Заповед за изпълнение № 971 от 18.05.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 18.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1238 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Е. П. И. ЕГН: **********, адрес г**********, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление ********** (столица), сумите:

321,42 EUR (триста двадесет и едно евро и 42 цента), представляваща главница неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 3 с падежна дата 25,05,2025 до вноска № 13 с падежна дата 25,03,2026 за периода от 25.05.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите за разноски по делото, включващи дължимата държавна такса в размер на 10.86 евро /десет евро и 86 цента/ и юрисконсултско възнаграждение – 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/ до претендирания размер от 168.70 евро /сто шестдесет и осем евро и 70 евро цента/, както и сумата над 10.86 евро /десет евро и 86 цента/, за държавна такса до претендирания размер от 18.44 евро /осемнадесет евро и 44 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми:

172,41 EUR (сто седемдесет и два евро и 41 цента), представляваща договорна лихва неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 172.41 евро, дължима от вноска № 3 с падежна дата 25,05,2025 до вноска № 13 с падежна дата 25,03,2026 за периода от 25.05.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва за период от 15.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

299,07 EUR (двеста деветдесет и девет евро и 07 цента), представляваща неустойка неплатенa неустойка в размер на 299.07 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 06,03,2025 и неплатена до дата 25,03,2026 за периода от 06.03.2025 г. до 25.03.2026 г., 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 87,32 EUR (осемдесет и седем евро и 32 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 26.04.2025 г. до 14.05.2026 г.

1

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/19.02.2025г. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 1200лв., които е следвало да върне за срок от 18 месеца, до 25.08.2026 год., на равни месечни вноски в размер от по 96.56 лв. (съгласно погасителен план, с падеж на всяко 25то число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 50.95% и годишен процент на разходите (ГПР) 63.31% . Претендираното задължение представлява вноски с настъпил падеж.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК съдът констатира вероятност искането да се основава на очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП).

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем.

При уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл.

9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка 2 на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по гр.д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

Видно от публикураните на официоалния сайт на БНБ данни към момнетна на сключване на процесния договор - 19.02.2025г. осн.лихвен процент на БНБ е 2.82 %, т.е. договорната лихва не следва да надвишава 38,46 %. В случая същата е в много по-висок размер, поради което клаузата се явява нищожна.

Действително съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези нищожните клаузи на процесния договор за паричен заем относно определянето на ГПР и възнаградителната лихва не може да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР и възнаградителната лихва, тъй като те са въведен като изрично изискване от съдържанието на договора за потребителски кредит съгласно чл.

11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата н а чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор за паричен заем при наличието на специална по отношение на ЗЗД разпоредба – а именно чл. 22 ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед горното съдът отхвърли всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съобразно предявената претенция за главница.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е присъдена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ 3

КРЕДИТ България ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.