Решение № 260002 от 01.04.2022, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260002/01.04.2022 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на седми март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер

70 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал.

8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по жалба от Х.К.Р., Г.Р.Г., М.Р.Г., Р.Т.Р., Г.Т.Р., Т.Б.Р. против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р.

"Изгрев" гр. Хасково, в частта за имот с идентификатор № ***.

Жалбоподателите твърдят, че били собственици на процесния имот и че заповедта била нищожна, тъй като имотът не бил от категорията на имотите по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, доколкото не представлявал земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Освен това в него били построени законно жилищна сграда, селскостопанска постройка и друг вид сграда за обитаване, поради което да се приложи разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, вр. с чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Поддържа се и че липсвала идентичност между процесния имот и възстановената с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50814 на наследниците на С. А. К. земеделска земя.

Предвид изложеното жалбоподателите искат да се обяви нищожността на атакувания акт в оспорената му част.

Ответникът по жалбата -

Областен управител на Област Хасково и заинтересованите страни Т.Д.Т., Д.Т.П., А.Т.Т., Г.И.С., П.Г.Б.,

А.К.А., Д.К.А., В.Г.А., не изразяват становище по нея.

Заинтересованите страни М.К.С. и Т.Г.А., чрез назначения им особен представител адв. З.З., оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване правото на собственост на жалбоподателите върху процесния имот са представени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 118, том II, дело 609/1976 г. на съдия при Районен съд – Хасково, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том II, дело № 557/1993 г. на нотариус при Районен съд – Хасково, Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 114, том I, дело № 1588/1997 г. на нотариус при Районен съд – Хасково, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том XX, дело № 6584/1997 г. на нотариус при Районен съд – Хасково, както и Удостоверения за наследници изх. № ГРАОН1-394/12.02.2020 г., изх. № ГРАОН1-399/12.02.2020 г. и изх. № ГРАОН1-2000/26.08.2020 г., издадено от Община Хасково.

Относно правата на заинтересованите страни върху процесния имот са представени Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на гр. Хасково;

Заявление № 50814/10.01.1992 г. на наследниците на С. А. К., Удостоверение за наследници № 2465/01.10.1991 г. на С. П. И. /К./; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, дело № 113/1953 г. на Хасковски народен съдия; Записка за вписване на нотариален акт за продажба от 27.12.1948 г. на нотариус при Хасковски областен съд; Нотариален акт за покупко-продажба № 40, том III, рег. № 2620, дело № 718/1948 г. на нотариус при Хасковски областен съд;

Със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм, и въз основа на представената документация, съгласно т. 3. 8. на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност

„Халилово“ в землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал.

2 ППЗСПЗЗ.

Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г., като по отношение на процесния имот не е постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок.

По делото са представен още

Решение № 67/29.02.2000г. на ОбС - Хасково; Схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони в м „Халилово юг“; Констативен протокол от 02.07.2019 г. от Община Хасково; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Община Хасково; Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в.

„Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Протоколи

№ 1/26.02.2019 г., № 2/14.03.2019 г. № 4/16.05.2019 г. от заседания на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ; Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "Изгрев" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За земеделски труд и отдих";

Техническо задание за изработване на ПНИ на ж.р. Каменен, ж. р. „Орфей“ Изгрев ж. р. „Куба -1“ и м. „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково; Списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС на м. "Изгрев".

От заключението на назначената по делото и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза се установява, че няма данни процесният имот да е бил даден за ползване на основание актовете по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, както и че представлява част от нивите, възстановени на наследниците на С. А. К. с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия – Хасково.

За установяване на тяхното местоположение в помощния план, както и в ПНИ, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, са използвани представените по делото нотариални актове № 40/1948 г. и № 42/1953 г. Установява се и че Кметът на Община Хасково е предоставил на ОбСЗ Хасково данни за приетите решения за предоставяне на граждани за ползване на земи в местността „Изгрев" на основание актовете по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и мястото им по одобрения кадастрален план на зоните за земеделско ползване със заповед № 969 от 05.10.1988 г. на Председателя на ИК на ОНС-Хасково. В същия план е заснет и процесният имот с пл. № 90, но няма данни дали е бил уведомен Кметът на Община Хасково, съгласно чл. 18, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Вещото лице сочи и че са били спазени изискванията на чл. 28, ал. 1-4 ППЗСПЗЗ за включване на процесния имот в Помощния план и в ПНИ по § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, както и че същият попада в територия по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, доколкото се легитимират като собственици на имот, нанесен в ПНИ на ж.р. "Изгрев", гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, а доколкото заповедта е атакувана с искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със срок съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ПНИ се одобрява със заповед на областния управител.

След като в настоящия случай обжалваният административен акт е именно за одобряване на ПНИ и е издаден от областния управител по местонахождение на имотите, то следва, че той изхожда от материално и териториално компетентния орган.

Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му.

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява той да противоречи на целта на закона.

Според настоящия съдебен състав при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Това е така, защото съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, а в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено, че с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. По делото обаче не се установява имотът на жалбоподателите да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, респ. правото на ползване върху него да е било предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

При това положение се налага изводът, че той не е разположен в земя по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно е включен в ПНИ. Този порок обаче не води до нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се отразява непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или пък акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган.

Следователно, процесната заповед в атакуваната й част е унищожаема, но по делото е безспорно установено, че срокът за установяване на този неин порок е изтекъл, поради което съдът няма правомощието да я отмени като незаконосъобразна.

По отношение на изложените едва в хода на устните състезания доводи за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила е уместно да се посочи, че сочените нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което не може да се приеме, че е налице нищожност на заповедта. Нещо повече, налице е трайна практика на ВАС, според която порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на административен акт, доколкото е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. В този смисъл са Решение № 315 от 14.01.2022 г. по адм. д. № 8190/2021 г., VI о., Решение № 4469 от 7.04.2021 г. по адм. д. № 1201/2021 г., IV о., Решение № 4488 от 15.04.2020 г. по адм. д. № 3569/2019 г., VII о., Решение № 11889 от 14.08.2019 г. по адм. д. № 13283/2018 г., VII о., Решение № 1762 от 10.02.2017 г. по адм. д. № 9156/2016 г., VII о. и др.

Относно доводите на жалбоподателите, свързани с твърденията им за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се има предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, а в настоящото производство се контролира единствено правилното отразяване на посочените по-горе имоти и спазването на териториално-благоустройствените и технически изисквания при изработване на плана. В него не се възстановяват, нито се изменят вещни права, поради което е недопустим за разрешаване този въпрос и подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.

По изложените съображения съдът счита, че заповедта в атакуваната й част не е нищожна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото жалбоподателите нямат право на разноски, а ответникът и заинтересованите страни не претендират такива, поради което не следва да им се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът