Решение № 1289 от 31.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1289

Хасково, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20267260700092 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител и насочена срещу Решение № 152 от 04.12.2025г. постановено по а.н.д.№ 312/2025г. по описа на Районен съд, [населено място].

В касационната жалба се излагат обстойни доводи поради, които се счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата.

Сочи се, че достигнатите от въззивния съд правни изводи не кореспондират с доказателствения материал по делото и противоречат на съдебната практика по дела с такъв предмет. Твърди се, че районният съд е игнорирал допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила в производството по издаване на наказателното постановление. В тази връзка се считат за неправилни изводите в проверяваното решение, че: в АУАН и НП е налице надлежно описание на нарушението от обективна страна, установеност на нарушителя и годен субект на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност. Твърди се също, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 33, ал.2 от ЗАНН и на чл. 18 от ЗАНН. Непълна според касатора била и дадената в НП правна квалификация на деянието. Липсата на изложени в санкционния акт мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН също водели на основание за отмяната му.

Като не бил отчел горепосочените нарушения и потвърдил процесното НП като законосъобразно според касатора, въззивният съд постановил неправилно решение.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощник, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното в настоящото производство решение № 152 от 04.12.2025г. постановено по а.н.д.№ 312/2025г. по описа на Районен съд гр. Димитровград е потвърдено Наказателно постановление № 4619 от 09.07.2025г. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите, [населено място], с което на Н. Г. К. от [населено място] за нарушение на чл. 14, ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 270 от Закона за горите е било наложено наказание в размер на 50.00 лева.

За да постанови решението си, съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляващи основание за незаконосъобразност и отмяна на санкционния акт. Счел е че, нарушението е доказано от обективна страна, а размерът на административното наказание е правилно определен.

В чл. 206, ал.1, т.1 от Закона за горите е въведено задължение за собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина.

Съгласно чл. 14, ал.1 от Наредба № 1/2012г. електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 ЗГ или от оправомощено от него лице, а в ал.2 е посочено, че превозните билети се вписват в дневника по ал.1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината.

Нарушението на чл. 14, ал.2 от Наредба № 1/2012г. е обявено за наказуемо, като в чл. 270 от Закона за горите е предвидено, че за други нарушения на с.з. и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Актът за установяване на административно нарушение поставя дадено лице в положението на обвиняем за извършеното административно нарушение и за наказващият орган възниква задължение след разглеждане на АНП да се произнесе относно осъществяването на деянието, правната му квалификация, осъществено ли е от лицето посочено в акта, а ако то е ФЛ и осъществено ли е виновно, подлежи ли нарушителя на административна санкция и как тя да се индивидуализира по вид и размер. Съответно със съставяне на АУАН за нарушителя възниква и правото му на защита по обвинението съдържащо се в него.

Ето защо за да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е законосъобразно съставен и е годен да прояви и трите си функции – констатираща, обвинителна и сезираща, освен да бъде съставен от надлежно оправомощено лице, е необходимо още да съдържа и минимума реквизити, посочени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като конкретно, императивната законова разпоредба на чл.42, ал.1, т.3,т.4 и т.6 от ЗАНН изискват актът да съдържа посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата при които е осъществено, както и индивидуализиращи данни за лицето осъществило нарушението. Изискването за наличие на реквизита дата на нарушението в акта е от съществено значение за преценката относно: спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН; съблюдаването на давностните срокове по чл.80, ал.1, т.5 от НК; приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на административнонаказателния закон по време и място; компетентността на наказващия орган; административнонаказателно отговорно ли е лицето, посочено в акта като нарушител към този момент; кръга на доказателствените факти срещу които лицето срещу което актът е съставен следва да се защитава. Изискването за наличие на този реквизит в АУАН ще се счита за изпълнено в частта относно датата, в случай че в акта са посочени: точната дата на извършване, респ. довършване, на нарушението или на всяко от твърдените нарушения или настъпването на общественоопасните последици, вкл. точната дата, на която субектът е следвало да изпълни определено задължение, неизпълнението на което е скрепено с административна санкция и датата на която е изпаднал в забава да осъществи изискуемото поведение; приблизителния период от време на извършване, респ. довършване, на нарушението – като начален и краен момент, съответно период от време, през който е траело осъществяването на нарушението. Описанието на нарушението следва да е сторено по такъв начин, че да съдържа всички признаци от обективната страна на деянието, а белезите касаещи нарушителя да са описани по начин позволяващ същия непротиворечиво да се индивидуализира.

