Разпореждане № 5648 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5648 гр. С., 16.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело № 20231110100018 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на Фирма за издаване на заповед за изпълнение срещу А. К. В. за сумата от 800 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***** от 07.03.2022 г., ведно със законна лихва от 03.01.2023 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 53,98 лв. за периода от 07.03.2022 г. до 07.06.2022 г., сумата от 327,02 лв., представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по договора, лихва за забава в размер на 72,46 лв. за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г., неустойка за забава в размер на 118,10 лв., сумата от 135 лв., представляваща разходи по събиране на вземането поради забава в плащането, сумата от 30,13 лв. държавна такса и 260 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за неустойка в размер на 327.02 лв. следва да бъде оставена без уважение. В разглеждания случай същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал.

1

1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Настоящият състав намира, че и искането за издаване на заповед за изпълнени по отношение на претенциите за неустойка за забава в размер на 118,10 лв., както и разходи по събиране на вземането поради забава в плащането в размер на 135 лв. също следва да бъдат оставени без уважение.

От изложеното е видно, че всъщност неустойката се начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления, периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за изпълнение и др. Настоящият състав предвид описанието на претенциите, дадени в т. 12 от заявлението, намира, че така наречената неустойка за забава по своя характер представляват разходи за извънсъдебно събиране на задължението, за които съща се претендира и отделна сума в размер на 135 лв. Така посочените вземания не се явяват дължими, като изводът за това може да се направи въз основа на самите твърдения на заявителя. В случая дължимостта им е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по договора, неустойка, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и в частта за претендираните разходи по събиране на вземането поради забава в плащането.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 18,52 лв. до пълния дължим размер от 30,13 лв. за платена държавна такса и над сумата от 30,74 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от Фирма срещу А. К. В. в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 327,02 лв., представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за сумата от 118,10 лв., представляваща неустойка за забава, в частта за сумата от 135 лв., 2 представляваща разходи по събиране на вземането поради забава в плащането, както и за сумата над 18,52 лв. до пълния дължим размер от 30,13 лв. за платена държавна такса и над сумата от 30,74 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3