Акт от 04.12.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 562 гр.Горна О.,

04.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№785/2019г. по описа на

Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт М. Пл.С.), твърди в молбата си, че между „Изи Асет Мениджмънт"АД(заемодател) и В.Х.Й.(заемател) е сключен Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемодателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 1000.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно чл.3 от договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора, Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1147.40лв(договорната лихва е 147.40лв.). Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 10.12.2015г. на 20бр. равни двуседмични погасителни вноски(всяка – 57.37лв., като падежът на първата е 19.03.2015г., а падежът на последната - 10.12.2015г.). На основание чл.8 ал.1 от договора за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв.(начислява се за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00лв.(на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 701.20лв., която да бъде разсрочена на 20 равни вноски(всяка - по 35.06лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем). Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на 92.43лв. На основание ЗПК ввр. чл.8 ал.3 от сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода:

21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда). Общият размер на начислената лихва е 158.3лв.(съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва). Твърди се, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството(погасената сумата е 1116.01лв., с която са погасени: неустойка за неизпълнение – 420.72лв., такса разходи – 45.00лв., договорна лихва – 120.73лв., главница -

529.56лв.). Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска(10.12.2015г.) и не бил обявяван за предсрочно изискуем. На 01.08.2016 г. е подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания”АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ с ЕИК***** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"ООД с ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2261435/02.08.2016г. за станалата продажба, чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес(писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“). На 12.04.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ИАМ/2261435 за извършената цесия чрез куриер(писмото се върна в цялост като неполучено). Представя препис от цитираното уведомление за извършената цесия за връчване на ответната страна(Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Iт.о. ВКС;

Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС - ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право). По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№187/2019г. и е била издадена Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение на В.Х.Й. към „Агенция за събиране на вземания”EAД с ЕИК***** за: сумата 470.44лв., представляваща задължение по Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен заем между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 26.67лв., представляваща договорна лихва за периода:

20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата 280.48лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода: 17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода:

21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда); сумата 75.00лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по издадената Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС за: сумата 470.44лв., представляваща задължение по Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен заем между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:********* /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 26.67лв., представляваща договорна лихва за периода:

20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата 280.48лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода: 17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода:

21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда).

Претендират се разноските по делото и направените разноски в заповедното производство.

Ответникът

В.Х.Й. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Д.П. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител счита исковете претенции за неоснователни. Цесията не е съобщена на длъжника, съгласно законовите разпоредби не можело сочения нов кредитор да черпи права от това. Налице била нищожност на неустоечната клауза - неправомерна на основание чл.146 ал.1 ввр. чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП. Размерът на неустойката при непредоставяне обезпечение е 280.48лв., т.е. близо половината от размера на отпуснатия кредит. Това съотношение, между неустойката и заетата сума е „необосновано високо обезщетение или неустойка”. Това било и в хипотезата на чл.33 ал.2 от ЗПК, което предвиждало задължението да не се надвишава законната лихва. За да бъдела нищожна една неправомерна клауза, то тя следвало да не бъде уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия(в случая - неустоечната клауза, съобразно погасителния план и предварително заложеното разсрочено плащане на неустойката). Посочената неустоечната клауза била нищожна и поради противоречие на добрите нрави и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1, предл.I, предл.II от ЗЗД. Счита неустоечната клауза за несправедлива и излизаща извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/т.3 от Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. – ОСТК ВКС/. Не ставало ясно по какъв начин и на каква база била изчислена цитираната неустойка от 280.48лв. В условията на евентуалност, моли съда да намали претендираната неустойка, поради прекомерност на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл.33 ал.1, ал.2 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Следователно ответникът не дължал начислените от кредитора суми за договорна лихва и такса разходи. При това положение извършените от ответника плащания по кредита следвало да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК ввр. чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.