Решение № 252 от 19.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Кюстендил, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500289 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№6232/30.05.2025г., подадена от И.

Й. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Д., ул.„******“ №*, чрез пълномощника му адв.Й. Г. от АК-Кюстендил, насочена срещу решение рег.№271/22.05.2025г., постановено от Районен съд

–

Дупница по гр.д.

№20241510102715 по описа за 2024г. на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Районен съд-Дупница е допуснал до делба ПИ с идент. №*** по КК на гр.Д., с площ 814 кв.м., при съседи: ПИ с №№438,493,440,420, ведно с построената в него сграда с идетн. №1, с площ 99 кв.м. на 1 етаж, при квоти: за И. Й. Б. - 1/4 ид.ч., за В. К. Б. и Д. И. Б. – 3/4 ид.ч. общо.

Решението се обжалва в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба между страните по отношение на поземления имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Д., с площ от 814 кв.м. Сочи се, че въпросният имот е бил включен в делбената маса по искане на ответниците в хипотезата на чл.341 ал.2 от ГПК, срещу което ищецът, жалбоподател в настоящото производство възразил. Счита се, че преценката на районния съд за допустимост и основателност на иска за делба на поземления имот е незаконосъобразна. Изтъква се, че по делото е било установено, че в имота се намира друга сграда – едноетажна жилищна сграда, която е собственост на ищеца и неговата съпруга в режим на СИО и не е предмет на иска за делба. Този факт, 1 според жалбоподателя, би следвало да бъде съобразен от районния съд и да доведе до отхвърляне на искането на ответниците за подялба на ПИ. Това оплакване се основава на ППВС №4/64г., според което извършването на делба в съсобствен парцел, в който е изградена постройка от съсобственик, както и в случаите, при които в съсобствен парцел има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на собствениците на парцела, е недопустимо, каквато идентична теза се твърди, че е била възприета и в ППВС №2/1982г. Поддържа се, че когато в съсобствен дворищно-регулационен парцел, в който има изградени повече от една постройка, като обекти на основното застрояване – жилищни сгради, собствеността на които не принадлежи на всички съсобственици на парцела, възниква така наречената хоризонтална етажна собственост, като урегулирания поземлен имот представлява обща част, съгласно чл.38 от ЗС. Твърди се, че в този случай теренът се превръща в обслужваща отделните обекти /сгради обща част и делбата му е недопустима, поради предназначението му и поради разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС. Цитира се съдебна практика, според която в посочената хипотеза съдебната делба следва да обхване самостоятелните обекти – жилищните сгради, но не и дворното място, което представлява обща част, обслужваща отделните сгради.

Моли се отмяна на решението в обжалваната част, а алтернативно – обезсилване на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Дупница. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, в рамките на своите правомощия, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Атакуваният съдебен акт в обжалваната част, независимо от лаконичността на фактическите и правни доводи, е правилен като краен резултат относно допускането на имота до делба, но е неправилен в частта, относно квотите на съделителите, поради което следва да бъде отчасти потвърден.

По фактическата обстановка, установена чрез събраните в хода на първоинстанционното и въззивно производство писмени доказателствени средства, страните не спорят и тя е следната:

2

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по договор за покупко-продажба и давностно владение с №3, том II, дело №479/1981г. по описа на Станкедимитровски районен съдия, Й. Н. Б., жител на гр.С. Д., е бил признат за собственик на следния недвижим имот: имот извън регулацията, с площ от 700 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на 90 кв.м.

Не е спорно, че имотът е бил придобит по време на брака на признатото за собственик лице – Й. Б., с М. Н. Б.. От брака си двамата са имали двама сина – ищеца И. Б. и И. Б..

Страните не спорят, че придобития от Й. и М. Б.и поземлен имот и жилищна сграда в него, понастоящем представляват съответно: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Д., одобрени със заповед №300-556/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 11.11.2024г., с адрес: гр.Д., ул.„******“ №**, с площ от 832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване; ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ №***, ПИ №***, ПИ

№***, ПИ №*** и ПИ №*** и 2/ сграда с идентификатор

*** по КККР на гр.Дупница, одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, с адрес: гр.Д., ул.„*****“ №**, разположена в ПИ с идентификатор ***, застроена площ от 99 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

Видно от представеното пред КнОС удостоверение за граждански брак, на 29.01.1984г. И. Б. е сключил граждански брак със С. В. Д., приела да носи след сключване на брака фамилното име Б..

