Решение № 4584 от 22.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5841/2017
- Вид
- Решение № 4584
- Подписан
- 22.06.2019
- В сила
- 26.10.2021
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3, б."Б" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ …. гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5841 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Л.Д.К. против „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД иск с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ/отм./ Ищцата твърди, че на 01.04.2013г. настъпило пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******– Х.С.М., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на нейния баща – Д.С.К.. Ищцата тежко преживяла неговата загуба, тъй като завинаги била лишена от възможността да общува с баща си и да разчита на неговата морална подкрепа.
Стойността на неимуществените вреди определя на 120 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и вредите; счита, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е предприел пресичане на пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба, навлязъл е внезапно на пътното платно, без да се огледа и да съобрази поведението си с останалите участници в движението, и е страдал от предходни заболявания, на които се дължи настъпилия летален изход; поддържа становището, че смъртта е настъпила и поради несвоевременно оказана медицинска помощ; оспорва размера на иска; прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „Нисан Микра” с рег.
№ *******към датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от представена по делото справка за оповестена информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от влязла в сила присъда № 269/12.10.2015 г. по НОХД № 3295/2015г. на СГС, НО, 13 състав, Х.С.М. е призната за виновна в това, че на 01.04.2013г., около 06.00 ч., в гр.София, при управление на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******по бул.”Академик И.Ев.Гешов” в посока на движение от ул.”Георги Софийски” към бул.”България” в района на кръстовището между ул.”Урвич” и бул.” Академик И.Ев.Гешов” е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП”При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час за ППС от категория „В” в населено място - 50 км./час”, като е превишила разрешената скорост, движейки се с 64 км/час, вследствие на което е настъпил удар между управлявания от нея автомобил и пешеходеца Д.С.К., с което по непредпазливост е причинила смъртта на пешеходеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.116 от ЗДвП”Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... и към престарелите хора”, както и по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” от НК , а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека. На основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343Г, вр чл.343, ал.1, б.”в”, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК й е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски градски съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Х.С.М., нейната вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Д.С.К./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от Л.К. неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на св.К.се установява, че между ищцата и баща им е съществувала силна емоционална връзка, в семейството са я възприемали като „момичето на татко”. Тя не била омъжена, поради което баща им бил основна опора за нея във всяко едно начинание, ищцата поддържала непрекъснат контакт с родителите си. След смъртта на баща им К. се сринала психически, започнала да приема успокоителни, за да преживее тежката загуба, пушела повече - по две 2 кутии цигари на ден, а преди това една кутия й стигала за 3-4 дни. След катастрофата пътувала всяка седмица до селото, в което живеела майка им, за да е край нея, тръгвала в петък и се връщала в неделя. Ищцата работела като учител и през време на отпуските си също оставала на село при майка им. Не пропускала възможност да почете паметта на баща им- отбелязвала всяка дата, свързана с неговия живот и кончина.
С оглед показанията на св. К., съдът приема за установено по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на К. към датата на катастрофата – 54г., обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази между детето и неговия родител. По делото се установи, че отношенията между ищцата и нейния баща са били сърдечни – взаимно са се уважавали и подкрепяли. К. не е създала свое семейство, поради което баща й е бил основна опора за нея в живота й. Тя е поддържала непрестанен контакт с родителите си – прекарвала е отпуските си с тях, често е пътувала до дома им, по празници са били винаги заедно, връзката между тях не е била прекъсната. След смъртта на баща й емоционално се е „сринала” – приемала е успокоителни, пушела е много повече цигари /по две кутии на ден не й стигали/, в сравнение с периода, преди катастрофата, променила е начина си на живот, като е започнала да пътува всяка седмица до селото, в което е живеела майка й, за да не я оставя сама, и не пропускала да отбележи всяка дата, свързана с живота и смъртта на баща им./св.К./.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 120 000 лв., колкото претендира ищцата.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пресякъл пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба и навлязъл внезапно на пътя, без да се огледа и да съобрази поведението си с останалите участници в движението. Наред с това ответникът поддържа становището, че починалият страдал от предходни заболявания и не му била оказана своевременно медицинска помощ, на което се дължал настъпилият летален изход.
Възраженията са неоснователни, поради следните съображения:
Тежестта на доказване на възраженията е върху ответника. В подкрепа на възраженията си ответното дружество ангажира гласни доказателствени средства и автотехническа експертиза, както и представи проект за работата на светофарната уредба на бул.”Акад. И.И.Гешов” – ул.”Урвич”, но събраните доказателства не подкрепят неговата защитна теза.
От фактическа страна по възраженията за съпричиняване се установи следното:
С оглед на представената по делото присъда на наказателен съд, на основание чл.300 от ГПК, настоящият състав приема, че Х.С.М., на 01.04.2013г., около 06.00 ч., в гр.София, при управление на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******по бул.”Академик И.Ев.Гешов” в посока на движение от ул.”Георги Софийски” към бул.”България”, в района на кръстовището между ул.”Урвич” и бул.”Академик И.Ев.Гешов”, е допуснала нарушение на правилата за дижение по пътищата, а именно: на чл.21, ал.1 от ЗДвП ”При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час за превозно средство от категория „В” в населено място - 50 км./час”, като е превишила разрешената скорост, движейки се с 64 км/час, вследствие на което е настъпил удар между управлявания от нея автомобил и пешеходеца Д.С.К., с което по непредпазливост е причинила неговата смърт. С присъдата Х.М. е призната за невиновна за извършено престъпление по чл.116 от ЗДвП ”Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... и към престарелите хора”, както и по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” от НК, а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека.
Показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Т. и заключенията на автотехническата експертиза установяват различни варианти на настъпване на произшествието. Св.М./водач на автомбила/ заявява, че се е движела при разрешен зелен сигнал на светофора, когато пострадалият е тръгнал да пресича булеварда, леко подтичвайки. Тя се опитала да спре в края на платното, но закачила тялото му. Пострадалият й казал, че е добре, че бърза да си ходи, но тя не била съгласна и извикали полиция.
Пешеходецът пресичал пътното платно между пешеходната пътека и намиращата се в близост спирка. Свидетелката видяла, че има 5 секунди, за да премине с автомобила – движела се с 55 км/час.
Твърди, че нямало други хора на светофара, други пешеходци не пресичали пътното платно по време на произшествието.
В своите показания св.Т. заявява, че работел във фургон върху зелената площ на остров в близост до мястото на пътно-транспортното произшествие. В деня на катастрофата отишъл за кафе, след което пресякъл на зелен сигнал пътното платно. От момента на стъпването върху тротоара направил около 10 крачки и стигнал пред портала на работното си място, когато чул зад себе си леко топуркане и тъп удар. Върнал се веднага и видял, че на земята е паднал човек, на около метър от тротоара в посока „Иван Рилски”, на който оказал първа помощ заедно с жената, която го ударила. Порталът на работното място на свидетеля се намирал на около 7-10 метра от тротоара.
В своите показания Т. заявява, че чул тъпия удар секунди след като пресякъл улицата, но не може да прецени точно колко секунди, направил бил около 10 крачки.
Разпитан е и трети свидетел Ц.В.С., но той не е очевидец на катастрофата и неговите показания не установяват факти, които са от значение за изясняване на механизма на произшествието.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe0d325-ec41-4671-b59a-8121071bd191