Решение № 2643 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. С., 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Р. М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100501981 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 20075715/20.01.2023 г., постановено по гр.д. №12234 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64-ти състав по обективно и субективно съединените искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, С. А. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. Ястребец № 23Б следните суми: сума в размер на 1784,13 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2016г. до м.04.2017г., за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „******** , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2019г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 186,17 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2017г. до 01.02.2019г., сумата в размер на 20,66 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.02.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 28.02.2019г. до окончателното изплащане. В останалата част, до първоначално предявените размери исковете срещу С. Т. са отхвърлени. Изцяло е отхвърлен иска за заплащане на лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 5,41лв.

Със същото решение Е. И. Т. – Т., ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на 1 управление: гр. С.,ул. Ястребец № 23Б следните суми: по 430,50 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2016г. до м.04.2017г., за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „******** , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2019г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 46,54 лева – лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2017г. до 01.02.2019г., сумата в размер на 4,16 лева цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.02.2016г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 28.02.2019г. до окончателното изплащане. В останалата част, до първоначално предявените размери исковете срещу Е. И. Т. – Т. и А. И. Т., са отхвърлени.

Изцяло са отхвърлени исковете срещу двете ответници за заплащане на лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 0,88лв. за всяка от тях.

Със същото решение С. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 401,36лв., Е. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД за разноски по делото сумата от 130,36лв. , а А. Т.- сумата от 75,42лв. „Топлофикация С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.И., процесуален представител на А. Т., на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 9,66лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата С. А. Т., чрез назначения особен представител адв. М., която го обжалва в частта, в която са уважени предявените срещу нея осъдителни искове. Въззивницата моли съда да отмени решението на районния съд и по същество постанови друго , с което да отхвърли предявените срещу нея искове.

Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдът неправилно е приел, че въззиваемата страна има право да извършва едностранна корекция на фактурите. На следващо място счита, че се касае за доставка на непоръчана стока или услуга, поради което не дължи заплащане, и в тази връзка оспорва извода на районния съд, че страните били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Намира приетото от съда количество доставена топлоенергия за произволно и недоказано. Оспорва обвързващата сила на ОУ и ги намира за нищожни. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло по отношение на уважените по отношение на нея искове.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и от ответницата Е. И. Т. – Т., чрез назначения особен представител адв. М.-К., която го обжалва в частта, в която са уважени предявените срещу нея осъдителни искове. Въззивницата моли съда да отмени решението на районния съд и по същество постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу нея искове. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че по делото липсват доказателства за техническа годност общия водомер като средство за измерване. На следващо място посочва, че ответниците не живеят жилището, като въпреки това ищецът им начислява служебно БГВ. Начислената топлоенергия е произволна и недоказана. Поддържа възражението за погасителна давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло по отношение на уважените по отношения на нея искове.

Въззиваемата страна „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала отговор на въззивните жалби, 2 в която изразява становище за неоснователност на същите. Претендира разноски пред въззивния съд.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е заявило становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението не е обжалвано от ответницата А.

И. Т. и по отношение на нея то е влязло в сила.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Въззивниците не оспорват възприетото от първоинстанционния съд становище, че притежават съответните идеални части от топлоснабденото жилище през исковия период 4/6 ид.ч. за С. Т. и 1/6 ид.ч. за дъщеря й Е. Т..

Правилно е прието, че като собственици на имота през процесния период 2016-2019г., ответниците са потребители на топлинна енергия. Договорното правоотношение на страните по делото настъпва по силата на закона /чл.153 ал.1 от ЗЕ/, и без наличието на двустранен писмен договор - когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота. Въззивниците, независимо дали живеят в жилището и ползват доставяната топлинна енергия, не могат да прекратят правоотношението си с топлопреносното дружество, доколкото продължават да са собственици на имот в топлоснабдена сграда и доколкото Общото събрание на етажната собственост /с мнозинство 2/3 от собствениците/ не вземе решение да преустанови топлоснабдяването на сградата /чл.153 ал.2 и ал.3 от ЗЕ, така и в решение №5/22.04.2010г. по к.д.№ 15/2009г. на КС на Р България/.

Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, сега въззивници, липсата на правно основание за извършване на корекция на фактурите за минал период с изравнителните сметки - това право на „Топлофикация С.“ ЕАД е нормативно установено в чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ - Клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, и т.3 по реална месечна консумация. Сочената във въззивната жалба на С. Т. практика на ВКС касае 3 доставка на електрическа енергия, и не е относима към настоя спор досежно доставката на топлоенергия. Начина на отчитане на двете доставени до домакинствата енергии е различен, поради което аналогия не е възможна.

Досежно възражението на въззивницата С. Т., че се касае за „непоръчана доставка“ от страна на Топлофикация С. ЕАД, следва да се посочи следното: За да е непоръчана една доставка, съгласно разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83 относно правата на потребителите, е необходимо тази доставка да не е била предварително и изрично поискана от потребителя. Целта на тази директива е на попречи на търговеца да наложи договорно правоотношение на потребителя. В настоящия случай обаче не се касае за „непоръчана доставка“, тъй като енергийната доставка не е извършена по инициатива на „Топлофикация С.“ ЕАД, а в съответствие с предвиденото от българския законодател /чл.133 ал.1 от ЗЕ/ Топлофикация С. ЕАД е длъжна да присъедини към мрежата си клиентите, които поискат това и да доставя топлинна енергия до присъединените сгради. Освен това, както посочва Генералния адвокат в заключението си по съединени дела С-708/17 и С-725/17г.,т.60, доставката на отопление е следствие на изрично и предварително искане – всеки етажен собственик е обвързан от разпределителното предприятие, тъй като квалифицирано мнозинство от етажните собственици изрично е дало писмено съгласие за тази доставка.

Собствениците на имоти, които са станали членове на етажната собственост след вземане на решение за присъединяване на сградата към централно отопление, както въззивника, също са обвързани от това решение. Както посочва генералния адвокат в посоченото заключение, т. 64, този принцип е предназначен да осигури стабилност на етажната собственост. Освен това , когато придобиват право на собственост върху апартамент, лицата се запознават с факта, че съответната сграда е топлоснабдена от районния отоплителна система и че има разходи във връзка с общите части, които те придобиват заедно с този апартамент / в този см. е и решението на КС цитирано по-горе/. Общите условия за доставка на централното отопление също са публично известни. Твърденията , че тези ОУ са нищожни не се споделя от въззивния съд.

Възражението на въззивницата С. Т., че СТЕ се базира на отменена Методика, не се споделя от въззивния съд. В тази връзка следва да се посочи, че изчисляването на разпределението на топлинната енергия между отделните съсобственици се извършва по реда на математическа формула, посочена в т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, която методика е приложение към НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Наредбата и Методиката са публични актове и са обект на проверка по отношение валидност и законосъобразност, в различни свои редакции, от ВАС /напр. по дело № 1372/2016г. на ВАС, по дело № 13721/2017г. на ВАС, адм.дело № 6870/2025г. на ВАС/. За периода, касаещ претенцията на въззиваемия 2015 - 2017г., методиката не е била отменена от ВАС. За периода 2016-18г. е действала Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, представляваща приложение 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснадбяването, в редакция приета с ДВ, бр.94 от 2013г., в сила от 1.06.2014г.

4

Разпоредбата на чл.6.1.1. от Методиката, респ. формулата за изчисление, приета с тази разпоредба, е отменена с решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. Отмяната действа занапред, съгласно чл.195 ал.1 от АПК.

Във връзка с възражението за липса на реално отчетена топлоенергия следва да се посочи, че служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020год., респ. в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 2.03.2020год., според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление. В случая в жилището на въззивниците липсва водомер за топла вода като съобразно заявеното от собствениците - потребители на топлинна енергия в процесното жилище, разходът за топла вода е бил изчислен на 4 броя потребители. И в проведеното съдебно производство ответниците , сега въззивници, не са установили колко потребители са живели, ползвали жилището през процесния период. Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата. Въззивниците, като потребители, неосигурили достъп, са имали право по чл.70 ал.5 от Наредбата да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не са се възползвали от това свое право.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe05274-23a7-461b-a5f9-a09513df9ba5