Решение № 1469 от 06.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Русе, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г. като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520105358 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Е. В. Г. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за приемане са установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответното дружество "Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК 131001375 сумата в размер на 462.00 лв. /четиристотин шейсет и два лева/ - част от общо претендирана сума в размер на 485,65 лв., представляваща задължение по Договор за кредит от 11.08.2015 г., цедирано от цедента „Провидент Файненшъл България” ЕООД на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016 г.

Ищцата твърди, че в края на 2022 г. е получила извънсъдебна покана с изх. № 215668/28.11.2022 г. издадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което ответникът я информирал, че има непогасено задължение и предложил на ищцата да се споразумеят относно погасяване на задължението. През август 2023 г. ответницата отново е получила извънсъдебна покана – удостоверение за непогасени задължения изх. № МА 00011393 от 11.08.2023 г., с което ответникът конкретизирал размера на задължението, което претендира, именно сума в общ размер на 485.65 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество.

Моли се производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, тъй като процесното вземане не е претендирано съдебно от страна на ответника. В случай, че производството по делото не бъде прекратено, то се поддържа, че исковата претенция 1 е неоснователна.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, тъй като от представеното Удостоверение за непогасено задължение от "ЕОС Матрикс" ЕООД, с изх. № МА 00011393/11.08.2023г. /на л.7 от делото/ се установява, че ответникът е отправил до ищеца Е. В. Георгиева писмена покана за заплащане на сумата от 485,65 лева по Договор за кредит от 11.08.2015г., цедирано от "Провидент Файнешънъл България" ООД на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕООД с Договор за цесия от 21.12.2016г.

Следователно ищецът има правен интерес да установи, че процесното вземане не съществува. Следва да се посочи, че ищецът има правен интерес от воденето на иск независимо дали ответникът е предприел съдебни действия по принудително събиране на вземането, защото ответникът нито е опростил задължението, нито се е разпоредил с него, нито пък извънсъдебно е признал, че задължението е погасено по давност при което да подаде съответната информация към ЦКР, като съществуването на тази информация засяга отрицателно законните права и интереси на ищеца.

Ето защо възражението за недопустимост на иска се отхвърля като неоснователно. Бездействието на ответника да заяви конкретно обстоятелство, свързано с вземането му, не може да го ползва и да отнема правото на длъжника на иск под предлог за недопустимост на съдебното производство.

В настоящото производство ответника следваше да установи, че е налице валидно основание за претендиране на сумата в размер от 485,65 лева. Това обаче не е сторено от страна на ответното дружество, като по делото не е представен нито договор за паричен заем, сключен между страните и договор за цесия, нито се сочи друго основание за възникване на облигационно правоотношение между страните.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявеният частичен отрицателен установителен за недължимост на паричната сумата в размер на 462.00 лева, частично от претенция в общ размер от 485,65 лева се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Доколкото съдът прецени, че между страните не е доказано наличие на облигационно правоотношение, направеното правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност не следва да се обсъжда.

При този изход на спора, в тежест на ответника е дължимата по делото държавна такса в размер на 50 лева.

На основание чл. 78 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от 2

Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва в полза на адв. К. Б. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева. Неоснователно се явява направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото съдът определя същото по реда на Закона за адвокатурата в минимален размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. В. Г., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК: 131001375 сумата от 462.00 лева, частично от претенция в общ размер от 485,65 лева, представляваща търсена от ответника сума по Договор за кредит от 11.08.2015г., сключен между ищеца и "Провидент Файнешънъл България" ООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника посредством Договор за цесия от 21.12.2016г.

ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК: 131001375 да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 50,00 лева – представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК: 131001375 да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.“Гургулят“, №31, офис-партер сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д. № 5358/2023г. по описа на Районен съд - Русе.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3