Определение № 72 от 24.08.2020, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 72

19.08.2020 г.

Окръжен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Татяна Събева

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20204100500536 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.279 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от С. А. А. от с.Горна Липница, обл.В.Търново, против Определение №150/22.05.2020г. /с характер на разпореждане/, постановено по гр.д.№344/2010г. по описа на РС - Павликени, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател С. А. А. от с.Горна Липница, Община Павликени, ЕГН **********, за издаване на ИЛ, с който „да се въведат промени в регистъра на собствениците от съдия – изпълнителя, върху земеделски земи и гори, дадени в дял на Л Т, ЕГН – имоти №, №, № и №0, всички в землището на с.Г.Липница, и на Т Ат К, ЕГН – имот № по КВС в землището на с.Г.Липница, Община Павликени, като неоснователна и недоказана. Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Определение №150/22.05.2020г., постановено по гр.д.№344/2010г. по описа на ПРС, и да разпореди издаване на ИЛ.

Доколкото е отхвърлена молба по чл.405 ал.1 от ГПК, препис от частната жалба не е връчван на насрещните страни.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 30.01.2012г., постановено по гр.д.№344/2010г. по описа на РС – Павликени е одобрена постигната между страните по делото съдебна спогодба, по силата на която в дял и изключителна собственост на Л Т С са възложени недвижими имоти в землището на с.Г.Липница, община Павликени: № №34006,48022, 52177, 086011, в дял и изключителна собственост на частния жалбоподател С. А. А. са възложени недвижими имоти в землището на с.Г.Липница, община Павликени, № № 19040, 041024, 12044, както и в дял и изключителна собственост на Т К е възложен имот №087162 по КВС в площ от 3,200 дка в землището на с.Г.Липница, община Павликени, не са присъждани суми за уравнение на дяловете на страните и е прекратено производството по делото, като спогодено. В първо СЗ след допускане на съдебна делба по гр.д.№344/2010г. по описа на РС – Павликени, проведено на 23.06.2011г., ответницата – частен жалбоподател е оттеглила сметните си претенции, поради което и съдът не се е произнесъл по тяхното допускане.

С молба вх.№999/13.03.2020г. частния жалбоподател /ответник в процеса/ е поискала на основание чл.405 ал.1 от ГПК издаване на ИЛ, с който да се въведат промени в регистъра на собствениците от съдия – изпълнителя, върху земеделските земи и гори, поставени в дял на ищците по гр.д.№344/2010г. по описа на ПРС - Л Т С и Т А К, по силата на одобрената от съда постигната между страните по гр.д.№344/2010г. по описа на РС – Павликени съдебна спогодба. Молителката е обосновала, че, чрез издаването на ИЛ цели да се снабди с документ за правото й на собственост върху тях. В конкретизираща молба е посочила, че имотите били нейни собствени, тъй като Тодорова и Костов не й били изплатили в законов срок дължимата сума.

1

За да постанови обжалваното определение №150/22.05.2020г. първоинстанционният съд е приел, че липсват наведени твърдения поставените в дял на частния жалбоподател имоти да не са й предадени в собственост и владение, а и в настоящото производство не се иска издаване на ИЛ за имотите, поставени в дял на Александрова, предвид което по делото липсва какъвто и да било съдебен акт, отразяващ подлежащо на принудително изпълнение притезание в смисъла, търсен от молителката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в рамките на двуседмичният срок по чл.407 ал.1 от ГПК от връчване на определението /с характер на разпореждане/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.406 ал.1 от ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

За да издаде ИЛ, съдът трябва да провери дали съществува право за принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи като кредитор, и против лицето, което се сочи като длъжник по изпълняемото право. Центърът на извършваната от съда проверка, съгласно чл.406 ал.1 от ГПК, е дали е налице предвидено от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска ИЛ. По повод настоящата частна жалба въззивната инстанция повтаря проверката, която извършва първоинстанционният съд по повод молбата на частния жалбоподател в процеса за издаване на ИЛ.

На основание чл.405 ал.1 от ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 актове. В процесният случай от молителката – частен жалбоподател липсват изложени твърдения предоставените в неин дял и изключителна собственост недвижими имоти по силата на съдебно – спогодителен протокол от 30.01.2012г. по гр.д.№344/2010г. по описа на РС – Павликени да не са й предадени в собственост и владение, а и не се претендира издаване на ИЛ за имотите, поставени в дял на Ал. С одобрената от съда с протоколно определение от 30.01.2012г. по гр.д.№344/2010г. по описа на ПРС съдебна спогодба нито са договорени, нито са присъдени суми за уравнение на дяловете. Молбата по чл.405 ал.1 от ГПК не се основава на някой от посочените в чл.404 от ГПК актове, който да е редовен от външна страна и който да удостоверява подлежащо на принудително изпълнение притезание в смисъла, търсен от молителката, поради което подлежи на отхвърляне, до какъвто идентичен правен резултат е достигнал и първоинстанционният съд, предвид което, обжалваното Определение №150/22.05.2020г. на РС – Павликени /с характер на разпореждане/, с което е отхвърлена молба по чл.405 ал.1 от ГПК на частния жалбоподател, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съдебно – спогодителен протокол от 30.01.2012г. по гр.д.№344/2010г. по описа на ПРС, макар и да подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл.404 т.1 от ГПК и да е редовен от външна страна, не удостоверява подлежащо на изпълнение притезание в смисъла, търсен от молителката, поради което обжалваният съдебен акт, с който молбата й по чл.405 ал.1 от ГПК е отхвърлена, като неоснователна и недоказана, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №150/22.05.2020г. /с характер на разпореждане/, постановено по гр.д.№344/2010г. по описа на РС – Павликени.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3