Присъда № 3 от 24.03.2022, Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И към присъда № 3 от 24.03.2022г. по нохд № 31/2022г. по описа на Окръжен съд-гр.Добрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.Д. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство 341/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Д. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу Т. С. П. с ЕГН ********** за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В проведеното по делото на 24.03.2022г. разпоредително заседание подсъдимата изрази желание производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК. След разясняване на правата й за предварително изслушване съгласно чл. 372 от НПК, подсъдимата заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимата, констатира, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В качеството на частни обвинители в процеса бяха конституирани Е. Е.

И., Е. И. И., С. И. И. и Г. И. И..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.Д. поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да бъде редуцирано с една трета, а изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Отделно от това пледира и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Повереникът на частния обвинител Е.Е. настоява наказанието на подсъдимата да бъде индивидуализирано в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода след приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК, като същото бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и иска налагане и на наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Подсъдимата Т. С. П. се явява лично и с упълномощен защитник. П. се признава за виновна, а също признава и фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимата пледира за определяне на наказание лишаване от свобода към законовия минимум, което на основание чл. 58а от 1

НК да бъде редуцирано с една трета и изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, както и иска наказанието„лишаване от право да управлява МПС” да бъде индивидуализирано в размер на шестнадесет месеца.

На дадената й последна дума, подсъдимата заявява, че подкрепя казаното от защитника й.

Д. окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка :

На 13.05.***г. около *** часа подс.П. потеглила с управлявания от нея лек автомобил марка „***“ с рег. № *** от паркинг пред жилищен блок, находящ се в гр.Д., ул.“Д. К.“ № ***. Потегляйки подсъдимата се насочила към ул.“Д. К.“, за да продължи в посока ул.„Х.Б.“. Излизайки от междублоковото пространство в посока ул.“Д.К.“, подсъдимата спряла автомобила и подала светлинен сигнал за завой на ляво, погледнала вляво, включила на първа скорост, погледнала вдясно и потеглила. Извършила маневрата ляв завой и в момента, в който автомобилът вече бил преминал на главната улица, настъпил удар между управлявания от подсъдимата автомобил и пресичащата пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Х. Р.. Ударът бил между предната част на автомобила и тялото на пострадалата, като тялото на Р. се приплъзнало по капка на автомобила. След удара подс.П. предприела спиране, в резултат на което пострадалата паднала пред автомобила на *** си страна. Подсъдимата изтеглила автомобила около метър назад и незабавно уведомила по телефон дежурния оператор на тел. 112 за станалото произшествие. Позвънила също и на св. С. М., на когото обяснила, че е блъснала ***. Св.М. незабавно се отправил към мястото на инцидента, където възприел **** на пътното платно Р.. След това пристигнали полицейски и медицински екипи. Р. била транспортирана до спешния център на МБАЛ – гр.Д., от където била пренасочена за спешно оперативно лечение в *** отделение. *****.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза от 20.05.***г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лек автомобил марка„**“ с рег. № ***не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

От протокола за химическа експертиза №***г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на водача Т. С. П. не се доказва наличие на етилов алкохол.

От протокола за химическа експертиза №***г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на Х. Р. Р. не се доказва наличие на етилов алкохол.

Заключението на съдебно–медицинската експертиза № *** г. за ** на Х. Р.

Р. сочи, че при огледа и *** са установени: *****

2

От заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара между лекия автомобил марка„***“ с рег. № *** и пешеходката Х. Р. се намира на около 1,4 метра преди основния ориентир и на около 3,75 метра вляво от десния край на пътното платно на ул. „Д. К.“ посока ул.“Х. Б.“ гр.Д.. Вещите лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Заявили са, че установените ****, която е причината за ****

От заключението по изготвената комплексна автотехническа експертиза от

24.11.***г. се установява, че скоростта на лекия автомобил марка„***“ с рег. № *** към момента на възникване на произшествието е около 19 км/час. При скорост на движение около 19 км/час, опасната зона на спиране на лек автомобил марка „***“ с рег. №** *** е с дължина около 9,34 метра. Отстоянието, на което се е намирал лек автомобил марка „***“ с рег. № *** от възникване на опасната ситуация до мястото на удара с пешеходеца е около 11,23 м. Ако водачът на лек автомобил марка „***“ с рег. № *** е реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране в момента, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на ул.“О.Д.К.“, то за водача на автомобила е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки преди мястото на произшествието.

От протокол за техническа експертиза №58/11.06.***г. с обект CD-R „Verbatim“ 700 МВ/80 min е видно, че е било пренесено на хартиен носител съдържанието на оптичния носител аудиофайл, представляващ разговор на жена с оператор на тел. 112.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимата, те се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК директно може да ползва.

При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери следното: С извършеното деяние, като на 13.05.***г., в гр.Д., по ул. „Д. К.“, в посока кръстовището с ул. Х. Б.“, при управление на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, нарушавайки правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинила *** на Х. Р. Р., настъпила на ***г., подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.

343, ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдът намери, че извършеното от подсъдимата деяние е в пряка причинно-следствена връзка единствено с нарушенията на чл. 20, ал. 2 и чл.

25, ал.1 от Закона за движение по пътищата. В конкретната пътна ситуация подсъдимата е бил длъжна да съобрази поведението си с цитираните разпоредби, тъй като това са нормите, визиращи правилата, които регламентират съответна дейност и съблюдаването на тези правила би изключило вината й. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътните превозни средства да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка при тяхното движение, като при това следва да избират скоростта си според редица обстоятелства, примерно изброени в тази норма, както и повелява водачите да се движат с такава скорост, която да им осигури възможност да спрат в случай на внезапно възникнало препятствие. В разглеждания случай подсъдимата П., управлявайки автомобила си, е имала обективната възможност да възприеме пресичащата пътното платно пешеходка, да задейства спирачната система и да избегне удара. Или Р. е била обективно забележима за водача – подс.П., която е 3 следвало да съобрази поведението си присъствието на пешеходката на пътя и да предприеме действия, гарантиращи безопасността й. Видно от доказателствата е, че подсъдимата е управлявала автомобила с ниска скоростоколо 19 км/час, в светлата част на денонощието, при добра видимост, и единствено поради субективни за подс.П. фактори не е възприела пресичащата пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка, поради което и не задействала спирачната система, с което е било възможно да бъде избегнат удара. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е в основата на причинно-следствения процес, довел до **** на пострадалата Р., обусловили впоследствие **** Или несвоевременното възприемане на опасността при липса на обективни пречки за това, обуславя ангажирането на отговорността на дееца при настъпване на вредните последици. Ето защо съдът приема, че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от нарушението на общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В разглеждания случай подс. П. е нарушила и нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”. Предприемайки маневра завой наляво, подс.П. е била длъжна да се изпълни указаното в това правило, да се съобрази с местонахождението и посоката на движение и на останалите участници в движението и да се убеди че няма да създаде каквато и да било опасност за тях, конкретно – за пешеходката Р.. Нарушавайки това законово предписание, подс.П. в качеството си на водач на МПС е предизвикала настъпването на пътно-транспортното произшествие със съставомерни последици.

За подсъдимата е съществувало задължение, а и същата е могла да предвиди възможността за настъпване на обществено-опасните последици от неспазването на правилата за движение по пътищата- причиняване на **** и е могла да съобрази поведението си по начин, че да не допусне настъпването им. И доколкото не е изпълнила това си задължение , подсъдимата е осъществила нарушение на основни правила за движение, което и съставлява основание за ангажиране на наказателната й отговорност.

Съдът оправда подсъдимата относно това да е нарушила чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Тази норма визираща задължение за водачите да съобразяват своето 4 поведение с уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, има характер на общо и препоръчително предписание и не е в състояние да запълни бланкетния състав на чл. 343 от НК. Изхождайки от правилото, че специалните закони отменят общите такива, настоящият състав намира, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това да е нарушила чл. 5, ал.2 ,т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба е обща и има действие, когато специалните норми за регулиране на движението не предвиждат специални задължения за водачите на пътните превозни средства, каквито в случая са нормите на чл.