Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1572 от 17.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1002/2025
Вид
Определение № 1572
Подписан
17.06.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1572 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.538 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. Т., ЕГН: ********** с адрес в ****, дом В.Б.М. със съгласието на нейната майка С. П. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес в ***** чрез адвокат И. Попов от БАК със съдебен адрес за призоваване в гр.Бургас, ж.к.

„Лазур“, бл.77, вх.7, ет.6, ап.16 против определение рег.№ 322/13.05.2025г., постановено от Районен съд– Поморие по ч. гр. д. № 20252160100291. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на В. В. Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на родителя си и законен представител С. П. Д., ЕГН: ********** да разреши продажба на притежаваните от нея недвижими имоти, находящи се в гр. Поморие, а именно: 1) 1/8 идеална част от поземлени имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие с площ от 473 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ***; 2) ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Бургас с площ от 146,13 кв.м., находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** на адрес в гр. Поморие, ***, ет.1, ап.1 с предназначение на обекта: жилище – апартамент, брой нива на обекта – 2; 3) ¼ идеална част от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие със застроена площ от 13 кв.м. с адрес в гр. Поморие, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на сградата: жилищна – еднофамилна, брой етажи – 1; 4) ¼ идеална част от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие с площ от 22 кв.м. с адрес в гр. Поморие, ул.

„Панайот Волов“ № 49, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на сградата: гараж, брой етажи – 1; 5) ¼ идеална част от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие с площ от 15 кв.м. с адрес в гр.

Поморие, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №

*** с предназначение на сградата: селскостопанска сграда, брой етажи 1.

Частният жалбоподател твърди, че съдът е постановил обжалваното определение без да изясни всички правнозначими факти и без да изследва въпроса дали продажбата е в интерес на детето. Жалбоподателят подчертава, че за имотите, за които се иска разрешението за продажба, има потенциален купувач за сумата от 160 000 лева, която е достатъчна да покрие задълженията на наследодателя и да гарантира остатък, който да се 1 ползва от непълнолетното дете. По делото са представени достатъчно писмени доказателства, от които съдът да направи заключение за позитивния интерес на детето и да изчисли гарантирания остатък от продажната цена. Частният жалбоподател оспорва извода на районния съд, че договорената цена от 160 000 лева е ниска, поради ноторно известия факт, че цената на един кв.м. жилищна площ в гр. Поморие надвишава 1 000 евро. По изложените съображения, В. Т. със съгласието на своята майка, иска от съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да даде разрешение за продажба на собствените й недвижими имоти.

Като взе предвид твърденията на страната и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по молба на В. В. Т. със съгласието на нейната майка С. П. Д. за разрешение по чл.130, ал.3 от СК за продажба на следните недвижими имоти: 1) 1/8 идеална част от поземлени имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие с площ от 473 кв.м., находящ се в гр. Поморие, ул.

„Панайот Волов“ № 49; 2) ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас с площ от 146,13 кв.м., находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** на адрес в гр. Поморие, ***, ет.1, ап.1 с предназначение на обекта: жилище – апартамент, брой нива на обекта – 2; 3) ¼ идеална част от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие със застроена площ от 13 кв.м. с адрес в гр. Поморие, ул. „Панайот Волов“ № 49, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на сградата: жилищна – еднофамилна, брой етажи – 1; 4) ¼ идеална част от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие с площ от 22 кв.м. с адрес в гр. Поморие, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на сградата: гараж, брой етажи – 1; 5) ¼ идеална част от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие с площ от 15 кв.м. с адрес в гр. Поморие, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на сградата: селскостопанска сграда, брой етажи 1.

Молителят твърди, че е наследник на покойния си баща В.И.Т.в, който е ипотекирал описаните имота, за да обезпечи кредита на трето лице – Д.Й.Б.. Според Т., кредитът е в размер на 120 900 лева, а остатъкът към момента е 98 611,46 лева. Молителят посочва, че кредитът е усвоен и изплащан от баща й, а в момента кредитополучателят отказва да го погаси. Това създава риск от обявяването му за предсрочно изискуем и от насочване на изпълнението върху имота, предмет на обезпечението със следващите от това държавни и съдебни такси. Т. заявява, че продажбата на притежаваните от нея идеални части от имотите на свободния пазар, ще й позволи да погаси кредита, ще я освободи от задължението да плаща разноски за съдебно и изпълнително производство и ще й осигури парични средства за текущи нужди. В допълнение към това, молителят подчертава, че в качеството си на наследник е конституирана като ответна страна по гр. д. № 1255/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас с цена на иска 75 274,06 лева, което вероятно ще завърши с осъдително против нея решение. Изложените факти, мотивират молителя да иска разрешение от районния съд за продажба на наследените имоти на свободния пазар с цел получаване на по-висока продажна цена. В подкрепа на твърденията си, Т. представя договор за заявен интерес с гаранция от купувач, сключен между В.Б.Н. и адвокат И. П. – неин процесуален представител, по силата на който Н. изрично заявява, че желае за закупи ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие, ведно с изпълнените в имота: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 146,13 кв.м.; сграда с идентификатор № *** с площ от 13 кв.м.; сграда с идентификатор № *** с площ от 22 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 15 кв.м. за сумата от 160 000 лева, платима в брой без използване на банков кредит.

