.К.Л., малолетен, действащ чрез законния си представител К. Н.Л. от гр. Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4