Определение № 1054 от 29.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 29.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпили са частни жалби от осъдения Н. М. Л. чрез защитника му адв. А. А. и от адв. М. М., защитник на осъдения Н. М. Л. срещу определение от 02.10.2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 36 състав по ЧНД № 6087/2026 г., с което е оставена без уважение молбата, депозирана от лишения от свобода Н. М. Л. чрез адвокат Г. М. за условно предсрочно освобождаване от ефективното изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода", наложено му по НОХД № 7975/25г. на СГС.

И в двете частна жалби се развиват идентични довиди. Излагат се пространни съображения за това, че са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, тъй като по делото са налице обективни данни, че осъденият е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Изтъква се, че в чл. 70 НК и чл. 439а НПК не е предвидено изискване за задължително математическо намаляване на точковоия резултат, като условие за предсрочно освобождаване Акцентира се на доброто поводение на лишения от свобода Л., на обстоятелствата, че работи и, че е награждван два пъти и се сочи, че не е отчетен конкретния характер на нарушенито, за което е наказан.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване – уважена.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частните жалби доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частните жалби са неоснователни.

С определение от 02.10.2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 36 състав по ЧНД № 6087/2026 г. е оставена без уважение молбата, депозирана от лишения от свобода Н. М. Л. чрез адвокат Г. М. за условно предсрочно освобождаване от ефективното изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода", наложено му по НОХД № 7975/25г. на 1

СГС.

Първата инстанция е обсъдила доказателствените материали, съдържащи се в досието на затворника, преценила е неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода и е отчела, че не са налице всички предпоставки за уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

От материалите по делото се установява, че осъденият Н. Л. е постъпил в затвора София на 16.12.2025 г., като е започнал да търпи присъда по НОХД 748/23 г., приведена в изпълнение на основание чл. 68 от НК, като същата е била изтърпяна на 20.03.2026 година. От 20.03.2026 г. осъденият Л. търпи друго наказание в затвора - София по НОХД 7975/25 г. на СГС, в размер на 1 година и 6 месеца със зачетен предварителен арест общо 4 месеца и 26 дни, като същият е постъпил при първоначален общ режим от 16.12.2025 година.

Към 02.10.2026 г., лишеният от свобода е изтърпял 6 месеца и 12 дни фактически, има приспаднати 4 месеца и 26 дни от ареста, от работа - 1 месец и 26 дни, като всичко което е изтърпял е 1 година, 1 месец и 4 дни, а остатъкът е 4 месеца и 26 дни.

Разпоредбата на чл. 70 от НК изисква наличието на две кумулативни предпоставки за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. На първо място, следва да е изтърпяно повече от половината от наложеното наказание „лишаване от свобода", което изискване в настоящото производство няма спор, че е изпълнено.

По отношение на втората предпоставка, следва да бъдат предоставени безспорни доказателства за поправяне на осъденото лице. Въззивният съд се солидаризира с виждането на първата инстанция, че понастоящем такива доказателства са налични, но те очертават само една положителна тенденция за поправяне, но не са от естество да обосноват извод за трайна и необратима положителна промяна при осъдения Л.. Необходимо е доказателствата за поправянето на лишения от свобода, да сочат не само на започнат положителен процес в личностното му развитие, а да са такива, че да може категорично да се заключи, че приосъдения е налице една стабилна и успешна положителна промяна, даваща основание за адекватна реинтеграция в обществото, без да е налице риск от рецидив.

В конкретния случай от приложения по делото доклад от ИСДВР се установява, че осъденият Л. е награждаван два пъти, по отношение на него действително не са констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода и същият не е декларирал дискриминационни нагласи. През целия период обаче лишеният от свобода е работил изключително кратко време едва 1 месец и 26 дни и е бил освободен от работа съгласно Заповед на Началника на затвора № 175 от 11.08.2026 г., поради извършено дисциплинарно нарушение. Сочи се, че към момента на изготвянето на доклада, Л. се е намирал на територията на болницата към затвора, след което ще му бъде наложено ново дисциплинарно наказание от Комисията по чл. 73 2 по ЗИНЗС, което от своя страна ще доведе до завишаване на рисковите точки от рецидив при последваща преоценка на годишния план на присъдата. От друга страна в приложения доклад е отбелязано, осъденият Л. поначало е пасивен към предлаганите от администрацията мероприятия с цел осмисляне на свободното време. Отделно от това лишеният от свобода е наказан през месец август 2026 г., т. е., приблизително по времето, когато е депозирал молба за условно предсрочно освобождаване, а от това може да се заключи, че дори мотивацията му за условно предсрочно освобождаване не е достатъчно силна, за да го възпре от извършване на нарушение. Следва да се посочи, че характерът на нарушението не е от особено съществено значение, тъй като основното е самото извършване на нарушение, което е показателно за това, че поведението на осъдения е колебливо и нестабилно и не е налице трайна и необратима положителна промяна. С оглед на изложеното въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата в тази насока.