Не е спорно, че в поземления имот с идентификатор *** през 1986г.

(според данните, съдържащи се в удостоверение за търпимост №112/08.10.2009г., издадено от гл.архитект на Община Дупница) е изградена масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 58 кв.м. Тази сграда понастоящем представлява сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Д., одобрени със заповед №3005-56/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, с адрес: гр.Д., ул.„*********“ №**, разположена в ПИ с идентификатор ***, застроена площ от 58 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна. Страните не спорят, че въпросната сграда е собственост на И. Б. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) със съпругата му С. Б..

След смъртта на Й. Б. негови наследници по закон са преживялата му съпруга М. Б. и двамата му сина – И. Б. и И. Б..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №189, том I, дело №149 от 25.06.2007г. по описа на нотариус Д. Г. с рег.№*** по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС-Дупница, М.Б. е продала на своя син И.

Б. 1/2 ид.ч. от 1/ поземления имот с идентификатор *** и 2/ сграда с идентификатор ***.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот с №136, том II, дело №311/2009г. по описа на нотариус С. С. с рег.№*** по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС-Дупница, И. Й. Б. е бил признат за собственик на основание давностно владение, наследство и извършен строеж на: 1/ 1/4 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***; 2/ 1/4 ид.ч. от сграда с идентификатор *** и 3/ на сграда с идентификатор ***.

Видно от удостоверение за наследници с изх.№5209/29.10.2024г., издадено от 3

Община Дупница, М. Н. Б. е починала на **.**.****г. и е оставила наследници по закон – двамата си синове. На 15.07.2024г. е починал И. Б., който е наследен от В. Б. – съпруга и Д. Б. – син.

При тези данни, по предявения иск за делба на сграда с идентификатор *** и на включения в делбената маса, по реда на чл.341 ал.2 от ГПК по искане на ответниците, поземлен имот с идентификатор ***, ДнРС е приел за доказано наличието на съсобственост между страните – И. Б., В. Б. и Д. Б. и е допуснал извършването на съдебна делба помежду им както на поземления имот, така и на сградата, при права 1/4 ид.ч. за И. Б. и 3/4 ид.ч. общо за В. Б. и Д. Б..

Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила по отношение допускането на делба на сградата с идентификатор *** и по отношение на правата на съделителите в съсобствеността върху този имот.

Въззивното обжалване касае допускането на делба на урегулирания поземлен имот и е съсредоточено върху допустимостта на делбата на терена. Оспорва се и доводът на съда, че този имот следва да се подели, тъй като по делото било доказано, че „братът на ищеца го е придобил чрез покупко-продажба от майка си“.

Независимо, че горецитираният аргумент представлява единствен довод, с който първоинстанционния съд е обосновал извода си за допустимост делбата на поземления имот, доколкото въззивната инстанция е такава по същество и дейността й има за предмет разрешаване на материалноправния спор, предметът на инстанционната проверка не се изчерпва с преценка за правилността и изчерпателността на мотивите на районния съд, тъй като въззивният съд дължи излагане на собствени мотиви.

С оглед оплакванията в жалбата и при прилагане на съответните материално правни норми, за да обоснове извода си, че като краен резултат решението на ДнРС в обжалваната му част, допускаща ПИ до делба, е правилно, настоящият съд съобразява следното:

Съгласно чл.38 ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно чл.38 ал.3 от ЗС, общите части не се делят.

Разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС има предвид вертикална етажна собственост т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗС се прилагат и за т.нар.

„хоризонтална етажна собственост“, при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са и посочените във въззивната жалба ППВС №4/1964г. и ППВС №2/1982г.

В т.1 б.„д“ от ППВС №2/1982г. е прието, че е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, които са и съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи се създава положение, сходно с етажната собственост, при което теренът е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради.

Недопустимостта на делбата на съсобствения имот в тази хипотеза не е обусловена от способа, чрез който съсобственикът е придобил индивидуална собственост върху сградата - чрез реализиране на отстъпено право на строеж, чрез прехвърляне на собственост върху вече построена сграда, по давност, чрез делба и пр. Цитираното разрешение е основано на разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС и е приложимо при делба 4 между съсобствениците на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост, но не изключва възможността когато предмет на делбата е отделен обект в тази собственост, да се допусне делба на припадащата се към този обект част от дворното място.