Идентични са и изискванията към съдържането на наказателното постановление посочени в чл. 57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.

В случая АУАН и НП не съдържат необходимия минимум реквизити съобразно посоченото по-горе, нещо повече налице е и противоречие между обвинителния и санкционния акт.

От една страна в АУАН е описано, че лицето което не е вписало в електронния дневник в деня на постъпването им двата превозни билета е Н. Г. К., а същевременно в графата за нарушител е вписан „К. ЕООД, с [ЕИК], [населено място] ***. В графата за дата на нарушението е възприета 08.03.2025г., а същевременно е посочено и че това е дата на която двата билета са вписани в електронния дневник.

С наказателното постановление не е наложена имуществена санкция на посочения в АУАН нарушител, а е наложена глоба на законния му представител – Н. К., като отново е посочено, че на 08.03.2025г. в [населено място] *** последната в регистриран обект по чл. 206 от Закона за горите на фирма“К.“ЕООД, не е вписала в електронния дневник в деня на постъпването им два превозни билета, а същите са вписани на 08.03.2025г.

За да се установи кога е извършено процесното нарушение под форма на изпълнително деяние бездействие е следвало административно – наказващия орган да изясни по несъмнен начин и при описание на нарушението да посочи ясно, кога процесните два превозни билета са постъпили в склада стопанисван от „К.“ЕООД – на датата на издаването им – 07.03.2025г. или на 08.03.2025г. Това не е установено в хода на административно наказателното производство, съответно не е и посочено в АУАН и НП, а е следвало, предвид спецификата на нарушението. Оттук неизяснено е останало кога точно според актосъставителя и административно наказващия орган наказаното лице е бездействало да изпълни задължението си, предвид че една и съща дата е посочена и за дата на вписване и за дата на невписване на превозните билети.

Обстоятелството, че датата на издаване на превозните билети(които са част от административно наказателната преписка), е била посочена в тях е иррелевантно обстоятелство. Това е така тъй като функция на превозния билет е да съпровожда транспортираната дървесина и датата на издаване, датата на експедиране и датата на постъпване на дървесината в склада могат да са различни. Освен това трайно и последователно в практиката си касационната инстанция възприема, че извличането на описанието на нарушението от приложени по административно-наказателната преписка документи е недопустимо.

Неоснователно районният съд е приел, че нарушителя е индивидуализиран детайлно в НП, а преценката на актосъставителя че нарушител е дружеството не е меродавна.

С оглед посочените по-горе функции на акта за установяване на административно нарушение и след като административнонаказателното производство, започнало със съставяне на АУАН е образувано срещу юридическо лице установено като извършител на нарушението, то е недопустимо за това да се санкционира физическото лице явяващо се представител по закон на юридическото лице. Това е така, тъй като срещу лицето спрямо което е издадено НП не е образувано производство по реда на ЗАНН - със съставяне на АУАН, съответно този акт не му е връчен в качеството на нарушител и срещу него то в лично качество не е могло да осъществи защитата си. Юридическото лице и неговият управител са два различни правни субекта.

Наред с това основателно се сочи в касационната жалба, че нарушението по чл. 14, ал.2, от ЗГ има особен субект и такива биха могли да бъдат само собственика или ползвателя на обета по чл. 206 от Закона за горите или оправомощено от тях лице. Няма спор, че наказаното лице не е нито ползвател нито собственик на процесния обект, а е управител на последния и негов представител по закон, като не са събрани и доказателства, че му е делегирано от собственика да вписва в електронния дневник на обекта превозните билети.

Поради санкционния характер на производството по ЗАНН в тежест на административнонаказващият орган е било да проведе процедура завършила с издаване на законосъобразни актове. Като не е сторил същия това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поради изложеното изводът на въззивният съд, за липса на допуснати в хода на административно наказателната процедура нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива се явява неправилен.

Напротив допуснатите такива и описани по – горе съществено са нарушили правото на защита на наказаното лице да узнае в какво е обвинен и да може своевременно и адекватно да ангажира защитата си. Спазването на съществените процесуални правила, създава презумпцията че административно - наказващият орган законосъобразно е упражнил правомощията си и по този начин е осигурил издаване на законосъобразен санкционен акт. В случай, че правилата гарантиращи правото на защита на санкционираното лице, не са спазени, то актът следва да бъде отменен.