Решение № 16805 от 13.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16805 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110111495 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „....“ ЕООД срещу М. С. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца срещу ответницата за суми, както следва: сумата от 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ... от 3.02.2016г., сумата от 241,84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.03.2016г. до 19.02.2018г., и сумата от 499,92 лв. – възнаграждение по сключено заедно с договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, последните две вземания съставляващи предмет на предявени в условия на евентуалност осъдителни искове.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът излага, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 3.02.2016г., по силата на който е предоставил на ответницата кредит в размер от 500 лв., при следните условия: срок за погасяване 24 месеца; размер на вноската 30,91 лв.; падежна дата 19-ти ден от месеца; ГПР 49,89 %; ГЛП 41,17 %; лихвен процент на ден 0,11 %. Посочва, че съгласно сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по договора ответницата поела задължение и за заплащане на възнаграждение за закупения пакет услуги в размер от 499,92 лв., също платимо на вноски с падеж 19-ти ден от месеца, в размер по 20,83 лв. всяка.

Поддържа, че кредитът е бил изцяло усвоен от ответницата, като от нейна страна не са 1 постъпвали плащания. Поради забавата за погасяване на кредита по приетия погасителен план е настъпила автоматично предсрочната му изискуемост, а междувременно преди завеждане на исковото производство е настъпил и крайният му падеж. За неплатените суми по подадено от ищеца заявление по чл. 410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като в условия на евентуалност предявява осъдителни искове за вземанията си за възнаградителна лихва и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата с изразено становище за недопустимост, а по същество и неоснователност на предявените искове. Твърди, че вземанията предмет на установителните искови претенции не са идентични по основание и размер с вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, с оглед на което несъответствие намира исковете за недопустими. По същество навежда, че вземанията на ищеца за възнаградителна лихва и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги са недължими, тъй като се основават на нищожни клаузи в процесния договор за кредит. Прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 72440/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено от „....“ ЕООД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу М. С. И. е издадена заповед за изпълнение за сумата от 1241,76 лв., представляваща претендирана от заявителя непогасена главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от 8.12.2016г., сумата от 175 лв. неустойка за вреди от прекратяване на договора, и сумата от 3,28 лв. лихва за забава за периода от 20.03.2016г. до 25.05.2016г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил искове за установяване вземанията му по договора, по които е образувано настоящото производство, като сред предявените по исков ред вземания единствено вземането за главница е идентично в своето основание, макар и в по-малък размер, с вземане от предмета на издадената заповед. Останалите вземания – за възнаградителна лихва и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, не са идентични с вземания по заповедта, доколкото вземането за лихва е акцесорно, а със заявлението не са претендирани анюитетни вноски по 2 договора, включващи и лихвата, докато вземането за възнаграждение за предоставени услуги включва в своето основание допълнителни юридически факти, каквито не са били наведени от заявителя. Тъй като идентитета с вземанията по издадената заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, измежду предявените в случая положителни установителни искове съдът намира за допустим само иска за главница по договора за кредит в размер от 500 лв. Производството в частта по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземанията за възнаградителна лихва и за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги следва да бъде прекратено, като се разгледат по същество предявените в условия на евентуалност осъдителни искове за тези вземания.

Основателността на сезиращите съда искове, при изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно предявените спорни субективни права, се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ следните юридически факти: 1/ наличие на валидно сключени между страните договор за кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по кредита със сочените в исковата молба предмет и съдържание на произтичащите от тях правоотношения; 2/ изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на парична сума в уговорения размер на ответницата кредитополучател;

3/ настъпила изискуемост на вземането на ищеца за връщане на заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, и на вземането му за възнаграждение за предоставените допълнителни услуги в претендирания като непогасен размер; и 4/ неизпълнение от страна на ответницата на паричните й задължения. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, а именно съществуването на валидна облигационна връзка между страните и произтичащите от нея свои изискуеми вземания в предявените размери. По отношение на неизпълнението от страна на ответницата, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение, в нейна тежест е да установи положителния факт, който го изключва – погасяване на дълга.

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че на 3.02.2016г. между „....“ ЕООД и М. С. И. е сключен Договор за потребителски кредит № ..., по който ищцовото дружество е отпуснало на ответницата сума в размер от 500 лв. срещу поето задължение за връщането й при уговорени от страните условия. Договорено е погасяване на кредита в срок от 24 месеца, на 24 равни месечни вноски по приет погасителен план, всяка в размер от 30,91 лв., с падеж 19-ти ден от месеца. За предоставеното ползване на отпуснатата парична сума ответницата кредитополучател се е задължила да заплаща годишна лихва в размер от 41,17 %, при лихвен процент на ден 0,11 %. В договора е посочен ГПР, възлизащ на 49,89 %.

3

Уговорено е, по силата на сключено към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че ответницата дължи и възнаграждение за закупен такъв пакет в размер от 499,92 лв., което също е платимо разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски всяка в размер от 20,83 лв., добавени към месечните вноски за погасяване на главницата. Видно от споразумението, включените в пакета услуги се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като характерът на всяка от услугите е описан в приложимите към договора Общи условия.

Уговорено е, че по негова преценка потребителят може да поиска фактическото предоставяне на тези услуги по време на действие на договора за кредит при наличие на специфични изисквания за всяка една от тях, определени в Общите условия.

Просрочието за плащане на месечна вноска по приетия погасителен план с повече от 30 календарни дни е предвидено като основание за автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване предсрочна изискуемост на кредита (чл. 12.3 от Общите условия).

Не се спори и от представено преводно нареждане от 4.02.2016г. се установява, че кредитът е бил усвоен изцяло с превод на сумата по сметка на кредитополучателя.

Не се установяват извършени от ответницата плащания в погашение на поетите от нея задължения по кредита.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния договор и съдържащите се в него клаузи, които ищецът сочи като източник на предявените вземания.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният кредит да е предназначен и използван във връзка с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, поради което съдът приема, че ответницата е страна по така сключения договор като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена й от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на 4 услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал.

1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

В процесния случай се установи, че наред с главното задължение по сключения договор за кредит в тежест на ответницата е възникнало и задължение за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Уговорените допълнителни услуги с оглед тяхното естество са, от една страна услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на кредита, и от друга страна услуги, свързани с възможността за промени в погасителния план, т.е. свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.