Решение № 7 от 04.03.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Гражданско дело 356/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 04.03.2026
- Състав
- Радка Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Гълъбово, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100356 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. А., срещу „Изи Финанс“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал.
4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за паричен заем № 425343, по силата на който получил сумата от 500 лв., при задължение да я върне на 6 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.3, ал.1 от договора, следвало да заплати неустойка в размер на 148,50 лв., като общото задължение по процесния договор с включена главница, лихва и неустойка било в размер на 704,19 лв. Твърди, че търсената неустойка по договор за паричен заем № 425343 в размер на 148,50 лв. била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди нищожност на процесната клауза за неустойка поради това, че противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като била необосновано висока като размер. Твърди нищожност на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр.чл.24 ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена в договора за паричен заем, а представлява стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, върху които кредитополучателят няма възможност да влияее. На следващо място твърди, че неустойката заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което на основание чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребител;ски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Твърди, че неустойката била скрита лихва, като кредиторът не бил изпълнил условието на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и не бил посочил действителния размер на договорната лихва, която се прилагала в правооотношението. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договор за потребителски кредит № 425343, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, евентуално на клаузата на чл. 3, ал.2 от договора за кредит.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Финанс“ ЕООД. Оспорва сключването на договор за кредит с ищеца. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
С протоколно определение от 08.10.2025 г. по искане на ищеца, съдът на осн. чл.190 ГПК е задължил ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да представи сключения между страните Договор за потребителски кредит № 425343, ведно със СЕФ, погасителен пкан и 1
ОУ, като му е указал и последиците от неизпълнение на задължението да представи документите. С оглед доказването на съществуващата договорна връзка е допусната и СТЕ, от заключението на която е, че ответното дружество не е представило никакви документи и на вещото лице. Предвид процесуалното поведение на ответното дружество, вещото лице е изготвило заключение в условията на вероятност по подадени показатели от ищеца. Съдът повторно е задължил на основание чл.190 ГПК с протоколно определение от 11.12.2025 г.
„Изи Финанс“ ЕООД да представи процесния договор, но това не е сторено.
От своя страна за доказване наличността на твърдения Договор за потребителски кредит, ищеца е представил по делото единствено справка за кредитни задължения от БНБЦКР, в която в графа „просрочие по активни и по погасени кредити към дата 31.05.2023 г. фигурира името на ответното дружество с идентификатор на кредит № 425343.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Действително ответното дружество не е представило твърдяния процесен договор, като с поведението си същият е създал пречки за събиране на това писмено доказателство посочено от ищеца. Но от своя страна ищецът също не представя никакви други доказателства, свързани с процесния договор, за да може съдът да приеме за доказани фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, касаещи сключването му от страните и съдържанието му.
Съдът не може да се произнесе абстрактно по нищожността на клаузата за неустойка, изолирано от инкорпорирането й в конкретен договор, независимо, че практиката по въпроса за характера на неустойката е категорична и тя е е подробно обхваната от ищцовия пълномощник в изложените обстоятелства в исковата молба, но ищеца не доказа съдържанието, размера и падежа на неустоечната клауза да са налични именно по твърдения договор.
Съдът счита, че нищожност върху съдържание на бланков договор не може да се обяви по настоящото дело, предвид което предявеният иск ще следва да се отхвърли.
При този изход на процеса, ищеца следва да понесе разноските по делото на ответника, който предвид фактическата и правна сложност съдът определя на сумата в размер на 50 евро.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният А. К. А., ЕГН **********, с адрес *********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Иван Вазов“ ул. „Балша“ № 17, ап.1 за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 425343, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, евентуално на клаузата на чл. 3, ал.2 от договора за кредит като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. К. А., ЕГН **********, с адрес ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“ ул. „Балша“ № 17, ап.1 сумата от 50 евро /петдесет евро/ юрисконсултско 2 възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
3