Определение № 987 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 987 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500995 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 21.03.2023 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 1885/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3630/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Б. Н. А., ЕГН - ********** за вземане в размер от 109, 05 лв., съставляващо неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя А. на Договор за мобилни услуги в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси по договора.

Представен е договорът за мобилни услуги от 09.09.2019 г., на който се основава вземането. В същия е уговорена неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на облигацията от страна на потребителя / по негово искане, както и по негова вина/ в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до изтичането на срока на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси.

За да отхвърли заявлението за неустойката районният съд с подробно изложени мотиви е приел, че договорната клаузата за нея се явява неравноправна, и нищожна като противоречащи на добрите нрави и на закона, тъй като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. В подкрепа на изводите си в горната насока е цитирал съдебна практика – Решение № 193/9.5.2016 г. на ВКС, Първо т.о. по т.д.

№ 2659/2014 г. и Решение № 110/21.7.2016 г. на ВКС, Първо т.о. по гр.д. № 1226/2015 г..

Обжалваното разпореждане е правилно по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за 1 неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Споделят се доводите на първостепенния съд че процесната неустоечна клауза от договора е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора. Освен това – както правилно е приел и районния съд, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл.

143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител.

Отделно от това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за претендираното вземане, съставляващи казаната по горе неустойка. Съответно частната жалба срещу това разпореждане е неоснователна.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Разпореждане от 21.03.2023 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 1885/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3630/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник Б. Н.

А., ЕГН - ********** за вземане в размер от 109, 05 лв., съставляващо неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя А. на Договор за мобилни услуги в размер на три стандартни месечни абонаментни такси по договора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3