Решение № 3 от 07.01.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 671/2021
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 07.01.2022
- В сила
- 07.01.2022
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ТОДОР ИЛКОВ ХАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 116, б. "б" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№3 гр. ХАСКОВО, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Р. П. Р. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «Бул Инвест Груп 1» ЕООД, с ЕИК 200997376,гр.София против Решение №260140/03.08.2021 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на РС Димитровград, с което съдът е признал за установено по иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че С. Г. Б. с ЕГН ********** не дължи на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД , с ЕИК 200997376,гр.София претендираните суми по изп.д. № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 03.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 357/2017 г. по описа на РС -Димитровград, общо задължение в размер на 2048,52, лв., от което главница в размер на 568,91 лв., законна лихва в размер на 206,23 лв. за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г., сумите, както следва: 184,40 лв. неолихвяеми вземания, 385,00 лв. присъдени разноски, 354,84 лв. разноски по изпълнителното дело и 349,14 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020 г.С решението съдът е осъдил „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД – гр. София, да заплати на С. Г.
Б., направените деловодни разноски в размер на 621,94 лв.
Недоволен от решението е останал въззвникът „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД , гр.
София, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок .В жалбата се твърди,че решението е частично недопустимо в частта, в която съдът е приел за установена недължимостта на таксите и разноските по изпълнителното дело в размер на 354,84 лв. – 1 разноски и 349,14 лв. – такси по ТТЗЧСИ дължими от ищцата в качеството й на длъжник по ИД № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№ 929, с район на действие ОС-Хасково.
В останалата част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,като се поддържа, че процесните вземания не са погасени по давност.Неправилно и необосновано съдът приел,че давността е била прекъсната с изтичане на срока за подаване на възражение от 29.03.2017 г., респективно с издаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г.Заповедта за изпълнение издадена на 09.03.2017 г. е стабилизирана с връчването й на длъжника и поради неподаването на възражение от него в срока по чл.414 от ГПК на 29.03.2017 г.,като считано от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на процесните вземания, която не е изтекла към датата на налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело.
Въз основа на изложените в жалбата съображения въззивникът моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба и да се обезсили решение № 260140/03.08.2021 г. по гр.д. № 1212/2020 г. по описа на РС -Димитровград, в частта досежно дължимостта на сумата от 354,84 лв. – такси по Тарифата за таксите към ЗЧСИ по изп.д. № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова , с рег. № 929 на КЧСИ, като недопустимо, както и да отмени решението в частта, касаеща сумите по изпълнителния лист, а именно - 568,91 лв.- главница, законна лихва в размер на 206,23 лв. за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г., сумата от 184,40 лв. -неолихвяеми вземания и сумата от 385,00 лв. – разноски в заповедното производство, въз основа на което е образувано изпълнително дело.Молят и за присъждане в полза на въззивника н а сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че превишава минималния определения размер в Наредба № 1
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез пълномощника й адв. Г.К., в който се излагат съображени я за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.Излагат се съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на направените във въззивното производство разноски, съгласно представен списък. В случай, че въззивната жалба бъде уважена изцяло или частично се прави възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорара, тъй като същият е само относно изготвяне на жалбата и следва да бъде редуциран под установения минимум в наредбата. В случай, че въззивната жалба бъде отхвърлена моли за присъждане на направените по делото разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар, който е минималния такъв съгласно цитираната наредба.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема следното от фактическа и правна страна:
2
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд-Димитровград е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника съгласно ал.2 може да се основава само на факти и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на иска с правно основание чл.439 от ГПК са вземания на ответника , обективирани в заповед № 249/09.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, влязла в сила на 29.03.2017 г., представляваща изпълнително основание и в изпълнителен лист от 03.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 357/2017 г. по описа на РС-Димитровград. Въз основа на изпълнителния лист издаден на 03.04.2017 г., на 30.09.2020 г. е било образувано изпълнително дело № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова ,с рег. № 929 на КЧСИ .Видно от изпратеното до длъжника съобщение за образуване на изпълнителното дело връчено на длъжника на 05.10.2020 г.,задължението възлиза на 2048,52, лв., в.т.число главница в размер на 568,91 лв., законна лихва в размер на 206,23 лв. за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г. , 184,40 лв. - неолихвяеми вземания, 385,00 лв. присъдени разноски, 354,84 лв.- разноски по изпълнителното дело и 349,14 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020 г.