По делото са представени удостоверение за наследници изх.№ 079/28.12.2023г. и 2 удостоверение за раждане серия ПМАР № 080136, издадени от Община Поморие, от които се установява, че Т. е дъщеря на В.И.Т.в и не е навършила пълнолетие. От приетото по делото удостоверение изх.№ 439/01.04.2025г., издадено от Районен съд – Поморие, се установява, че В. В. Т. е приела по опис наследството от баща си, както следва: ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 146,13 кв.м.; ½ идеална част от сграда с идентификатор № *** с площ от 13 кв.м.; ½ идеална част от сграда с идентификатор № *** с площ от 22 кв.м.; ½ идеална част от сграда с идентификатор № *** с площ от 15 кв.м.; ½ идеална част от 250,83 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие;

½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Поморие, находящ се в местността „Спирка лозя“; ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Поморие, местността „Спирка лозя“ и идеална част от наличностите по конкретна банкова сметка на наследодателя. По делото са приложени: определение № 370/07.02.2024г., от което е видно, че В. Т. е конституирана като ответник в процеса по гр. д. № 20232100101255 по описа на Окръжен съд – Бургас и решение № 77/21.06.2024г. на РС – Поморие, от което се установява, че на основание чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД, В. Т. е настанена в семейството на нейна близка – В.Б.М. с адрес в ****.

По делото са представени съдебни решения № 119/04.04.2024г. и № 120/04.04.2024г. на Районен съд – Несебър, от които се установява, че И.В.Т. и В.В.Ш. в качеството си на наследници на В.И.Т.в, са направили отказ от наследството му. По делото са представени писмени доказателства за правото на собственост върху имотите, за продажбата на които се иска разрешение, скици и удостоверения за данъчната им оценка и за платени данъци.

Въз основа на посочените доказателства, Районен съд – Поморие приема, че изложените в молбата за разрешение основания – получаване на по-висока продажна цена на имотите, включени в наследството, прието по опис, не са в интерес на детето, което не е навършило пълнолетие, тъй като са насочени към погасяването на дълг на трето лице и не гарантират остатък, който да бъде депозиран по банкова сметка на молителя. В допълнение към това, съдът посочва, че посочената продажна цена от 160 000 лева, която се твърди, че ще бъде получена от молителя, не е в неин интерес, тъй като е значително по-ниска от пазарната цена на жилищните имоти в гр. Поморие, която надвишава 1000 евро на кв.м.

Аргумент в подкрепа на този извод, съдът намира в обстоятелството, че В. Т. е приела наследството по опис, с което са защитени интересите й при евентуално принудително изпълнение срещу имотите, включени в наследството. В заключение, съдът обобщава, че продажбата, за извършването на която, се иска разрешение не е в интерес на непълнолетното дете, тъй като не е ясно каква част от цената на имотите ще остане за него след погасяване на задълженията.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречие на интереса на детето.

Цитираната правна норма урежда разрешителен режим на разпоредителни действия с имуществото на дете и въвежда като критерий неговите интереси. Преценката за това се извършва въз основа на обстоятелството дали и до каква степен с разпореждането ще бъдат удовлетворени нуждите на детето. В конкретния случай, предложената с договора за заявен интерес с гаранция цена е в размер на 160 000 лева за ½ идеална част от поземления имот и за сградите, изпълнени в имота. Непълнолетното дете притежава ¼ идеална част от тези имоти, на която съответства продажна цена от 40 000 лева. В молбата се твърди, че продажната цена от 160 000 лева е предназначена да погаси задължението на третото лице 3

Д.Б. в размер на 98 611,46 лева и задължението, което се очаква да възникне след влизане в сила на решението по гр. д. № 1255/2023г. по описа на Окръжен съд– Бургас, по което молителят е конституиран като ответник, в размер на 75 274,06 лева. От изложените факти е очевидно, че сумата от 160 000 лева не е достатъчна, за да покрие двете задължения, описани в молбата, а още по-малко да гарантира остатък, с който непълнолетното дете да покрива нуждите си. При това положение, изводът на районния съд, че продажбата, за която се иска разрешение, не е в интерес на детето е правилен и обоснован. Този извод се допълва и от факта, че в молбата не е посочена банкова сметка на детето, по която да бъде вложен „остатъкът“ от продажната цена. След като продажбата на описаните в молбата имоти не може да гарантира разполагаема сума, с която детето, което е приело наследството по опис, да удовлетвори текущите си и други нужди, то тази продажба не е в негов интерес и не трябва да се разрешава.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.