Определение № 572 от 02.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. *****, 01.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Георги Йовчев

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20233001000425 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130 от ГПК по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, със седалище гр.София срещу протоколно определение №451/23.06.2023 год. по описа на ОС – *****, с което е прекратено производството по т.д.

№606/2022 год. поради липса на международна компетентност по потребителски спор, на осн. чл.28 пар.§1 от Регламент (ЕС)1215/2012.

Жалбоподателят излага, че фактическото пребиваване на кредитополучателя е в България и същият не е уведомявал банката за евентуална промЯ.а, поради което да се приеме обратното означава да се защити недобросъвестното поведение на една от страните по облигационното отношение. Излага, че местожителство в друга държава-членка не е установено, тъй като лицето не е открито на заявения административен адрес. Моли съда да о т м е н и прекратителното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия срещу ответника.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: ю

ВОС е бил сезиран с искове за реално изпълнение на задължения по договор за кредит с ответник – К. Я. Л. Ю., гражданин на *********. Сключеният договор е изплатим на вноски и има целеви характер - предоставен е по реда на ЗКСД с цел кредитиране на студенти с държавна финансова подкрепа. Банковото кредитиране по ЗКСД покрива характеристиките на потребителски договор по смисъла на чл. 17, §1, б.“б“, пр.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г., тъй като предвижда изплащането на вноски и е сключен във връзка с обучението на студент, който още не е придобил квалификация и не упражнява професия. В този смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 171 от 11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 678/2021 г., IV г. о., ГК). В сключения договор за кредит кредитополучателят е индивидуализиран като гражданин на *********, с постоЯ.ен адрес в **************** и настоящ адрес в гр.*****, ул.***********************. Съобразно писмо на РДВР – *****, К. Я. Л. Ю., гражданин на *********, е имал статут на продължително пребиваващ в Република България до 31.12.2020 год.

Призовката, изпратена до посочения в исковата молба адрес е върната в цялост. С молба от 17.11.2022 год. ищецът е посочил адрес за призоваване на ответника в *********.

Съдът е съставил искане за сътрудничество до замолен компетентен орган от държавата1 членка, в която се намира посочения от ищеца адрес на ответника за извършване на връчване на книжата по делото в съответствие с процесуалните правила на замолената държава. По делото са налице данни за връчване на адресата чрез пощата на 15.03.2023 год. в съответствие с германските разпоредби.

Съвкупната преценка на релевантните факти: преустановяване на статута на постоЯ.ното пребиваване на регистриран в България адрес и наличието на официално удостоверяване за извършено връчване в съответствие с правото на държавата, където се намира адреса на кредитополучателя, обявен като последно известен според твърденията на кредитора, обуславя извода, че ответникът е с местоживеене в *********. Следва да се има предвид, че върнатите книжа не установяват промЯ.а на местожителството на ответника в *********, а удостоверяват единствено невъзможност за осъществяване на пряка връзка от пощенския служинтел поради липса на достъп до жилище при наличие на явно обозначена пощенска кутия за кореспонденция.

С връчването, сертифицирано по реда на Регламент 1393/2007г., е потвърдена фактическата връзка на потребителя с *********, чийто гражданин е ответника. Затова и според местоживеенето на потребителя към датата на образуване на производството, компетентен да разглежда спора е само съда в ********* съгласно императивното правило на чл. 18 §.2 от Регламент (ЕС)1215/2012.

Следва да се има предвид, че местоживеенето като релевантно понятие за приложение на чл. 18 §.2 от Регламент (ЕС)1215/2012 следва да се определи по българското законодателство – чл. 62, §1 от Регламента. По арг. от чл.46, ал.2 ЗНА вр. чл.94, ал.1 ЗГР местоживеенето е мястото, на което едно лице живее. Без значение е дали то съвпада с регистриран адрес. Без значение за определЯ.е на местоживеенето са и временните отсъствия за ваканции, визити, бизнес, медицинско личение и др. Фактът, че потребителят не е уведомил доставчика за настъпила промЯ.а в местоживеенето си, е ирелевантен за приложението на чл.18, §.2 от Регламента.

В заключение, въззивният съд преценява, че при надлежно удостоверено връчване на съдебни книжа на потребител на адрес в друга държава-членка и неявяване на ответника пред сезирания съд, липсва положителна процесуална предпоставка за разглеждане на потребителския спор с международен елемент и недопустимото производство следва да се прекрати.

ГПКС оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Банка ДСК“ АД, със седалище гр.София срещу протоколно определение №451/23.06.2023 год. по описа на ОС – *****, с което е прекратено производството по т.д.№ 606/2022 год. поради липса на международна компетентност по потребителски спор, на осн. чл.28 пар.§1 от Регламент (ЕС)1215/2012.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в седмодневен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3