Разноските и таксите по изпълнението не са предмет на иска по чл. 439 ГПК, тъй като дължимостта им и техният размер ще се определи в самото изпълнително производство в зависимост от решението по иска.
Иск по чл. 439 ГПК относно вземанията за разноски по изпълнителното дело е недопустим, поради което обжалваното решение в частта, в която съдът е разгледал по същество предявеният иск по отношение на сумата от 354,84 лв.разноски по изпълнителното дело и 349,14 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020 г.,на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да се обезсили, а производството в тази му част като недопустимо да се прекрати.
Вземанията обективирани в издадената заповед по чл.410 от ГПК произтичат от предоставени телекомуникационни услуги и за тези вземания са издадени фактури в периода от 15.02.2014 г. до 15.06.2014 г., които фактури не са заплатени.Плащанията са периодични и съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.
Относно спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието ТР№ 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. №2/ 2013 г. на 3
ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника.
В случая давността е започнала да тече от изтичане на срока за подаване на възражание или от 29.03.2017 г.,респ. от издадаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г. и към датата на образуване на изпълнитеното дело – 30.09.2020 г. и налагането на запора върху трудовото възнаграждание на 05.10.2020 г. е изтекъл срок повече от три години, в който тригодишен срок от страна на кредитора не са били предприети действия на принудително изпълнение, които да са прекъснали погасителната давност по чл.111 от ЗЗД, която в конкретния случай предвид периодичността на плащанията е тригодишна и е изтекла към датата на налагане на запора върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело ,поради което и вземанията на ответника са погасени по давност.Видно от приложеното като писмено доказателство изпълнително дело № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова от датата на издаване на изпълнителния лист 03.04.2017 г. до налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника – 05.10.2020 г. е изтекъл период повече от три години.
С подаването на заявлението по чл.410 ГПК не се прекъсва давността, тъй като не се касае за предявен иск, съгласно чл. 116, б. "б" ГПК .Давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение - чл.116, б „в" ЗЗД, като от прекъсване на давността почва да тече нова давност и ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години.Заповедта по чл.410 ГПК издадена на 09.03.2017 г. е влязла в сила на 29.03.2017 г., тъй като двуседмичният срок за подаване на възражение е изтекъл на 28.03.2017 г.Вземането е съществувало към момента на изтичане на срока за подаване на възражение - 28.03.2017 г. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение поради което и заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК.
В случая давността е започнала да тече от изтичане на срока за подаване на възражение или от 29.03.2017 г., респ .издаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г. и до датата на образуване на изпълнителното дело 30.09.2020 г. и налагането на запора върху трудовото възнаграждение на 05.10.2020 г. или налагането на запора върху банковите 4 сметки в „Банка ДСК“ ЕАД е изтекъл срок повече от три години, в който не са били предприемани действия на принудително изпълнение, които да са прекъснали погасителната давност на вземането по чл.111 ЗЗД, която е тригодишна и е изтекла към датата на налагането на запора върху трудовото възнаграждение и банковите сметки. Вземанията на ответника за главница в размер на 568,91 лв., със законна лихва в размер на 206,23 лв. за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г. и 184,40 лв. - неолихвяеми вземания са погасени по давност поради което и искът в тази му част е основателен,а обжалваното решение правилно,поради което следва да се потвърди.
Вземането за разноски в размер на 385,00 лева обективирано в заповедта за изпълнене не е погасено по давност,тъй като по отношение на разноските давността е петгодишна, поради което искът в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли, и решението да се отмени.
Относно разноските:
Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe0f58a-fe4f-4760-b710-d6275729035a