Решение № 3756 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3756 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330115616 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Т. И. против „Кредит Тайм“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № **/** г., сключен между страните, е недействителен поради нарушение на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 9, т.

10 и т. 11 ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на 27.10.2023 г. страните са сключили договор за паричен заем № **, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 5000 лева, която същият следвало да върне на 12 месечни вноски, при договорен лихвен процент в размер на 10 % и ГПР в размер на 10,29 %. Съгласно договора ищецът следвало да заплати пакети за допълнителни услуги, както следва: еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем в размер на 3504,00 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 3501,60 лева. Чрез посочените две услуги дължимата сума по кредита се увеличавала на сумата в размер на 7005,60 лева. От правна страна се посочва, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото посоченият в него ГПР не отговаря на действителния такъв. Така посочените такси по допълнителния пакет услуги на практика представлявали скрито възнаграждение, но същите не били включени в ГПР. Изложеното водело до недействителеност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит 1

Тайм“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се между страните да е сключен договор за паричен заем № **/** г., доколкото в приложения към исковата молба липсвал подпис на ищцата. Посочва се и че в договора за кредит е посочен ГПР и механизма за неговото определяне. Таксите по допълнителния пакет услуги били договорени преди сключване на договора, като не били във връзка с управлението и отпускането на кредита, поради което не следвало да бъдат включвани в ГПР. Дори да се приеме, че посочените клаузи са нищожни, посоченото не водело до нищожност на целия договор. По отношение на договора не били приложими правилата на ЗЗП, доколкото клаузите в същия били индивидуално уговорени. Навеждат се съображения, че доколкото клаузите за определяне на лихвения процент и на ГПР в договора за кредит отговарят на законовите изисквания, предявените искове са неоснователни.

Поради изложеното се претендира същите да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен Договор за паричен заем **/** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 5000 лева, при лихвен процент в размер на 10,00 % и ГПР в размер на 10,29 %. В договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 3504,00 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 3501,60 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, клаузите за дължимост на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 3504,00 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 3501,60 лева възлагат в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен услуги към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи 2 нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за таксите. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР н а ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 5000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 12 280,56 лева.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Предвид посочения правен извод, то предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 213,48 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 евро.

От страна на ответника в отговора на исковата молба е наведено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, по същото са събрани единствено писмени доказателства, като същото е приключило в две заседания. Отделно от изложеното, налице и трайна и еднопосочна практика по такъв вид дела. С оглед изложеното следва дължимото адвокатско възнаграждение на ищеца да бъде редуцирано до сумата в размер на 205,00 евро. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 418,18 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Т. И., ЕГН:

**********, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, че Договор за паричен заем **/** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на М. Т. И., ЕГН: **********, сумата в размер на 418,18 евро (четиристотин и осемнадесет евро и осемнадесет евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4