Решение № 2750 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2750 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110206515 по описа за 2025 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

9474300 от 24.07.2024г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на В.

Д. З., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява от професионален защитник адвокат, който депозира писмено становище.

Излагат се допълнителни съобтражения.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща представител. В писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

1

I I . ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 17.04.2025г. е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП - виж лист 2 и писмо на л.31 от СП - съгласно според които данни не се е била върнала разписката за надлежното връчване на издадения електронен фиш, обжалван по делото, от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9474300 от 24.07.2024г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на В. Д. З., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

Собственик на МПС - л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 0512 ТК се явявал да е жалбоподателят В. Д. З., съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП с № 2241334075624/03.05.2022г.

На 24.07.2024г. в 15:42 часа лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *********** се е движел в село Долни Богров, „Ботевградски шосе № 29 при законово ограничение от 50.00 км/ч в населено място, със скорост на движение от 86.00 км/ч или при привишение от 36.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС “MD 1193“ - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 21.03.2024г., съгласно протокол № 035-СГ-ИСИС, и считаща се за валидна до 13.06.2027г. съгласно Закона за измерванията. За установеното деяние е била изготвена снимка по клип от използваното техническо заснемащо устройство, ежедневна форма за отчет и писмен протокол от 25.07.2024г. - на л.12 от делото.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

2

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на В. Д. З., с ЕГН: **********, за това, че на 24.07.2024г. в 15:42 часа е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **********, като се е движел в село Долни Богров, „Ботевградски шосе № 29 при законово ограничение от 50.00 км/ч в населено място, със скорост на движение от 86.00 км/ч или при привишение от 36.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

Не се доказва признака на повторността по чл.182, ал.4 от ЗДвП.

Посоченият в обжалвания електронен фиш друг по-предходен електронен фиш серия К с № 5333454 от 16.04.2024г. не е бил влязъл в сила към датата на деянието от 24.07.2024г. В тази насока, съдът се позова на писмените справки на въззиваемата страна, според които същата е нямала получени доказателства - разписки за връчването на електронният фиш серия К с № 5333454 от 16.04.2024г. За да влезе в сила този електронен фиш същият е следвало да бъде връчен на санкционираното лице и при наличие на създадени за целта формални писмени доказателства - разписка за връчване. Данните от системата на въззиваемата страна не са доказателство за надлежно връчване на електронния фиш, за да се приеме, че е евентуално влязъл в сила преди 24.07.2024г. При това положение съдът следва да постанови изменителен диспозитив със своето решение, като се ангажира отговорността на жалбоподателя З. само по основния състав на нарушението, а не по квалифицирания такъв, доколкото не е налице настъпила повторност към 24.07.2024г.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят З. не е представил в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало инкриминираният автомобил. Съдът не споделя доводите, че е било евентуално нарушено правото на защита на жалбоподателя З., според който не му е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от негова страна и се основава на личната му преценка. Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало конкретното МПС. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателя З. е единствения автор на деянието. Правилна е преценката на наказващия орган, че се съставя електронен фиш. В този случай не се съставя АУАН съгласно ЗДвП.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ жалбоподателят В. Д. З. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му в отговорност административно нарушение по основния състав по смисъла на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от 36.00 км/ч при ограничение от 50.00 км/ч в рамките на населено място (съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото).

ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът 3 намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив доказателствен материал.

ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ СИМЕОНОВ административно деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 86.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място, което ограничение е било регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.

28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с 36.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително, при което личността на жалбоподателя З. се явява изключително висока като водач на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с от 31.00 км/ч до 40.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на 400.00 лева. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.

ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ЦЯЛОСТНА СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА на обжалвания електронен фиш на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314 от НПК, съдът не констатира основания за неговата отмяна, но са установени основания само за изменението му и за частичното му потвърждаване в останалата му част.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора разноски са дължими само в полза на въззиваемата страна. Отговорността за разноски е обективна последица от 4 развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.

Настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните нововъведени промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., според които съдът присъжда на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят З. следва да понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена по преценка на съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева (които ще действат в срок до 30.09.2025г., като след тази дата разноските се увеличават от 130.00 лева до 190.00 лева) и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна. Но предвид съразмерното отхвърляне на депозираната жалба и предвид материалния интерес по делото, тези разноски от 150.00 лева следва да се намалят на 75.00 лева.

На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя З. в и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ, за сумата от 400.00 лева. Но предвид съразмерното уважаване на депозираната жалба и предвид материалния интерес по делото, тези разноски от 400.00 лева следва да се намалят на 200.00 лева. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Д. Т. са съответни на значително положените от нея правни усилия като адвокат. Правната помощ на адвокат Т. е съответна на реално положения от нея по делото адвокатски труд. Адвокат Т. е изготвила жалбата.