Решение № 475 от 29.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Габрово, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100728 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап. 3, срещу С. В. Т., ЕГН **********, за осъждането му да заплати сумата 2500 лева - главница по сключен договор за кредит № 1041786 от 12.03.2018 г. с „Кредисимо” ЕАД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 1211.60 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.03.2018 г. до 20.03.2020 г., сумата 1823.47 лева - обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит за периода от 20.03.2020 г. до 27.02.2025 г., сумата 2919.36 лева – възнаграждение по гаранционна сделка (договор за предоставяне на поръчителство), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 1716.96 лева - обезщетение за забава върху главницата по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 20.03.2020 г. до 27.02.2025 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 597/2025 г. на ГРС заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било отхвърлено.

Ищецът излага, че на 12.03.2018 г. между „Кредисимо” АД като кредитор и С.

В. Т., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 1041786, въз основа на който на Т. бил предоставен заем, който следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва. Между "Ай Тръст" ЕООД и С. В. Т. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, обезпечаващ изпълнението на задълженията на заемателя С. В. Т. по договора за потребителски кредит № 1041786 от 12.03.2018 г., сключен с „Кредисимо” АД.

Задълженията по договора за потребителски кредит били погасени от поръчителя, в 1 полза на който възникнало регресно вземане към заемателя. Това регресно вземане било прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника, което настъпило като краен момент и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът признава сключването на договора за потребителски кредит и изпълнението на поетото от заемодателя задължение да му предостави паричната сума в размер на 2500 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № 1041786 от 12.03.2018 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „Кредисимо” АД се задължило да предостави на ответника С. В. Т. сума в размер на 2500 лева, която последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 24 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 154.65 лева, първата от които с падеж 20.04.2018 г., а последната – с падеж 20.03.2020 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 41.24 %, а годишният процент на разходите – 50 %. Така общата сума за плащане от заемателя по договора възлизала на 3711.60 лева.

В чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 от договора за потребителски кредит като условие за пораждане действието му и за усвояване на сумата, предмет на кредита, било поставено предоставянето на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” АД юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на кредит.

Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 12.03.2018 г., ведно с приложение № 1 към него, че между заемателя С. В. Т. и „Ай Тръст” ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1, а именно – 121.65 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение било дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.

Съдът намира, че по същество сключеният договор за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът /в случая „Ай Тръст” ЕООД/ се е задължил да извърши за сметка на доверителя Т. възложените му от последния действия /сключване на договор за поръчителство/ срещу уговорено възнаграждение.

В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство, между "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД, е сключен договор за поръчителство от 12.03.2018 г., по силата на който поръчителят "АЙ ТРЪСТ" ЕООД се задължило да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали от договора за потребителски кредит, включително за 2 всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора). Следователно, по силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от „Ай Тръст” ЕООД – поръчителство спрямо поетите от ответника задължения към кредитора "Кредисимо" ЕАД.

Представен е договор за цесия от 02.03.2021 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което „Ай Тръст” ЕООД прехвърлило вземането си от удовлетворяването на кредитора по процесния договор кредит на ищеца “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „Ай Тръст” ЕООД е овластил приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

По делото е приложено уведомително писмо, с което цесионерът по договора и ищец в производството съобщава на длъжника за извършено прехвърляне на вземания Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия на „Кредисимо” АД към договор за потребителски кредит.

По отношение на осъдителните искове, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т.

3 ГПК вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.

99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените осъдителни искове са допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 597/2025 г. на ГРС, съдът е отказал да издаде заповед по чл. 410 ГПК, в който случай заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, заедно с уговорената възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение, съответно извършено плащане от негов поръчител в погашение на обезпечения дълг. В тежест на ищеца е да докаже и сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и ответника срещу уговорено възнаграждение и извършено плащане от поръчителя в погасяване на главния дълг. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, с който е придобил вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на ответника-длъжник.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си.

За установяване на валидно правоотношение, страна по което е бил Т., с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан 3 правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). Договорът за кредит е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя, а единствено би породило възражение за неизпълнен договор.

В случая сключването на договора и изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума не са спорни между страните факти. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума, заедно с възнаграждение за ползването . Не е спорно между страните и че е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и ответника Т., както и извършено в полза на кредитодателя плащане от поръчителя, с което задължението по договора за потребителски кредит е погасено.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

Отпуснатият на С. В. Т. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.