Определение № 25001 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25001 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 281620/22.08.2025 г., предявена от „Макроадванс“ АД против определение № 32127 от 30.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 9204/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 234871/04.07.2025 г. за изменение на решение № 11742/18.06.2025 г. по гр. дело № 9204/2025 г. на СРС, ГО, 33 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по принудително изпълнение на вземането.

Сочи, че е възстановил на ищеца претендираната с исковата молба сума в пълен размер, което било допълнителен аргумент, че не е дало повод за завеждане на делото.

Жалбоподателят заявява, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено под определения в Наредба № 1, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 15.12.2006 г. по съединени дела С-94/2004 г. и С202/2004 г. В тази връзка, излага съображения относно фактическата и правна сложност на делото, продължителността на процеса и други фактори, които следва да бъдат съобразени от съда. Жалбоподателят възразява относно начисляване на ДДС, тъй като съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС същият е дължим само за възмездни сделки. Излага подробни съображения относно характера на безвъзмездната доставка на услуга и липсата на възможност да се начислява ДДС върху дължимата за оказаната правна помощ възнаграждение.

Противната страна – А.Т.Т. излага съображения, че частната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх. № 54438/14.02.2025 г., предявена от А.Т.Т. против „Макроадванс“ АД. С исковата молба е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 671 лева – платена по недействителен договор за потребителски кредит.

1

На 18.03.2025 г., на ответника е връчен препис от исковата молба и приложените към нея документи.

На 16.04.2025 г., Макроадванс“ АД е заплатило в полза на ищцата претендираната сума – с преводно нареждане от 16.04.2025 г.

На 17.04.2025 г., ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която е заявило, че „признава исковете“ и е изложило подробни съображения, че не е давало повод за завеждането им.

С решение № 11742/18.06.2025 г. по гр. дело № 9204/2025 г. на СРС, ГО, 33 състав, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен поради извършеното в хода на производството плащане на процесната сума.

Със същото решение, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 106.84 лева – платена държавна такса, а на процесуалния й представител – адв. Д.Г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 480 лева – за оказаната безплатна правна помощ и съдействие. СРС е приел, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като в основата на предявения иск стои плащане по нищожен договор, сключен с потребител, който факт е породил правото на потребителя да предяви иска. Поради това, ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца. Относно размера на адвокатското възнаграждение, СРС е приел, че не е обвързан от размерите, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Посочил е, че повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни доказателствени средства или експертни заключения; ответникът е направил признание на предявения иск, като производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил. С оглед на това е определил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., с вкл. ДДС.

С молба с вх. № 256748/25.07.2025 г., „Макроадванс“ АД е направило искане да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение № 32127 от 30.07.2025 г. по гр.д. № 9204/2025 г., Софийски районен съд, 33 състав, е оставил без уважение молбата на „Макроадванс“ АД.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Определението от 30.07.2025 г. е правилно.

Настоящият състав на

СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Възраженията в частната жалба са неоснователни.

Съобразно общата разпоредба на чл. 78 ГПК, отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай, обаче, предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковете – подробни съображения, за което е изложил СРС, които не е необходимо отново да се преповтарят. Нищо различно не е прието в определенията на ВКС, на които жалбоподателят се позовава. Следва и да се посочи, че когато предмет на исковата претенция е защита на субективни права с настъпила изискуемост (забава не е 2 необходима), ответникът винаги е дал повод за завеждане на делото и е неприложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и дължи да възмезди ищеца за сторените и доказани в процеса разноски.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, във връзка с начисления ДДС. Когато определя разноските за адвокатско възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, съдът трябва да вземе предвид това обстоятелство и следва да начисли ДДС – в тази хипотеза данъчната основа ще е определеното адвокатско възнаграждение.

Принципът за разпределение на разноските съобразно правилата на чл. 78, ал.

1 и 3 ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ – безплатно процесуално представителство, и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Както сочи и жалбоподателя, при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената отхвърлената част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1–3 ГПК (определение № 54 от 6.02.2019 г. по ч. гр. д. № 84/2019 г. на ВКС, I V г. о.). В случая, определеният от СРС размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, фактическата и правна сложност на спора, събраните доказателства, продължителността на производството, броя на откритите съдебни заседания.

По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32127 от 30.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 9204/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3