При анализа на оценката на риска на правонарушителя, независимо от ниските стойности – 36 точки, се констатира отрицателно отношение към правонарушението от страна на осъдения Л., като в приложения доклад е акцентирано, че същият не осъзнава последиците от извършеното от него нарушение и престъпление и не признава потенциалната вреда. В доклада е посочено е също, че лишеният от свобода приема трудно ограниченията върху личната му свобода, самоуверен е и с добра самооценка. Освен това, въпреки че разпознава проблемите си, той не се стреми да ги решава по законосъобразен и адекватен начин, не осъзнава последиците от собствените си действия, не винаги разбира другите и техните виждания. Склонен е към импулсивност.

За да бъде един осъден условно предсрочно освободен е необходимо също така той е дал солидни доказателства за трайното си поправяне. От приложените по делото трудови характеристики и от акта за раждане на Д. Н.

Л. се установяват две неща: на първо място, че докато е работил осъденият е изпълнявал стриктно и в срок поставените задачи, и на второ - че има малолетно дете. Тези две обстоятелства според въззивния съд, са крайно недостатъчни, за да се приеме, че при лишения от свобода Л., е настъпила убедителна и трайна положителна промяна.

Въззивната инстанция намира, че в конкретния случай не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето, в рамките на пенитенциарното заведение. Целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени до момента, дефицитните проблемни зони не са преодолени, рискът от рецидив и вреди е с непроменени стойности. Прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена. Липсата на дори минимална промяна на риска от рецидив показва застой в позитивното развитие на осъдения.

Като проблемни зони са констатирани отношението към правонарушението, уменията за мислене и рескът от вреди, който паначало е среден за осъдения и среден за обществото.

3

С оглед на всички доказателствени материали и въззивният съд приема, че не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа с лишения от свобода.

При така установените факти се налага следното заключение.

За да бъде уважено направеното искане от осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да са налице двете задължителни предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно поправяне на осъдения в резултат на изтърпяното наказание, както и фактическо изтърпяване на 1/2 от наложеното му наказание. Действително няма спор, че първата предпоставка, а именно фактическото изтърпяване на 1/2 от наложеното наказание категорично е налице.

Що се отнася до втората предпоставка обаче, въз основа на затворническото досие на осъденото лице, представените доклади и становища, първата инстанция е приела, а това се споделя и от въззивния съд, че не може да направи извод, че са налице категорични доказателства, че в резултат на присъдата осъденият се е поправил до степен която да обосновава прилагане на института на предсрочното освобождаване.

В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

В конкретния случай обаче правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на осъдения не е завършило, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието.

Въпреки констатирана положителна тенденция в поведението на осъдения, към настоящия момент той не е показал в достатъчна степен, че се е поправил и, че целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК са постигнати. Необходимо е все още лишеният от свобода да работи по констатираните проблемни зони, както и да се намали оценката на риска от рецидив, защото на практика се констатира, че тя е запазила първоначалните си стойности.

Поправянето по принцип изисква завършен превъзпитателен процес, а в конкретния случай такъв не е налице. Нужно е все още лишеният от свобода да даде категорични доказателства за поправянето си и да затвърди 4 убедително насочеността си към положителна промяна в начина си на живот.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснования извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а дефицитните зони все още не са достигнали необходимата степен на позитивна промяна. След като лишеният от свобода не осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното и не е изградил критичност към него, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, описаните проблемни сфери говорят, че у него съществува вероятност за нови правонарушения.

При проверката на атакуваното определение Софийският апелативен съд констатира, че първоинстанционният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условно предсрочно освобождаване. Взети са предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани и обстоятелствата, които показват, че към настоящия момент не е завършено в пълнота поправянето на осъдения към спазване на законите и добрите нрави.

В заключение и предвид изложените по-горе съображения, въззивната инстанция намира за неоснователни оплакванията, залегнали в частните жалби са неоснователни.